Решение № 171 от 16.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пазарджик, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Д. Б. Бишуров при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600440 по описа за 2026 година

С присъда № 4 от 26.05.2026 г., постановена по НОХД № 79/26 г. на РС – Пещера е постановено следното :

Признава подсъдимият Д. Б. С., ЕГН **********, за виновен в това, че на 03 май 2026 г., в гр. Б., ул. „*********“ **, управлявал МПС - л. а.

„**********“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,51 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „********“ с № ***, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръв и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл.

55, ал. 3 от НК не налага наказанието „Глоба“.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, приспада времето от един ден , през което подсъдимия Д. Б. С. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед рег. № ******* от **** г. по описа на РУ “Полиция” - П. на 1 основание чл. 72, ал.1 ЗМВР, като един ден задържане да се зачита за един ден Лишаване от свобода.

На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, лишава подсъдимият Д. Б. С. от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспада времето, през което подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред, считано от **** г.

На основание чл. 343 б, ал. 5 от НК осъжда Д. Б. С. да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 971.00 евро (деветстотин седемдесет и едно евро), представляваща равностойността на моторното превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „****“, с ДК № ****, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

На основание чл. 189 ал. 3 от НК осъжда Д. Б. С. да заплати в полза на ОД на МВР Пазарджик разноски за експертиза в размер на 108.50 евро.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс. С.. Оплакването е за явна несправедливост. Иска се изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият не се явява пред въззивния съд и не упражнява правото си на лична защита.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На ****г.,около 10.15 часа, св.К.С., съвместно със свой колега служители в РУ на МВР- гр.П., по време на работа, в гр.Б., на ул. "*********" ** ,спрели за проверка л.а.м."********** " с рег.№ *******.

На подс. С., била извършената проверка с техническо средство „******** "с № ***, който отчел 1,51 промила.

За това нарушение на С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ***** от ****г. Бил издаден и талон за медицинско изследване № ********. подсъдимият отказал да даде кръв за медицинско изследване.

Със Заповед № ** от ****г. подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72 от ЗМВР.

Видно от заключението на назначената Съдебна автооценъчна експертиза, пазарната стойност към инкриминираната дата на "**********" с 2 рег. № ******* е 971 евро.

Процесното моторно превозно средство е придобито по време на брака на подсъдимия и е съпружеска имуществена общност.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел, че от обективна и субективна страна подс. Д. С. е осъществил престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК.

По приложението на закона и основателността на жалбата.

При проверка на обжалваната присъда, въззивният съд констатира, че при постановяването от първоинстанционния съд е допуснато съществено, неотстранимо в настоящото производство нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което налага нейната пълна отмяна.

При анализ на съдебния акт се установява недопустимо вътрешно противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата по отношение на размера на кумулативно наложеното наказание по чл. 343г от НК.

В мотивите към присъдата (на стр. 4), анализирайки критериите за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, първостепенният съд изрично е приел, че целите на наказанието ще бъдат постигнати, ако подсъдимият бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца. Противно на това, в обявения в съдебно заседание и подписан от състава на съда диспозитив е отразено, че на основание чл. 343г от НК подсъдимият се лишава от правоуправление за срок от 1 (една) година.

Това несъответствие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила поради следните съображения:

На първо място, налице е пълна липса на мотиви за наложеното в действителност наказание. Присъдата на съда е единно цяло, състоящо се от диспозитив и мотиви. Диспозитивът обективира крайната воля на съда, но той задължително трябва да намира своята логическа и правна опора в мотивите.

В случая за разликата от четири месеца (между приетите в мотивите 8 месеца и наложената в диспозитива 1 година) изцяло липсва каквато и да е правна аргументация.

На второ място, нарушението е неотстранимо в настоящото въззивно производство. Константната практика на Върховния касационен съд категорично приема, че противоречието между мотивите и диспозитива не може да бъде санирано или поправено от втората инстанция чрез промяна на размера на наказанието „по целесъобразност“. Въззивният съд няма правомощието да предполага коя е била действителната воля на първоинстанционния състав и коя част от акта съдържа техническа грешка – изписаното в мотивите или постановеното в диспозитива. Поради естеството на наказателния процес, това разминаване не може да бъде отстранено и по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като променя съдържанието на самата воля на съда по суверенното право на налагане на наказание. Отделен е въпросът, че постановявайки такава поправка районният съд налага наказанието в нов, трети по ред размер от една година и осем месеца. Това произнасяне е извън предмета на настоящето дело, доколкото е 3 отменено с решение по ВЧНД № 458/26 г. на друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.

Постановеният по този начин акт (обжалваната присъда) се явява вътрешно противоречив, неясен и лишен от мотиви. Това пряко накърнява правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да разбере действителните мотиви на съда за определяне на по-тежкото кумулативно наказание и да организира защитата си срещу тях. Същевременно, това препятства и възможността на въззивния съд да упражни законосъобразен инстанционен контрол върху акта.

Тъй като констатираното съществено процесуално нарушение по чл.

348, ал. 3, т. 2 от НПК е от категорията на абсолютните и неотстраними от въззивния съд пороци, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да отстрани допуснатото нарушение, като постанови ясен, логичен и вътрешно съгласуван съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т.

2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 4 от 26.05.2026 г., постановена по НОХД № 79/26 г. на РС – Пещера.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4