Решение № 268 от 12.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Русе, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Т. Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500337 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. А., чрез пълномощника адв.И. И. от АК-Русе, против Решение № 351 от 28.02.2025 г. по гр.дело № 2968/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е бил отхвърлен предявеният срещу Т.

С. П. иск за промяна на определените с Решение № 907 от 23.05.2019 г. по гр.дело № 1237/ 2019 г. и съдебна спогодба от 30.04.2024 г., одобрена по гр.дело № 6037/2024 г., двете по описа на Районен съд-Русе, мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето, режим на лични контакти и издръжката на детето К.А.В.., роден на **.**.**** г.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните в производството доказателства, достигайки до невярното заключение, че майката продължава да бъде по-пригодния родител за отглеждането и възпитанието на К.. Твърди, че след постановяване на обжалваното решение е възникнал нов конфликт между ответницата и сина им, което налага да бъдат променени мерките относно упражняването на родителските права. Счита, че обжалваният акт е необоснован и незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира разноски по делото.

Ответницата по жалбата Т. С. П., чрез пълномощника адв.А. Н. от АКРусе, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, като е ограничен от заявеното в жалбата и служебно овластен да следи за интереса на малолетното дете.Настоящият състав намира, че Решение № 351 от 28.02.2025 г., постановено по гр.дело № 2968/2024 г. по описа на Районен съдРусе, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

С исковата молба А. В. А. е посочил, че е настъпила промяна в обстоятелствата от момента на постановяване на решението по гр.дело № 1237/ 2019 г. и на сключване на съдебна спогодба от 30.04.2024 г., одобрена по гр.дело № 6037/2024 г., двете по описа на Районен съд-Русе, с които родителските права върху роденото от фактическото им съжителство дете К. са били предоставени на майката и при нея е било постановено да бъде местоживеенето му, на бащата бил определен режим на лични отношения и задължение да заплаща издръжка на малолетния. Твърдял е, че определените мерки към настоящия момент не са ефикасни и не са съобразени с най-добрия интерес на сина им, поради промяна в родителския капацитет на ответницата.Това се отразявало неблагоприятно върху поведението на К., предизвиквало безпокойство, напрежение и агресия у него, и рефлектирало отрицателно върху успеваемостта му в училище, както и върху поведението му спрямо околните, включително и към майката. Има твърдения, че последната нееднократно е упражнявала психически, вербален и физически тормоз над момчето, заключвала го на терасата или в кухнята. Бащата не одобрява тези методи на възпитание на другия родител. Счита, че ответницата е неспособна да се справи с поведението на подрастващия им син, като в тази връзка са посочени два случая от **.**.**** г. и от **.**.**** г. Изложени са били твърдения, че от последната дата момчето живее при бащата, където има създадени много добри битови условия. Сочи се, че при ищеца детето се чувства добре, спокойно и уравновесено. Помежду им били изградени отношения на привързаност и уважение, каквито К. изпитва и към родителите на въззивника, които дейно участват в отглеждането и възпитанието му.

Във въззивната жалба се твърди, че на **.**.**** г. е възникнал нов конфликт между майката и детето, когато Т. П. за пореден път се принудила да потърси съдействие от полицията.

Твърди се, че ответницата винаги се е стремила да ограничава и осуетява контактите на бащата с К.. Предвид изложеното, въззивникът не счита, че той е родителят, който има желание или възможността на създаде у сина им т.нар. “синдром на родителско отчуждение“, каквато опасност е видял районния съдия. Не е съгласен и с преценката на основния съд, че майката е по-ограничаващият и строг родител, който контролира К. и диктува правилата 2 и насоките на неговото възпитание, постигайки добри резултати. Оспорва констатациите в обжалваното решение, че той и неговите родители поощряват девиантното поведение на детето. Сочи, че е настъпила положителна промяна в битовите и социални условия в дома му от момента на постановяване на първоинстанционния акт.

С отговора на исковата молба ответницата е посочила, че от раждането му синът й живее с нея, тя полага в пълен обем всички непосредствени грижи за неговото възпитание, отглеждане и личностно развитие. Оспорила е твърденията относно липсата на родителски капацитет у нея и неспособността й да се справи със сина им. Посочено е, че под нейните грижи К. се чувства спокоен, обичан и обгрижван, като проблеми с поведението му се появяват след негов престой в дома на бащата. Последният манипулира детето и го настройва срещу майката. Поощрява К. да не зачита мнението й и да се противопоставя на решенията й. Всичко това прави сина им неспокоен, объркан и притеснен и често провокира агресията му спрямо околните.

Отрича да е подлагала детето на психически или физически тормоз.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че страните са родители при фактическо съжителство на детето К., родено на **.**.**** г., понастоящем на ** години и ** месеца. С влязло в сила Решение № 907 от 23.05.2019 г., постановено по гр.дело № 1237 / 2019 г. по описа на РС–Русе, упражняването на родителските права по отношение на малолетния били предоставени на майката и при нея било определено местоживеенето му, а на бащата бил определен режим на лични отношения, както и издръжка, която да заплаща на правоимащия, последно изменена по спогодба, постигната между родителите, утвърдена на 06.07.2023 г. по гр.дело № 3035/2023 г. по описа на РС–Русе.

