Решение № 2753 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2753 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11211/11.06.2025 г. по гр. д. № 42449/2024 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявените от „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 3240 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на автобус марка „БМЦ 320“, рег. номер ****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2023 г. в гр. София, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 133 лева, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 17.07.2024 г. до погасяване на задължението.

Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, с която същото се оспорва изцяло като неправилно. Развива съображения, че са неправилни изводите на СРС за наличие на случайно събитие, изключващо отговорността на Столична община. Счита, че ответникът не е доказал изпълнението на задължението си за превенция и/или предприети действия по обезопасяването на пътя, макар да е бил наясно за обилния снеговалеж и сигналите за множество паднали дървета. Не било доказано Столична община да е обследвала дърветата и пътната обстановка, касаеща бул. „Симеоновско шосе“, нито през период, предхождащ инцидента, нито непосредствено преди него. Навежда подробни доводи, че ответникът е действал противоправно, тъй като не е предприел действия по превенция и обследване на дърветата, поради което не можел да се позовава на случайно събитие. Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът Столична община е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва 1 същата. Поддържа, че са правилни изводите на СРС за наличие на случайно събитие, което изключва отговорността му. Излага аргументи, че процесният инцидент е бил непредотвратим, дори при полагане на дължимата грижа относно обследването на дърветата, тъй като метеорологичната обстановка е била крайно усложнена. Посочва, че не е имало необходимост процесното дърво да бъде премахвано. В условия на евентуалност, навежда съображения, че не било доказано дървото да се е намирало в имот – общинска собственост, поради което не можело да се приеме, че общината е следвало да отговаря за него. Обръща внимание за наличието на противоречия между протокола за ПТП и свидетелските показания. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД е предявило срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 3240 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на автобус марка „БМЦ 320“, рег. номер ****, причинени от пътнотранспортно произшествие /падане на клон от дърво/, настъпило на 28.11.2023 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от кв.

„Симеоново“ към с. Бистрица, на 200 метра пред спирката на МГТ „Шумако“, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 133 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 17.07.2024 г. до погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 28.11.2023 г., в гр. София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на падане на клон от дърво, в причинна връзка с което са причинени вреди по челното стъкло на застрахования при него автобус марка „БМЦ 320“, модел „Просити ЦНГ“, рег. № ****. Поддържа, че вредите са на стойност 3240 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че мястото на ПТП-то е посетено от служители на реда и е съставен Протокол за ПТП № 1895454 от 28.11.2024 г., в който като причина за вредата е посочено падане на клон от дърво върху предното стъкло на автобуса. Излага доводи, че ответникът Столична община има задължение за стопанисване на пътищата, поддържайки ги изправни, с необходимата маркировка и осигурявайки условията за бързо и сигурно придвижване. Счита, че в случая не е изпълнено това задължение, поради което общината носи отговорност за настъпилите вреди. Твърди, че след покана ответникът не заплатил вземането, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на 133 лв. за периода за периода от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил, като навежда съображения в тази насока. Оспорва и маханизма на ПТП, като поддържа, че същият не е установен по несъмнен начин. Твърди, че не е собственик на имота, в който се е намирало дървото - причина за настъпилото ПТП, поради което не следвало да носи отговорност за причинените вреди. В условията на евентуалност твърди, че инцидентът е настъпил поради случайно събитие, тъй като на процесната дата е имало обилен снеговалеж, довел до натрупване на значителна снежна покривка, както и силен южен вятър. Именно това било довело до падане на клона, като Столична община не е могла да предвиди и предотврати настъпилото събитие. В евентуалност поддържа, че събитието е настъпило поради поведението на водача на автобуса, тъй като не се е движил със съобразена с метеорологичните условия скорост.

Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди.

Оспорва представения протокол за ПТП № 1895454 относно направените констатации в него. Счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.

2

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да е основателен предявеният суброгаторен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

Безспорно пред въззивния съд е, че към 28.11.2023 г. процесният автобус е бил застрахован по имуществена застраховка при ищеца, че на тази дата е настъпило увреждане на предното стъкло на автобуса, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на 3240 лева за тази вреда, както и че ответникът е получил покана за плащане на 25.03.2024 г.

Спорно е какъв е маханизмът на процесното ПТП, дали Столична община е отговорна за същото, респективно дали са налице обстоятелства, които да я освобождават от отговорност

Въззивният съд приема, че по делото не се доказват факти, които да пораждат отговорност на ответника за обезщетяване на вредите, настъпили от процесното ПТП. Не се доказва противоправно бездействие от служители на ответника, което да е в причинна връзка са настъпилите вреди.

За установяване на механизма на произшествието по делото е разпитан като свидетел водачът на увреденото МПС П.Р.. Същият заявява, че през зимата на 2023 г. е управлявал процесния автобус между селата Бистрица и Железница, като при влизане в десен завой е ударил наклонен под тежестта на снега клон на дърво с дясната част на предното стъкло, в резултат на което последното се счупило в горната си дясна част. Посочва, че не е видял клона, тъй като бил високо, а автобусът имал сенници.

Настоящият състав кредитира показанията като логични и последователни. Не са налице основания същите да не се възприемат, тъй като не са хаотични, свидетелят не твърди да не си спомня нещо, а освен това посочва, че през 2023 г. е участвал в едно ПТП.

Същевременно, от инцидента на 28.11.2023 г. до 11.03.2025 г., когато е проведен разпитът, не е изминал прекалено дълъг период от време, който да е деформирал спомените на свидетеля.

Предвид гореизложеното се налага извод, че причина за инцидента не е бездействие на служители на Столична община, а поведението на водача, който поради ограничената си видимост от сенниците в автобуса не е възприел наклонения под тежестта на снега клон и се е блъснал в него. По делото не се доказват твърденията в исковата молба, че процесната вреда е причинена от падането на клон, поради което не може да се приеме, че ответникът Столична община е нарушил задълженията си във връзка с поддръжката и обследването на растителността в района на ПТП и предприемането на мерки за превенция.

Действително, в представения протокол за ПТП е посочено, че причина за процесното произшествие е падане на клон от дърво. Протоколът за ПТП обаче е оспорен от ответника, като следва да се посочи, че макар да е официален свидетелстващ документ, той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието 3 изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава. В посочения смисъл са: Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК и др.

В настоящия случай отразеният в протокола за ПТП механизъм на произшествието не е възприет от полицейския орган, поради което документът няма материална доказателствена сила относно начина на настъпване на пътния инцидент. Същевременно, така описаният механизъм се опровергава от показанията на водача Райков, който заявява, че сам се е ударил в надвисналия клон, без да е категоричен, че клонът се е откъснал и е паднал върху автобуса. Механизмът е разколебан и от представеното от ответника писмо от 17.09.2024 г. от Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, в което е посочено, че не е подаван сигнал за ПТП с процесния автобус, вследствие от падане на клон по бул. „Симеоновско шосе“, макар на 28.11.2023 г. да е имало множество сигнали за опасни и паднали дървета поради обилния снеговалеж и силния вятър. Не са налице други доказателства, които да подкрепят отразеното в протокола за ПТП.