Решение № 108 от 16.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500219 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№1063/15.03.2023г. от К.****** (К.*******) против Решение № 64 от 20.02.2023 г. на Окръжен съд - С. постановено по гр.д.

№ 345/2020 г., с което съдът:

„ОТХВЪРЛЯ предявените от К.******* гр.П., бул.“С.П. №**, ет.* срещу С. С. У., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. „Н.Ч.“, №* искове с правно основание чл.153,ал.2 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на имущество, собственост на ответника С. С. У., на обща стойност от 288 169,91 лева, както следва: на основание чл.142, ал.2, т.1, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ сумата от 62 770 лева, от която:

- сумата в размер на 900 лева, представляващи равностойността на налични дружествени дялове от капитала на „П.“ ООД, с ЕИК *********, собственост на С. С. У.;

- сумата в размер на 80 лева, представляващи равностойността на наличните дружествени дялове от капитала на „А.“ ООД, с ЕИК **********, собственост на С. С. У.;

- сумата в размер на 55 000 лева, представляваща пазарната стойност на налично недвижимо 1 имущество (поземлен имот №*** с площ от 1200 кв.м. по плана на с.Б. от 1987г., ведно със застроената в имота триетажна масивна сграда върху площ от 400 кв.м., собственост на С.

С. У.;

- сумата в размер на 1 400 лева, представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка и модел „Ситроен Ксара“ с рег.№***********, собственост на С. С. У.;

- сумата от 5 300 лева, представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка и модел „КИА Сийд 1.6 ЦРДИ“ с рег.№**********, собственост на С. С. У., на основание чл. 151 във вр. с чл.142,ал.2,т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ сумата от 225 399,91 лева, от която:

- сумата в размер на 3 963,00 лева, представляваща вноски за погасяване по кредитна карта Visa Elektron Credit №***************** в „О.**“ АД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 1 092,30 лева, представляваща вноски за погасяване по кредитна карта Visa Classik в „Б.П.Б.“ АД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 6 983,35 лева, представляваща платени задължения по кредитна карта с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 556,77 лева, представляваща платени задължения по кредитна карта Р. с IBAN *********************** в „Р. (Б.)“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 18 994,67 лева, представляваща направени вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка в лева с IBAN ************************ в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 2 248,91 лева, представляваща направени вноски от трети лица по разплащателната сметка в лева с IBAN ************************ в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 6 036,00 лева, представляваща направени вноски от проверяваното лице по разплащателната сметка в лева с IBAN *********************** в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 252,00 лева, представляваща направени вноски от трети лица по сметка в лева с IBAN *********************** в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 93 473,63 лева, представляваща направени вноски от проверяваното лице по сметка в лева с IBAN *********************** в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 53 496,09 лева, представляваща направени вноски от трети лица по сметка в лева с IBAN *********************** в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща направени вноски от проверяваното лице по срочен депозит №******** в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

2

- сумата в размер на 10 510,00 лева, представляваща направени вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка с №********* с IBAN *********************** в „Б.Д.**“ ЕАД с титуляр С. С. У.;

- сумата в размер на 12 945,87 лева, представляваща направени вноски от проверяваното лице по застрахователни полици в ЗАД „А. Б.“ и „И.Ж.“ АД с ползувател С. С. У.;

- сумата в размер на 8 411,01 лева, представляваща направени вноски от трето лице по застрахователни полици в „Г. Б. Ж.“ ЕАД с ползувател С. С. У.;

- сумата от 1 687,12 лева, представляваща погасителни вноски от проверяваното лице сумата в размер от 749,19 лева, представляваща погасителни вноски от трето лице, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА К.******* гр.П., бул.“С.П. №**, ет.* да заплати С. С. У., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. „Н.Ч.“, №* направените от нея съдебни разноски по делото в размер на 8104 лева, от които 1904 лева за експертизи и 6200 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.******* гр.П., бул.“С.П. №**, ет.* да заплати по сметка на Окръжен съд –С. държавна такса в размер на 11 526,80 лева.“

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което надхвърля посочения в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период.

Твърди се, че по делото е доказано значително несъответствие в по-голям размер с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, възлизащо на 511 193,28 лв. /съгласно вариант I на експертизата - по въпросите поставени от К.*******/ и в размер на 227 283,90 лв. /съгласно вариант II на експертизата - по въпросите, поставени от ответника/.

Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал вариант II на съдебно-икономическа експертиза, изготвен съгласно поставените въпроси от ответника, в които като доход са отразени всички суми, по представените с отговора на исковата молба частни документи.

Посочва се, че последните са оспорени от страна на К., по отношение на достоверна дата и съдържание, като е направено възражение, че същите са съставени за целите на защитата по делото.

Излагат се съображения, че съгласно установената последователна съдебна практика, на основание чл. 181, ал. 1 ГПК, посочената в оспорените документи дата е непротивопоставима на К.. Представените документи удостоверявали симулативни сделки, които са "сключени" с единствената цел привидно да създадат законен източник на приходи за ответника. Поддържа се, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде 3 установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Твърди се, че по настоящото дело, такова доказване не е извършено от страна на ответника.

