Решение № 154 от 23.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000032 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на И. Г. Г., Р. И. Г. и Я.

И. Г., и тримата от гр.Варна срещу решение № 283 от 20.06.2024г. по търг.дело № 257/22г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу „Бор“ ЕООД със седалище гр.Варна осъдителен иск с правно основание чл.265 ал.1 предл.второ от ЗЗД за сумата 93 671.05лв., претендирана като разходи, необходими за извършване на неизвършени СМР и за ремонтиране на некачествено извършени СМР в обекти, съсобствени на ищците, а именно апартаменти №№ 11, 28, 34, 35, паркоместа №№ 8, 11, 12 и 13, сауна, фризьорски салон и снек-бар, намиращи се в новоизградена жилищна сграда, изградена и въведена в експлоатация, ситуирана в ПИ № 199 с площ от 1 314кв.м. в кв.12 по плана на к.к.“Ч“, район Приморски, Варна, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.Варна, както и по въззивна жалба на същите страни срещу постановено допълнително решение по реда на чл.250 от ГПК № 490 от 26.11.2024г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил осъдителния иск в увеличения му размер за разликата 93 671.05лв. до увеличения размер от 132 641.17лв.

1

Твърдят във въззивната жалба, че решението е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.

Споделят като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че за ответника е възникнало задължение да изпълни обектите им във вида, уговорен в приложението за степен на завършеност.

Оспорват извода на съда, че са били поканени за подписването на констативния протокол образец 15 като необоснован и неподкрепен от писмените доказателства по делото. Твърдят, че по делото не са представен изпратените до собствениците, включително тримата ищци нотариални покани. Оспорват представителната власт на Г. като пълномощник на Р. Г. и Я.

Г. като твърдят, че същият не е упълномощен да получава уведомления, покани, включително нотариални покани, писма и съобщения. В тази връзка твърдят, че двамата не са редовно поканени за подписване на акт образец 15, както и констативния протокол от 08.03.2017г. Поради което и твърдят, че акт образец 15 няма доказателствена сила.

Оспорват определената от съда дата 07.03.2017г., като начало на срока по чл.265 ал.3 от ЗЗД. Аргументират тази своя позиция с твърдението, че задължението на изпълнителя е било да предаде на собствениците строежа с удостоверение за въвеждане в експлоатация, издадено в по-късен момент – 28.04.2017г., който свързва и с началото на срока по чл.265 ал.3 от ЗЗД.

Твърдят, че преди 28.04.2017г. не е било възможно изпълнителят да предаде обектите на собствениците тъй като преди въвеждането им в експлоатация обектите не могат да се ползват по предназначение. Твърдят, че това следва и от уговорката в предварителния договор. Твърдят, че необосновано е прието от съда, че със споразумението от 10.05.2013г. страните са постигнали съгласие, че правоприемникът дължи пълно завършване на сградата с готови документи за акт обр.15.

Отделно от това сочат, че към датата 07.03.2017г. не са били налице предпоставките за издаване на акт образец 15 посочени в чл.176 ал.1 от ЗУТ и обектът не е бил годен за приемане. Твърдят, че на 07.03.2017г. са съставени незаконосъобразни акт обр.15 и давността не може да тече от тази дата.

Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила оставяйки без уважение 2 искането им за назначаване на СТЕ със задача, посочена в молба от 31.01.2024г. Твърдят, че същата е от съществено значение тъй като между страните съществува спор относно началния момент на упражняване на правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД.

Молят съда да отмени решението и допълнителното решение за увеличения размер на иска, и да постанови друго, с което предявеният от тях срещу „Бор“ ЕООД осъдителен иск да бъде уважен изцяло. Претендират направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Бор“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозирани в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговори, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от И. Г. Г., Р. И. Г. и Я. И. Г. срещу „Бор“ ЕООД с правно основание чл.265 ал.1 предл.второ от ЗЗД за сумата 132 641.17лв., претендирана като разходи, необходими за извършване на неизвършени СМР и за ремонтиране на некачествено извършени СМР в обекти, съсобствени на ищците, а именно апартаменти №№ 11, 28, 34, 35, паркоместа №№ 8, 11, 12 и 13, сауна, фризьорски салон и снек-бар, намиращи се в новоизградена жилищна сграда, изградена и въведена в експлоатация, ситуирана в ПИ № 199 с площ от 1 314кв.м. в кв.12 по плана на к.к.“Ч“, район Приморски, Варна, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.Варна.

Няма спор между страните, че между И. Г. Г. и Л И Г., от една страна и „Билдингс БГ“ ЕООД от друга на 11.04.2006г. е сключен предварителен договор, по силата на Г.и се задължават да учредят в полза на дружеството право на строеж и да прехвърлят съответни идеални части от собствения си недвижим имот срещу задължението на строителя да изгради за своя сметка и да им предаде с акт за въвеждане в експлоатация недвижими имоти. Няма спор по отношение на изпълнението на задължението на собствениците на 3 имота за сключване на окончателни договори. Няма спор и по отношение на имотите, които следва да получат И. Г. и Л Г.. Не са спорни и промените на страната на строителя, които настъпват в резултат на споразумения.

Прехвърлителят Л Г. е починала на 23.02.2022г., като ищците са нейни наследници по закон.

