Решение № 1329 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501373 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, чрез Дружество „Н.,У., М.“, БУЛСТАТ ***, представлявано от адв.Х. М., против Решение № 160/25.03.2024г., постановено по гр.д.№ 1203/2023г. от Районен съд - Асеновград, I гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., срещу Б. Р. А., ЕГН **********, гр. А., ж.к.“З.“, ул.“Л.“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, за заплащане на сумата от 893,91 лв., представляваща остатък от главница, дължима по Договор за потребителски кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.07.2023г. до окончателното й заплащане, както и в частта, с която е прекратено производството по предявения иск при условията на евентуалност от „Сити 1 кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, против Б. Р. А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 893,91 лв., представляваща чиста стойност по Договор за потребителски кредит с №*** от ***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; както и в частта, с която е осъдено да заплати на Б. Р. А., ЕГН **********, сумата от 50 лв., направени по производството разноски, както и в частта, с която е осъдено да заплати на адв. М. В. М., Адвокатска колегия П., с адрес гр. П., бул.“П.ш.“ №***, ет.***, ап.**, сумата от 960 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Б. Р. А., ЕГН **********, по гр.д.№1203/2023г. по описа на РС- Асеновград. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло насрещната исковата претенция.

Въззиваемата страна Б. Р. А., ЕГН **********, чрез адв.М. М., е депозирал писмен отговор, с който е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград по гр.д.№ 1373/2024г. са подадени искова молба от Б. Р. А. против „Сити кеш“ ООД с иск, предявен на осн. чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.10а, чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и насрещна искова молба от „Сити кеш“ ООД против Б. Р. А. с иск, предявен на осн. чл.79 от ЗЗД.

Направено е и евентуално искане за присъждане на същата сума като подлежаща на връщане чиста стойност на кредита.

По отношение на исковата молба е постановено Решение №160/25.03.2024г., с което е обявена нищожността на клаузата на чл.11 ал.1, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 961,09 лв., съдържаща се в Договор за потребителски кредит № ***/***г., сключен между Б. Р. А. и „Сити кеш“ ООД. В мотивите е прието от съда, че сключеният договор е нищожен на претендираното основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД, а така също е недействителен и на основанията, предвидени в ЗПК, тъй като съдържанието му не отговаря 2 на изискванията на чл.11 от ЗПК. Изложени са аргументи, че са основателни доводите, че в него не е посочен начина, по който е изчислен ГПР, както и че в него не е включена уговорената неустойка. Посоченият лихвен процент в договора не отговаря на действително приложения. Направен е извод и за заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

По делото, както се посочи, на осн. чл.79 от ЗЗД, от „Сити кеш“ ООД против Б. Р. А. е предявена насрещна искова молба с вх.№ 11830/04.09.2023г., с която е посочено, че между страните е сключен на *** г. договор за заем за сумата от 1200 лв., брой на вноските - 16, вид на вноската - двуседмична, ГПР 48,71%, ГЛП 40,05%. Заемната сума е била получена от кредитополучателя в брой, при подписването на договора. В погасителния план към договора са посочени номера на вноската, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от договора. До датата на подаване на насрещната искова молба ответникът е извършил пет плащания в общ размер 497 лв. С посочената сума са погасени задължения за възнаградителна лихва в размер на 190,91 лв., и главница в размер на 306,09 лв. Дължима остава общата сумата от 893,91 лв. - главница. Към момента на предявяване на насрещната искова молба всички вноски по кредита са падежирали, с оглед на което за настъпване на изискуемостта на претендираната сума по главницата, не е необходимо допълнително изявление от страна на кредитора. На следващо място, дружеството е посочило, че в договора за заем страните са установили, че потребителят ще дължи заплащането на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент- 40,05%, при ГПР 48,71 %, като същият е в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер - не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Изтъква, че законът не въвежда изискване или ограничение на размера на възнаградителната лихва.

По действащото българско право максималният размер на договорната лихва възнаградителна или компенсаторна, е ограничен единствено от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Счита, че не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и 3 противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в размер на 40.05%, след като ГПР е в законовите рамки на чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че уговорката, касаеща размера на договорната лихва е действителна.

