Решение № 853 от 08.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№………/……10.2019 г. гр.Варна

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН

ПЕТРОВ при секретар Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията Петров въззивно търговско дело № 1199 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.М.К., ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. Д.Й.Г., срещу решение № 2430/03.06.2019 год., постановено по гр.дело № 15979/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Х.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 16481 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и един лева), представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от 17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и допълнително споразумение от 17.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 718.61 лева (седемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.05.2017г. до 17.10.2017г. /вкл./, сумата от 64.35 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за забава по чл. 19.1 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за периода от 16.09.2017г. до 05.01.2018г., и е осъден Х.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 2 113.90 лева (две хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 396.63 лева за производството по ч.гр.д. № 276/2018г. на ВРС и 1 717.27 лева за исковото производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно, несъобразено с нормите на материалния закон и постановено при нарушаване на процесуалните права. Твърди се, че договорните разпоредби за възнаградителна лихва и неустойка са неравноправни и затова нищожни. Клаузата за лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.

Излага, че клаузата на чл.19.2. от Общите условия е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално. Излага, че клаузата на чл.15 от раздел VI от Общите условия е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като не предоставя възможност на заемателя да избира начина по който ще обезпечи отпуснатият му заем.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез ю.к. Б.Ч., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Моли възраженията за нищожност на чл.19.2 и чл.15 от ОУ към договора за кредит да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, доколкото са направени за първи път във въззивната жалба. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски, вкл. и възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Х.М.К., чрез назначения му особен представител адв. Д.Й.Г., моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да бъде отменено.

Особеният представител излага, че главницата се дължи, но лихвите не се дължат, поради наличието на неравноправни клаузи.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД не е взела участие в съдебното заседание. С писмена молба, подадена преди съдебното заседание въззиваемата страна заявява, че оспорва подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Х.К. главни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 16 481 лева, претендирано като непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от 17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и допълнително споразумение от 17.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 091.47 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 17.05.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./, сумата от 64.35 лева, претендирана като неустойка за забава за времето от 15.06.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./, сумата от 120 лева, претендирана като такса изискуемост, за които суми е издадена заповед № 163/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 276/2017г. на Районен съд – Варна и в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 481 лева, претендирана като непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от 17.05.2017г. и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1091.47 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 17.05.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./, сумата от 64.35 лева, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от 15.06.2017г. до 04.01.2019г. /вкл./ и сумата от 120 лева, претендирана като такса изискуемост.

В исковата молба ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД твърди, че страните по делото са обвързани от договор за кредит за текущо потребление, сключен на 05.02.2014., по силата на който банката е поела задължение да предостави на Х.К. сумата от 20 000 лева срещу поето от потребителя задължение да върне заетата сума на равни месечни анюитетни вноски, всяка включваща главница и възнаградителна лихва от 10,5 % при изпълнение на условията на договор за пакет частно банкиране на банката с падеж двадесет и пето число на месеца в срок до 05.02.2024г. Банката е изпълнила задължението си, заверявайки сметката на потребителя със сумата от 20 000 лева в деня на сключване на договора. По настояване на потребителя, на 17.05.2017г. между страните по договора е сключено допълнително споразумение, с което потребителят е признал, че към посочената дата остатъкът от дълга му възлиза на 16 481 лева, представляваща сбор от 15 973.51 лева и редовна лихва, която е капитализирана към главницата, а кредиторът се е съгласил да я получи на 120 месечни анюитетни вноски при лихвен процент по кредита от 10,5 %.

Уговорен е гратисен период през който размерът на вноската е 144.21 лева, а след това в размер на 225.63 лева. Твърди се, че потребителят не е заплатил нито една от месечните вноски, съобразно уговореното в допълнителното споразумение, което е дало основание на банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, на основание чл. 19.2 ОУ с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поддържа се, че потребителят е неизправна по правоотношението страна, която не е обслужвала редовно задълженията си, поради което се настоява за уважаване на предявените искове в пълния им претендиран размер. Правният интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с надлежното връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 4 ГПК. Осъдителните искове, съединени в условията на евентуалност.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът Х.К. е депозирал писмен отговор, с който не оспорва сключването на договор за потребителски кредит от 05.02.2014г. и допълнително споразумение на 17.05.2017г., така и заверяване на сметката на потребителя със сумата от 20 000 лева. Релевирани са възражения за нищожност на договора за потребителски кредит от 02.05.2014г, на основание чл. 22 ЗПК по съображения, че не са изпълнени изискванията на чл. 11, т. 9, 11, 12, 15, 16 и 20 ЗПК. В договора липсва информация за броя и размера на погасителните вноски, за ГПР, за годишния лихвен процент, за ГЛП при просрочие, както и възможност за отказ от договора. Клаузите на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, касаещи начина на формиране на лихвения процент по т. 7.1 и чл.

19.1 ОУ, с която е уговорена неустойка за забава се поддържа, че са нищожни, тъй като не са уговорени индивидуално и същевременно са и неравноправни, защото създават значително неравновесие между търговеца и потребителя. Отделно, разпоредбата на т. 7.1 е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, защото възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Клаузата относно годишния процент на разходите е нищожна, на осн. чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК. В този случай, потребителят дължи връщане единствено и само на усвоената главница. В условие на евентуалност в случай, че договорът за кредит, допълнителното споразумение и Общите условия съдържат действителни клаузи, то се поддържа, че предсрочната изискуемост на вземанията не е настъпила, защото изявлението на кредитора не е достигнало до ответника. Счита се, че осъдителните искове са недопустими, евентуално неоснователни по изложените съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за дължимост на претендираните суми. Решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит в редакцията на закона към деня на сключването му (ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г.), поради което въззивникът е обхванат от специалната защита, гарантирана му по ЗПК.

Основното оплакване в жалбата е, че договорните разпоредби за възнаградителна лихва и неустойка са неравноправни и затова нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Поддържа се, че клаузата за лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.

Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, т.е. допустимо е страните да уговорят заплащането на възнаградителна лихва. В конкретния случай с подписването на договора за кредит за текущо потребление Х.К. е поел задължението да върне отпуснатият му кредит в размер на 20000 лева, заедно с 14.95 % годишна възнаградителна лихва, като е уговорено при определени условия да ползва преференциален лихвен процент в размер на 10.5 % годишно. Годишният процент на разходите по кредита е 11.60 %.