Решение № 1164 от 21.11.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3115/2023
- Вид
- Решение № 1164
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 1164 гр. Бургас, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203115 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на „ИЗЗИДА“ ЕООД, с ЕИК:
102871455, с адрес за кореспонденция: ******, против Наказателно постановление №461F704343/05.06.2023г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи за неговата незаконосъобразност. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя, който изрично заявява, че поддържа жалбата /наименована възражение/.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Ч., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 12.07.2023г., а жалбата е депозирана на 14.07.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 03.05.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като не е подал в срок до 27.03.2023 г. данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец февруари 2023г. Мястото на подаване на декларация
Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, ет.1.
1
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларацията била подадена по интернет с КЕП на дата 06.04.2023г. и е приета и входирана с вх. № 02000233171968.
До лицето е била изпратена покана с изх.№ .№ 02000233171968/02.05.2023г. за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в негово присъствие.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл.34 от ЗАНН.
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата - декларация Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето, за което се твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО говори за „конкретно лице”. Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Също така, разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име, не може да се установи кой от сроковете е приложим за това лице.
Освен това, неподаването на декларация образец 1 за всяко отделно лице представлява отделно нарушение. При непосочване на конкретните лица не става ясно за кое осигурено лице се санкционира осигурителя, респ. не може да се проследи дали същият не е наказан повече пъти за едно и също нещо.
В горепосочения смисъл е и Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по КНАХД 2
№ 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател се следва присъждане на разноски. Такива не се претендират обаче от жалбоподателя, поради което и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №461-F704343/05.06.2023г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя - „ИЗЗИДА“ ЕООД, с ЕИК: 102871455, с адрес за кореспонденция: ******, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3