Твърди се, че по делото са ангажирани свидетелски показания за получени средства в брой, които са противоречиви, неконкретизирани и непълни относно точния размер и основанието за предоставяне на средства, не става ясно кой точно и на коя дата и на какво основание е получил средства, поради което въз основа на тях не може да се приеме точен размер на законоустановени доходи на ответника. Отделно от гореизложеното, свидетелите заявявали, че всички предоставени от тях средства, ответницата е влагала в закупуване на стока и материали, след което винаги им ги е връщала.

Твърди се, че съгласно представените документи, е отразена сума като доход от трети лица в общ размер на 90 990,18 лв., касаеща увеличение на доходите на ответника в проверявания период. В съдебно заседание на 18.01.2023 г., вещото лице е уточнило, че суми в такъв размер не са декларирани и не са постъпили по банковите сметки на ответника, а са взети предвид, съгласно представените с отговора на исковата молба и оспорени от К. писмени доказателства. Вещото лице заявило, че в началото на проверявания период, по банковите сметки не е била налична сума в размер на 50 680 лв., определена като начално салдо.

Възразява се, че съдът неправилно е възприел вариант II на съдебно-икономическа експертиза, в който предоставените средства на ответницата от трети лица са отразени като приход, без да е отразено връщането на средствата като разход.

Счита се, че неправилно са приети като доход суми в размер на 84 500,46 лв.

„получени суми от ЕТ“, взети предвид от вещото лице, съгласно представени с отговора на исковата молба разходни касови ордери. Посочва се, че от допълнителното заключение на СИЕ е видно, че доказателства за средства в такъв размер не са установени в счетоводството на ЕТ и не са представени на вещото лице. Същевременно, резултат от такива плащания не е отразен в ГФО на дружеството и по-специално в отчета за паричните потоци и собствения капитал. Ответникът не е декларирал такива приходи пред данъчната администрация.

Представените разходни касови ордери са подписани само от ответницата, същите не отговарят на изискванията на закона за счетоводството и са оспорени от К. по отношение на достоверна дата и съдържание. Представените доказателства противоречат и на свидетелските показания, тъй като всички свидетели сочат, че ответницата не е имала голяма печалба и че не е изкарвала достатъчно средства от бизнеса си.

Възразява се, че по делото няма имущество, за което да е формирана претенция за отнемане в полза на държавата, за което да е изтекла предвидената в чл. 152 ЗПКОНПИ десетгодишна давност. Според жалбоподателя, неправилно съдът е счел, че от размера на несъответствието следва да бъдат приспаднати сумите за 2008 г. - 13 006,39 лв. и за 2009 г. 87 427,90 лв., поради изтекла давност. Излага съображения, че съгласно параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, „Значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между 4 имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, който в случая е от 07.09.2008 г., до 07.09.2018 г. Съгласно ЗПКОНПИ, проверката обхваща период от 10 години, като е необходимо да се установи съвкупността от приходите, разходите и имуществото на лицата за целия проверяван период, а не тяхното състояние в един определен момент, бил той началото на проверявания период, средата или неговия край. Размерът на несъответствието е остойностяване на тези съвкупности за десетгодишен период от време, а не негово моментно изражение. Именно поради това изискване на закона, според жалбоподателя е недопустимо игнорирането на движението на паричните средства при определяне размера на придобитото имущество, респ. размера на несъответствието.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че суми, които не са налични към края на проверявания период, не са имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата. Посочва се, че съгласно легална дефиниция“ в § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, "Имущество" е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Парите са имущество. В ЗПКОНПИ е предвидено, че на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество, без значение дали е налично в патримониума на лицето. На основание чл. 142, чл. 147, чл.149 от закона се отнема наличното незаконно имущество. Всички останали хипотези - чл. 143, чл. 144, чл.145, чл.

151 от ЗПКОНПИ касаят отчуждено от лицето незаконно имущество, като основанието по чл. 151 от този закон се прилага, ако разпореждането не попада в някоя от другите хипотези.

В контекста на изложеното, според жалбоподателя, на отнемане в полза на Държавата подлежат и парични средства, които липсват /не са налични/ към края на проверявания период, респективно към момента на внасяне на исковата молба в съда.

Въз основа на изложеното, жалбоподателят моли да се отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените срещу С. С. У. искове.

В жалбата е посочено, че първоинстанционното решение се обжалва и в частта за разноските. В тази връзка, са изложени съображения, че съгласно чл. 156, ал. 6 ЗКОНПИ, когато ответникът по съответния иск за отнемане на имущество в полза на Държавата по този закон представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларацията по чл. 136 ЗПКОНПИ за източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото, и не са събрани по независещи от К. причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото, независимо от изхода по делото. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗПКОНПИ предвижда, че ответникът понася отговорността за разноските по делото, сторени от К., когато искът за отнемане на имущество в полза на държавата е отхвърлен, но причината за предявяването му е в поведението на ответника.