Ответникът Б. Р. А. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който взима становище, че насрещната искова молба е допустима, но е неоснователна. Посочва, че сключеният Договор за заем № *** има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП/, както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Поддържа, че Договорът за заем № ***/***г. е недействителен на специалните основания по чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК – тъй като не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в Договора за заем № *** е посочен ГПР в размер на 48,71%, но липсва уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. Въведен е годишен лихвен процент 40,05%, но липсват условията за прилагането му, не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. В конкретния случай има погасителен план, но същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, понеже в него липсва задължителната информация по ЗПК и така се създава невъзможност за потребителя да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Застъпва, че това е още едно самостоятелно основание за нищожност на процесния договор за паричен заем. Поддържа също, че с Договор за заем № *** е уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, въпреки че същата като сума не се претендира от ищцовото дружество, поради явната и нищожност, и фактически се дължи не за неустойка, а като договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Счита, че това е така, тъй като, за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и трябва да бъдат изпълнени в много кратък срок, в 1- дневен срок, поради което е обективно невъзможно да бъдат покрити от кредитополучателя. Намира, че въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им пред кредитора създават значителни затруднения за длъжника и в степен изцяло да се възпрепятства 4 изпълнението. Всички опции посочени в договора не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, поради невъзможност за изпълнение. Оспорена е и като нищожна и клаузата за договорна лихва, на основание горните възражения, а така също и поради противоречие с добрите нрави. Уговорен е с договора за заем ГПР в размер на 48,71%, както и годишен лихвен процент 40,05%. Посочено е, че за търсения период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта, съгласно ПМС № 72/ 08.04.1994г., приложимо към 2009г., което прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Посочва се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити, какъвто е процесният договор, е двукратният размер на законната лихва.

В хода на производството е допусната ССЕ. От приетото заключение на в.л.М.Р., се констатира, че непогасеният остатък, формиран като чиста стойност по Договор за потребителски кредит №*** /***г. е в размер на 739,22 лв. – главница.

Районният съд, с обжалваното решение в атакуваната част, излага основни съображения, че тъй като е приел по предявената по делото искова молба с вх.№ 9107/04.07.2023г. от Б. Р. А. против „Сити кеш“ ООД, че договорът за кредит е нищожен, то затова искът за изпълнението му чрез заплащане на сумата от 893,91 лв.- непогасена главница, е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Районният съд е приел за евентуално направеното искане за присъждане на същата сума като подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, е недопустимо, тъй като трайната съдебна практика е възприела, че е недопустимо предявен иск, основан на сключен между страните договор, да бъде съединен при условията на евентуалност с иск, основан на неоснователно обогатяване, доколкото страната не може да твърди едновременно, че сключеният договор е действителен и нищожен. Наложен е извод, че искът за осъждане на ищеца да заплати сумата от 893,91 лв., представляваща чиста стойност на кредита, е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. Като акцесорна подлежи на отхвърляне и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното 5 изплащане на вземането.

С въззивната жалба на „Сити кеш“ ООД поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Районният съд е уважил иска на ищеца за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор, а в мотивите е направил извод за недействителност на договора в цялост.

Едновременно с това е отхвърлен насрещния иск на дружеството за осъждане на ищеца на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати неизплатената част от главницата по кредита. Евентуално направеното искане потребителят да бъде осъден да върне чистата стойност на кредита е прекратено като недопустимо.

Жалбоподателят възразява основно, че неправилен е изводът на Районния съд, че на дружеството не се дължи неизплатената част от заемната сума, тъй като кредиторът търси вземане единствено за част от чистата стойност на кредита, каквато се дължи независимо от действителността на клаузите по договора и която кредитополучателят дължи да върне във всеки един случай, след като я е получил от кредитодателя. По делото било доказано безспорно усвояването на главницата. Ответникът от своя страна не е доказал да е погасил задължението си. Отделно от това, необоснован е изводът на Районния съд, че заради приета недействителност на процесния договор, искът на дружеството не следва да бъде уважаван. Счита, че това разрешение противоречи на чл. 23 ЗПК, според който при обявяване на договора за недействителен, кредитополучателят дължи чистата стойност на получения кредит. Поддържа, че противното би довело до неоснователно обогатяване. Това разрешение представлява нарушение не само на специалната норма на ЗПК, но и на общата забрана, установена със ЗЗД. Крайният си извод за недължимост на процесното вземане, Районният съд обосновал с твърдението, че кредиторът не може да твърди едновременно, че сключеният договор е действителен и нищожен. В тази насока, се посочва, че „Сити Кеш“ ООД няма твърдения в този смисъл, като предявеният насрещен иск е на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, доколкото към датата на първоначалната искова молба и получаването й от ответника, договорът между страните не е бил обявен за недействителен.