Първият спорен въпрос пред въззивна инстанция е въпросът за пасивната материално правна легитимация на въззиваемото дружество „Бор“ ЕООД да отговаря на претенциите на прехвърлителите досежно степента на завършеност на обектите. Възражението е направено с отговора на исковата молба и е поддържано и в отговора на въззивната жалба, въпреки благоприятния за страната изход на спора пред първата инстанция.

Няма оплаквания във въззивната жалба и отговора по отношение на приетите за установените факти от първоинстанционния съд въз основа на споразумението от 10.05.2013г. между съсобствениците на терена и новия строител „Капитал инвест 2006“ ЕООД. В документа са обективирани удостоверителни изявления за признание за извършени действия по изпълнението до този момент на планираното инвестиционно строителство, отграничени са останалите неизпълнени задължения по завършване на сградите и въвеждането им в експлоатация. Във връзка с последното са договорени и нови срокове за изпълнението на възложеното строителство (до 15.03.2015г. довършване до етап груб строеж, а до 15.05.2017г. - цялостно завършване на обекта). В това споразумение изрично е уговорена възможността за заместването на предприемача от въззиваемото дружество „Бор“ ЕООД като изпълнител на строителството, така и особените последици от освобождаването на досегашния търговец от уговорките му с представителя на праводателите за възмездяване на усилията му по инвеститорски контрол. Така планираните действия по промяна на участниците в инвестицията са окончателно извършени с две нотариални сделки, като на 17.05.2013 г. всички съсобственици и инвеститора „Капитал инвест 2006“ ЕООД са си учредили отново взаимно право на строеж за всички индивидуализирани по одобрен архитектурен проект бъдещи обекти от етажната собственост, а на 22.05.2013 г. „Капитал инвест 2006“ ЕООД е прехвърлило на „Бор“ ЕООД изцяло своите вещни права върху терена и подлежащите на изграждане обекти срещу заместването му в задълженията му за строителство по предварителния договор.

4

Спорен въпрос по делото, вкл. и пред настоящата инстанция, е дали ответникът „Бор“ ЕООД е поел към собствениците на терена задължения за степен на завършеност на обектите по приложение № 1, като дружеството твърди, че това е извън поетите от него задължения. Действително в нотариалния акт, в който е обективирана сделката между „Капитал инвест 2006“ ЕООД и „Бор“ ЕООД приложението не е посочено изрично, но се предвижда, че приобретателят поема задълженията на прехвърлителя по споразумение от 10.05.2013г. и предварителен договор от 11.04.2006г. В текста на споразумението, в раздел „Дефиниции“ при определяне значението на „Предварителен договор“ са посочени като очертаващи задълженията на строителя документи - предварителния договор ПИ 199/2006г. за отстъпено право на строеж, заедно с приложение за степен на завършеност на имотите и приложение № 2 за разпределение на имотите. По повод възражението на ответника за липса на удостоверена с подписи на участващите в правоотношението дата на съставяне на това приложение, следва да се посочи, че съществуването на този документ е установено към 10.05.2013г. от съдържанието на споразумението от същата дата. Ответникът, който изрично е поел целия обем от права и задължения от „Капитал Инвест 2006“ ЕООД, както по предварителния договора, така и по споразумението от 10.05.2013г., би могъл да докаже неприложимост на представения с исковата молба документ, ако представи друго приложение с различно съдържание, изключващо приложимостта на представеното с исковата молба приложение за степен на завършеност, но съставляващо според текста на споразумението от 10.05.2013г., в раздел „Дефиниции“, един от трите документа, определящи значението на „Предварителен договор“ по смисъла на това съглашението.

Твърдения за съществуването на такъв документ не са релевирани.

Същевременно, дали именно приложението, препис от което е представен по първоинстанционното делото, е подписано към датата на подписването на предварителния договор или в предходен момент, преди датата на споразумението от 10.05.2013г., в което е описано като документ, е без значение за материалноправната легитимация на ответника по упражнените права, произтичащи от твърдения за недостигнати вид и степен на завършване на обектите съобразно поръчката. Това е така, тъй като, дори и „Билдинг БГ“ ЕООД да е поел допълнителни задължения към 10.05.2013г. спрямо съсобствениците на поземления имот в сравнение с тези към датата на 5 подписване на предварителния договор от 2006г., то за обема на задълженията на „Бор“ ЕООД към съсобствениците на терена - физически лица, по отношение на степен на завършеност са релевантни всички задължения на неговия праводател „Капитал Инвест 2006“ ЕООД към датата на заместване на този строителя от ответното дружество в правоотношението му със съсобствениците на терена, дори и евентуално да са в по- различен обем от първоначално договореното с предварителния договор. На дружеството „Бор“ ЕООД, което последно е изпълнявало строителните работи, действително може да не са предадени при продажбата на вещни права всички документи, определящи значението на „Предварителен договор“ по смисъла на споразумението от 10.05.2013г., и ответникът да е в заблуждение относно пълния обем на дължимото изпълнение. Подобни обстоятелства обаче не могат да се ползват успешно срещу физическите лица по предварителния договор, по възражение за по-малък обем на задълженията му в сравнение с поетите от неговия праводател, а биха могли да съставляват основание за унищожаемост поради грешка на договора за прехвърляне на вещни права, сключен между ответника и неговия праводател, при условие, че тя се отнася до съществени качества на правоотношението - чл.27 вр. чл.28 ЗЗД, каквато хипотеза не се твърди.