Решение № 981 от 11.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. Пловдив, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300501595 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №1428 от 28.04.2022 г. на Пловдивски районен съд, ІХ-ти гр. състав, постановено по гр. дело №1595/2022г., с което се задължава Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие, по отношение на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***; Забранява на Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да приближава Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, жилището му, местоработата на неговата майка – Ц. Н. Н., ЕГН **********, и местата за социални контакти и отдих на молителя, за срок от 3 месеца, считано от датата на постановяване на настоящия съдебен акт, като е постановенно да се издаде заповед за защита и ú е наложена на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Л. С. Д., ЕГН **********, глоба в размер на сумата от 200 лв., която следва да бъде заплатена в полза на държавния бюджет.

Жалбоподателят Л. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. Т., моли съда да отмени решението на районния съд.

Въззиваемата страна чрез адв. С. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

В молбата за взимане на мерки за защита от домашно насилие, както и в 1 декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН Ц. Н. Н. твърди, че на 05.11.2021г. в 18.00 часа бабата на сина ú – Л.С. Д., след уговорка с нея, дошла пред дома им, за да вземе детето за изпълнение на режима на лични отношения между бащата Д.И.Д. и детето Д. Д. Д..

След като детето разбрало, че баба му идва да го вземе, то отказало да отиде при нея.

Тогава Л.Д. показала препис от определението, с което съдът е определил режим на лични отношения между него и баща му и заявила, че ако детето не дойде с нея доброволно ще потърси съдействието на полицията. Понеже внукът отказвал да тръгне с баба си, Л.Д. тръгнала към ІІІ РУ на МВР Пловдив, което е съвсем наблизо. Заедно с нея тръгнали детето и майка му, а също така и баща ú, както и мъжът, с когото тя е във фактическо съпружеско съжителство и неговата майка и още баща ú Н.. Детето се разплакало и се опитало да избяга.

Тази фактическа обстановка се установява от всички разпитани по делото свидетели. От показанията на свидетелите А.А. – майка на партньора Ц.Н. и Н.Н., който неин баща и дядо да детето Д. се установява, че пред сградата на полицейското управление Л. Д. се е опитала да дръпне към себе си малолетното дете.

В показанията си свидетеля М.М., който е изпълнявал длъжността „***“ също е отразено, че при снемане на обясненията от участниците в конфликта, включително и детето, е установил че малолетния Д. категорично е отказал да тръгне с баба си, която го е заплашила, че ще извика полиция. Затова Д. е побягвал, но е бил доведен от настоящия приятел на майка му. Детето е било огорчено и изплашено, което е наложило да бъде убеждавано, че няма да му се прави нищо принудително.

От така събраните доказателства се налага извода, че поведението на Д., която в качеството на своебразен посредник за изпълнението режима на лични отношения между детето и бащата, е причинило негативни изживявания, довели до побягването и разплакването на детето, които изцяло изпълват съдържанието на психическо и емоционално насилие по смисъла на нормата на чл. 2, предл. трето и четвърто от ЗЗДН.

Ето защо, по отношение на жалбоподателката следва да се наложат мерки по чл.

5 от ЗЗДН, а наложените с обжалваното решение мерки по чл. 5, ал.1, т.1, 3 и ал.4 от ЗЗДН са съответни на осъществения акт на домашно насилие.

Като е достигнал до същия правен извод е и наложил посочените в атакуваното решение мерки за защита от домашно насилие районния съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сумата 400лв. разноски.

На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с чл. 17, ал.2 от жалбоподателят следва да се осъди да заплати държавна такса в размер на 12.50лв.

2

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1428 от 28.04.2022 г. на Пловдивски районен съд, ІХ-ти гр. състав, постановено по гр. дело №1595/2022г.

ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез неговата майка – Ц. Н. Н., ЕГН ********** сума 400 (четиристотин) лева разноски направени във въззивноно разглеждане на делото, а в полза на бюджена съдебната враст по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки).

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3