Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1192 от 23.02.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12993/2015
Вид
Решение № 1192
Подписан
23.02.2018
В сила
26.03.2018
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.02.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски и съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Валентина Илиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 993 по описа за 2015 г. и

Р Е Ш И:

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че Р.Е.Р. дължи на „У.Б.“ АД, следните суми по договор за кредит от 22.04.2010 г.:

- 22 755,83 евро главница, плюс законната лихва от от 30.01.2015 г. до окончателното плащане;

- **3,43 евро договорна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;

- 3 143,19 евро лихва върху просрочена главница от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;

- 1 396,95 евро наказателна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Р. да заплати на „У.Б.“ АД:

- 3 685,14 разноски по исковото дело;

- 2 705,07 лева разноски по заповедното производство. „У.Б.“ АД е със съдебен адрес: адв.Д.Д.,***. Р.Р. е с адрес: ***, ж. к. „*********, ап. **.

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

[4] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на **4,49 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] В искова молба от 13.10.2015 г. „У.Б.“

АД (Б.) е заявила, че с ответника Р.Р. е била сключила договор за заем. По този договор Б. е била заемодател, а Р.Р. е бил заемополучател.

[6] Ответникът не е заплащал вноски и затова Б. е обявила кредита за предсрочно изискуем. Б. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника и съдът е издал такава заповед за:

- 22 755,83 евро главница;

- **3,43 евро договорна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;

- 3 143,19 евро лихва върху просрочена главница;

- 1 396,95 евро наказателна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;

- 2 705,07 лева разноски по делото.

[7] След като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Б. моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноски в заповедното производство (исковата молба, л. 2-7 от делото на СГС).

2. На ответника

[8] Ответникът е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не дължи суми на банката, тъй като е заплатил това, което е дължал. Също така ответникът е възразил, че вземането на ищеца е погасено по давност (писмения отговор, л.

23-27).

II.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА

С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9] На 22.04.2010 г. Б. е сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на Р.Р. 23 620,00 евро. Кредитът е трябвало да бъде върнат с възнаградителна лихва от 9,25 %. Страните са уговорили краен срок за издължаване до 10.05.2035 г. (договор, л. 8-12).

[10] Съгласно т. 6 от Договора, кредитът е следвало да се усвои до 22.05.2010 г. по сметка на Р.Р.. По делото не е спорно, че сумата по кредита е била усвоена по описания начин.

[11] В т. 4.2. от договора за кредит е било договорено, че, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя или при неплащане на парично задължение, ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсточно изискуеми. Уговорено е било също, че при неизпълнение кредиторът е имал право да обяви едностранно, част или целия дълг за предсрочно изискуем (договор, л. 8-12).

[12] В т. 4.2. от договора е било уговорено, че върху просрочената главница се е начислявал годишен лихвен процент от 11,25 %. Освен това, в случай на просрочие на главница и/или лихва се е начислявала и лихва от 5 % върху сбора от редовната и просрочената главница (т. 4.3. от договора). Тази лихва се е начислявала едновременно с неустойката по т. 4.2.

[13] Между страните не е спорно, че Р.Р. не е заплащал погасителни вноски след 10.05.2013 г. Не е спорно също така, че на 10.12.2014 г. волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е било съобщено на ответника чрез нотариална покана (л. 13).

[14] На 30.01.2015 г. Б. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Р.. В заявлението е било посочено, че последното плащане по договора за кредит е било на 10.05.2013 г., поради което на основание чл. 17 от договора за кредит, същият е станал автоматично предсрочно изискуем на 09.11.2013 г. Със заявлението Б. е поискала СРС да издаде заповед срещу длъжника за: 22 755,83 евро главница; **3,43 евро договорна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.; 3 143,19 евро лихва върху просрочена главница; 1 396,95 евро наказателна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.; както и законната лихва за забава от датата на заявлението до окончателното плащане (заявление, л. 2-5 от заповедното производство).

[15] На 09.02.2015 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за: 22 755,83 евро главница, плюс законната лихва за забава от 30.01.2015 г. до окончателното плащане; **3,43 евро договорна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.; 3 143,19 евро лихва върху просрочена главница; 1 396,95 евро наказателна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г. (заповед, л. 21 от заповедното производство).

[16] Тъй като Р.Р. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, СРС е указал на Б. да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Указанията на районния съд са били връчени на банката на 16.09.2015 г. (разписка, л. 36, гръб от заповедното производство). Б. е подала искова молба срещу Р.Р. на 13.10.2015 г., т.е. в едномесечния срок (искова молба, л.

2-7).

[17] Б. е заплатила: 1 088,98 лева държавна такса (л. 7 от делото на СГС); 2 596,16 лева на адвокат (л. 15). Ответникът не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА

ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

[18] Б. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.

1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът ú дължи главница и лихви по договор за заем.

1.

По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл.

79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

1.1.

По предпоставките за уважаването на иска

[19] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между банка и ответника, по който банката да е била заемодател, а ответникът заемополучател; 2. банката да е предала парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.

[20]

Между страните не се спори по първите две предпоставки за уважаване на иска и съдът ги е отделил като безспорни с доклада си по делото. Затова съдът приема, че са налице посочените предпоставки за уважаване на иска.

[21] Р.Р. е възразил, че е нямал задължение към Б., тъй като го е изпълнил. Ответникът не е представил доказателства за плащане или друг способ за погасяване на задължението към Б.. Ето защо съдът приема, че задължението съществува и не е изпълнено.