Решение № 3207 от 14.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3207 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100508599 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20108349 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 42218/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 51 с-в са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция, вписано в Търговския и фирмен регистър на Париж с № 5*******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. № 14, срещу К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

*******, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумите 3177,98 лева - главница по договор за кредит от 01.02.2016 г., 826,99 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.02.2020 г. и 274,75 лева - обезщетение за забава за периода от 05.07.2017 г. до 11.05.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35886/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като „БНП П.П.Ф.

С.А.“ - Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ - клон България, ЕИК ******* е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 150 лева - депозит за съдебнотехническа експертиза.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от „БНП П.П.Ф.

С.А.“ – Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“, С. А., клон България, ЕИК *******, чрез пълномощника им юрск. Петко Палазов, с която решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за неправилност изводите на първоинстанционния съд, че от ищеца не са били доказани фактите относно наличието на договорно правоотношение по сключен договор за заем между страните, доколкото по 1 делото били представени доказателства, от които се установявали възникнали договорни правоотношения между ответника и трето за спора лице – „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В тази връзка в жалбата се излагат съображения, че в исковата молба изрично е било посочено, че „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България се явява универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, поради което неправилно съдът е оставил без уважение искането на ищеца за приемане на представените с исковата молба писмени доказателства като доказателства по делото. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Излагат се твърдения, че в разпоредбата на чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че обявяването дава публичност на публикуваните по чл. 5 актове и се смята, че същите са станали известни на третите лица от момента на обявяването. Сочи се, че функцията на вписването е да информира участниците в търговския оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците, както и че вписването на конкретни обстоятелства, свързани с търговците, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване има оповестително действие, което спомага за реализирането на търговската дейност на дружеството. В тази връзка се поддържа, че доколкото информацията и относимите документи, касаещи трансграничното вливане на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в „БНП П.П.Ф.“ С.А - Франция са обявени в Търговския регистър, то същите имат характер на публични и общодостъпни (арг. чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). В жалбата се поддържа, че заедно с доказателственото искане за назначаване на счетоводна експертиза, ищецът е отправил и молба на основание чл. 42, ал. 4 ГПК, вр. чл. 150, ал. 2 ГПК незаверен препис от протокола от проведеното съдебно заседание, както и последващите съобщения по делото да бъдат изпращани на посочения електронен адрес, по която съдът не се е произнесъл.

Поради изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се и разноски по делото.

Въззиваемата страна К. А. Т. е депозирала писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Г., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навеждат се доводи, че съдът правилно е отказал да приеме представените с исковата молба писмени доказателства. Поддържа се, че с доклада по делото СРС е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства. Оспорва се твърдението, че съдът не се е произнесъл по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се излага, че с определение в о.с.з. на 02.10.2020г. е била допусната исканата експертиза като е определен депозит в размер на 200 лв., който не е бил внесен от ищеца, нито в рамките на предоставения му срок, нито до следващото открито съдебно заседание, в което съдът е дал последна възможност на ищеца да внесе депозит за експертизата и е отложил делото за 05.03.21г., в което отново е констатирал неизпълнение на задължението за внасяне на депозит от страна на ищеца и е обявил делото за решаване. Поради изложеното се сочи, че искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е преклудирано. В тази връзка се поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните 2 по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция, вписано в Търговския и фирмен регистър на Париж с № 5*******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ клон България, ЕИК *******, срещу К. А. Т., ЕГН ********** за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата за заплащане на сумите от 3177,98 лева - главница по договор за кредит от 01.02.2016 г., 826,99 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.02.2020 г. и 274,75 лева - обезщетение за забава за периода от 05.07.2017 г. до 11.05.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35886/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

В исковата молба, ищецът „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ клон България твърди, че между него и ответницата К. А. Т. е сключен договор за потребителски заем PLUS-12631347/01.02.2016 г., по силата на който й е предоставил кредит в размер на 4000 лева, както и сумата 1075,20 лева за закупуване на застраховка. За ответницата възникнало задължение да върне сумата заедно с възнаградителна лихва върху нея на 48 месечни погасителни вноски в размер на 139,69 лева всяка от тях. Твърди се, че ответницата преустановила изпълнението на задължението си на 05.06.2017 г., като към тази дата били заплатени 15 месечни вноски. В чл. 5 от договора било предвидено, че вземането на дружеството става изискуемо в пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. На посоченото основание на 05.07.2017 г., кредитът станал изцяло изискуем, като кредиторът изпратил покана до кредитополучателя за доброволно изпълнение на задължението за връщане на цялата сума по заема, с която обявил същото за изискуемо в пълен размер.

Поддържа се, че непогасеното задължение за главница е било в размер на 3177,98 лева, а за възнаградителна лихва – в размер на 826,99 лева за периода от 05.06.2017 г. до 05.02.2020 г.

В исковата молба се излага, че поради изпадането в забава, за ответницата е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава за периода от 05.07.2017 г. до 11.05.2018 г. в размер на 274,75 лева. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ - клон България срещу длъжника К. А. Т.. С оглед на тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи посочените суми.

В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата К. А. Т., чрез назначения й от съда особен представител адв. И., в който са оспорени предявените искове. Изразява се становище, че не са спазени изискванията на чл. 10 ЗПК. В тази връзка се сочи, че договорът за застраховка „защита на плащанията”, който е част от процесния договор за кредит, е с размер на шрифта по-малък от 12. С отговора на исковата молба се поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за креди, тъй като няма данни ответницата да е уведомена от кредитора за обявяването им за предсрочно изискуеми в пълен размер. Поддържа се, че е нищожна на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, т. 19 ЗЗП клаузата на чл. 2 от договора, предвиждаща кредит за покупка на застраховка за защита на плащанията със застрахователна премия от 1075,20 лева, тъй като не е уговорена индивидуално, а във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително 3 неравновесие между правата и задълженията на страните, доколкото последният не е имал възможност за избор дали да сключи или не такъв договор за застраховка, а същевременно размерът на застрахователната премия е 1/4 от отпуснатия кредит. В отговора се излага, че клаузата на чл. 2, предвиждаща задължение за заплащане на такса ангажимент, както и на чл. 5 противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани е усвояване и управление на кредита.

Поддържа се, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерно висока по размер, както и че след настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, кредиторът има право да получи цялата непогасена главница, но не и уговорената възнаградителна лихва за периода до края на погасителния план. Наведено е и възражение, че претендиралите вземания са погасени по давност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

По отношение на неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищеца кумулативното наличие на следните факти: валидно сключен договор за кредит от 01.02.2016 г. между К. А. Т. и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, въз основа на който за ответницата е възникнало задължение да върне на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД предоставената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, настъпването на падежа на вземанията, начална дата, период и размер на обезщетението за забава.