Със съдебна спогодба от 30.04.2024 г., утвърдена по гр.дело № 6037 / 2023 г. по описа на РС–Русе бил изменен режима на лични отношения на бащата с детето, като били определени допълнителни дни за контакти между тях.

Настоящото производство по чл.59 ал.9 СК е инициирано от бащата на 28.05.2024 г., като ищецът е обосновал искането си главно с възникнал на **.**.**** г. спор в дома на майката между нея и детето във връзка с това как то да ползва смартфон. Словесното пререкание прераснало в свада, при която те взаимно се наранили. Наложило се ответницата да потърси медицинска помощ и три дни да лежи в отделение по “Неврохирургия“ към УМБАЛ „Канев“ АД, тъй като получила счупване на орбитално дъно и мозъчно сътресение. За случая била уведомена полиция. След инцидента, за да не стои само у дома, детето било взето от бащата. На 04.06.2024 г. К. бил върнат на майката, за което се наложило съдействие на ЧСИ.

Във връзка с инцидента от 19 май по отношение на детето било образувано възпитателно дело №42/2024г. по описната книга на МКБППМН– Община Русе. Комисията установила, че поради отказът на майката да 3 предостави телефона си, момчето станало изключително агресивно и невъздържано, като това му поведение продължило включително в присъствието на пристигналия на място полицейски екип. С решение от 23.07.2024 г. на К. била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1 т.3 ЗБППМН за срок от една година – задължително да участва в консултации за преодоляване на отклонения в поведението.

За случая от **.**.**** г. бащата сигнализирал ДСП-Русе и депозирал молба за защита на детето по реда на ЗЗДН с твърдения, че то е било провокирано от ответницата и й е нанесло удар с юмрук в лицето, за да се защити.В представеното СМУ от 20.05.2024 г. е отразено, че съдебният медик е установил кръвонасядания по дясното рамо и десния горен крайник на момчето, одрасквания по дясна гривнена става и трети пръст на дясна ръка.

Детето съобщило, че на **.**.**** г. около 13,00-14,00 часа майка му го затворила в стая и за да излезе от нея той счупил стъклото на вратата, след което ответницата го ударила с телефона по рамото и го дръпнала за ръцете.

С Решение №1442 от 01.11.2024 г. по гр.д.№ 2934/2024г., районният съд е отхвърли молбата на бащата А. А. за постановяване на мерки за закрила по реда на ЗЗДН по отношение на сина му във връзка с инцидента от **.**.**** г.

Според разпитаните в настоящото производство две групи свидетели, К. има добри отношения и близка връзка с родителите си. При всеки от тях има създадени подходящи условия за живот на детето. Бащата работи на смени и разчита на помощта на своите родители при обгрижването на момчето по време на упражнявания режим на лични отношения. Всички те живеят на около 20 км от гр.Русе.

По делото е изготвена съдебна психологична и психиатрична експертиза, според заключението на която при К. се констатира варираща като степен и динамика ситуитивна тревожност, пряко свързана с взаимоотношенията между родителите. Посочено е, че детето е привързано към майка си, изразява обич и топло отношение към нея, но в голяма част от случаите се откроява ярък негативизъм в емоционално - поведенчески аспект, основан на обвинение за различията в поставените към него изисквания и правила на поведение от тези на бащата. Между последния и К. също били изградени близки емоционални и доверителни отношения. Наблюдава се стремеж при момчето да приема доводи и аргументи от страна на ищеца, като достатъчно издържани и да ги верифицира, като тежест.От проведените разговори с К. експертите са констатирали, че при него има силното желание да получава одобрението на баща си и неговата подкрепа. Установените при майката по-строги изисквания и правила, налагащи при нужда и ограничения, предопределя избора на детето да проявява лоялност към родителя, при който санкциониращият елемент няма възможност да се прояви, предвид сравнително краткото време, което те прекарват заедно. Според вещите лица при К. се наблюдава силно манипулативно поведение, обусловено от ситуацията, в която се намира, поставя изисквания, желания и капризи, които, 4 ако не бъдат удовлетворени и задоволени, пораждат напрежение в отношенията основно с майката.

Прави впечатление, че при изслушването му от районния съдия в хода на настоящото производство, детето интерпретира случката от **.**.**** г. по удобен за него начин, омаловажавайки постъпката си и влизащо в ролята на жертва в тази ситуация, изцяло провокирана от него. Признава, че това не е първият случай на проявена физическа агресия към майката.

Вещите лица са посочили, че установеното в хода на изследванията силно желание от страна на К. да получава подкрепата и одобрението на баща си и обоснованото от този факт наличие на конфликт на лоялност спрямо него, предопределя зависимост от мнението и отношението на ищеца и на близките му към майката. Според заключението, към настоящия момент в поведението на детето се наблюдава тенденция към епизодично изразяване на негативно отношение към ответницата и незачитане в определени ситуации на авторитета ѝ като родител. Пояснено е, че това положение произтича от наличния трайно установил се тежък конфликт между родителите и стремежът на момчето да не бъде отхвърлено от бащата.

При изслушването му от съда, К. е заявил желание да живее с ищеца, като контактите с другия родител да са при уговорения до момента режим.

Момчето е споделило как от бащата му било обяснено, че настоящото дело се води с “цел“и то иска нещата да станат така, както желае “тати“, защото и двамата виждат как стават нещата, когато е при майката.