Акт от 05.08.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 05.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №433 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 255,66 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 29,36 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Д.Б.Д., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№7619/18 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника-апартамент ***, находящ се на адрес ***с аб.№8365. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен ***3 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от Топлофикация-Плевен. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за енергия, отдадена от сградна инсталация- 247,13 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 12,55лв., корекции-4,02 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер и 0 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 181,66 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 255,66 лева за главница за периода 01.03.2016г. – 30.04.2018 г., лихва за забава в размер на 29,36 лв. за периода от 04.05.2016г. до 17.10.2018г. и законната лихва върху главницата от 24.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7619/2018г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника по делото, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва по основание и по размер предявения иск за сумата от 255,66 лв. - претендирана главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. до

30.04.2018 г. Оспорвам по основание и размер исковата претенция за сумата от 29,36 лв. лихва за забава, претендирана за периода 04.05.2016 г. до 17.10.2018 г. Твърди, че тази лихва е неправилно начислена, без да е съобразен действителния размер на дължимата и изискуема главница, крайният срок за плащане (падежа) на всяко отделно месечно задължение и момента на изпадане в забава. Оспорва твърдението в ИМ за това, че ответникът Д.Б.Д. е собственик на топлоснабден обект - апартамент №2, находящ се в топлоснабдена сграда с адрес ***.

Оспорва също и твърдението в исковата молба, че ищецът е доставил и респективно, че ответникът е потребил топлинна енергия за посочения в ИМ период 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. на стойност общо 255,66 лв. Твърди, че ответникът не е бил клиент и не е потребявал топлинна енергия, доставена от ищеца и ползвана в негов имот. В ИМ няма твърдения и не става ясно за каква топлинна енергия е начислената стойност, претендираната от ищеца за заплащане, дали такава потребена и отчетена от индивидуални измерителни уреди в имот на ответниците или такава отдадена от сградна инсталация. Оспорвам и извършеното разпределение на топлинна енергия по партида с абонатен №***за посочения в ИМ период 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. Моли да бъде отхвърлена претенцията.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА № 90, том XVIII, дело №3490/23.12.1992г. Д.Б.Д. е приобил по дарение правото на собственост върху ½ идеална част от процесния топлоснабден имот –Апартамент №2, находящ се в ***. От Декларация от 09.03.1998г., подадена от Д.Д.

***, той е декларирал като собствени 4/6 идеални части от процесния имот.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г. е в общ размер от 255,66 лв. от които 0 лв.-ТЕ за отопление, 243,11-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ-0,00 лв. лева и 12,55 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.10.2018г. е в размер на 30,06 лв.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 2176,20 куб.м., а отопляемия обем на процесното жилище е 181,60 куб.м. В апартамента няма монтирана щранг-лира и са демонтирани отоплителните тела в помещенията. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия в рамките напроцесния период. За процесното жилище е разпределяна дял от топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Изчисления дял от сградна инсталация за жилището съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение.

Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 255,66 лв.:

Видно от НА № 90, том XVIII, дело №3490/23.12.1992г. Д.Б.Д. е приобил по дарение правото на собственост върху ½ идеална част от процесния топлоснабден имот –Апартамент №2, находящ се в ***. От Декларация от 09.03.1998г., подадена от Д.Д. ***, той е декларирал като собствени 4/6 идеални части от процесния имот. Посочените от ответника в подадената декларация факти, че той е собственик на 4/6 идеални части от процесния топлоснабден имот съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, поради което съдът приема за установено, че той е собственик на 4/6 идеални части от процесния имот.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Разпечатката съдържа 22 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/189e5f67-4fa1-4588-b382-53209d320c9b