Решение № 108 от 24.04.2023, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 146/2023
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 24.04.2023
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3, предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Свиленград, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200146 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000501 от 03.11.2022 година на Началник на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на С. С. И. с ЕГН ********** от село ******************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Б.” № 4 б, област Хасково, чрез Младши адвокат И.
Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца (пункт 1), като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
НП в частта му по пункт 2 е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Жалбоподателят С. С. И., моли за отмяна на обжалвания акт в частта му по пункт 1, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – постановен при съществени нарушения на процесуалния закон и в нарушение на 1 материалните норми, фактическата обстановка била неясна, непълна и невярна, както и липсвали субективния и обективния елементи от състава на нарушението по пункт 1. Сочи се, жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. С. И., не се явява. За него се явява адвокат Г. Г., преупълномощена от Младши адвокат И.
Д., която пледира се за отмяна на обжалвания акт в частта му по пункт 1.
Представен е Списък на разноските. Представена е и Писмена защита от Младши адвокат Д., в която сочи доводите си за отмяна – налице била неяснота относно времето и мястото на нарушението.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 12.10.2022 година около 06.10 часа на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на платното за излизащи леки автомобили, пристига МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел Х5 с държавен регистрационен номер ********** – собственост (видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието) и управлявано от жалбоподателя. По това време е на работа свидетеля Х. Н. А. – служител на ГПУ – Свиленград, на когото му прави впечатление, че водачът мирише на алкохол и видимо е повлиян от него, т.е в неадекватно състояние е.
За случая е уведомен ОДЧ при РУ – Свиленград и е поискано съдействие 2 на дежурен служител от звено „Пътен контрол” при РУ – Свиленград.
На место пристига свидетелят Б. П. Б.. Последният уведомява жалбоподателя, че ще му бъде извършена проверка за алкохол, разяснява му процедурата във връзка с проверката за алкохол, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Последният след като разбира за какво иде реч около 07.15 часа отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL 0559 за наличие на алкохол, както и отказва да бъде изследван по друг начин относно употребата на алкохол. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване с № 082102 от същата дата, приложен в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП), в който е посочено, че следва да се яви до 08.35 часа (до 1 час) в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – филиал Свиленград за даване на кръвна проба. До 08.35 часа И. не се явява в ЦСМП – филиал Свиленград. В съдебно заседание разпитания полицейски служител Б. уточнява, че ако И. се беше явил своевременно (в определеното време) в ЦСМП – филиал Свиленград, за да даде кръвна проба, дежурните медицински лица са щели да ги уведомят и полицейските служители са щели да идат на место, което в настоящия случай не е станало.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Б. П. Б. – „Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя И. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 448491.
Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Х. А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на процесното фактическо нарушение, свързано с отказа на И. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано процесното нарушение. АУАН е редовно предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя - нарушителя С. И., който 3 сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 220351-000501 на 03.11.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на процесното нарушение, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от права да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 17.02.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в Докладна записка УРИ 271р-5182 от 24.02.2023 година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.202 1 година н а Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-1496 от 09.03.2023 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че И. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП и на 4
Кодекса за застраховането с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и му е била налагана принудителна административна мярка.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 18.04.2023 година свидетели – Б. П. Б. и Х. Н. А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Б. П. Б. и Х. Н. А., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на първия от посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение следва да се посочи, че фактът, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели, не са и не се считат за 5 насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение по пункт 1 и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на отказ на И. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване употреба на алкохол в кръвта. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН , които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя 6 суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.