Решение № 4179 от 13.10.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4179

Велико Търново, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 20267060700724 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от адв. А. П. от ВТАК, като пълномощник на Н. С. К. с [ЕГН], адрес [населено място], ***, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2419069/ 23.06.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й при нарушаване изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Навеждат се твърдения за невярно изписване на нормата, представляваща правно основание за приложената ПАМ, противоречиви данни относно времето на извършване на нарушението, дало основание за прилагането на ПАМ и несъответствие между словесното описание на същото и хипотезите в санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Освен това жалбоподателят твърди, че той е единствено нает работник, а дружеството – собственик на влекача, не го е уведомявало, че автомобилът е без валидна застраховка. Изтъква, че табелите и талоните на МПС са били налични преди извършването на процесната проверка, при което той не е могъл да знае за прекратената регистрация /практически временно деактивирана такава/. По този начин в крайна сметка актът е бил издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, доколкото липсата на уведомяване или на други доказателства за узнаване от него на такова прекратяване, изключва наличието на съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съответно на това счита, че в случая липсва извършено нарушение по посочения текст, а от там и основание за прилагане на оспорената ПАМ. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията, изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания. Допълнително акцентира върху обстоятелството, че за извършената дерегистрация на автомобила, освен водача, не е бил уведомен и неговият собственик.

Ответникът – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2419069/ 23.06.2026 г., издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, спрямо Н. С. К. с [ЕГН], на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер]. Като фактическо основание за налагане на ПАМ, в заповедта и в АУАН серия GA № 5428652/ 23.06.2026 г., на който издателят се е позовал е посочено, че на 23.06.2026 г., около 8:00 часа, в [населено място], ***, на [улица], с посока към Килифаревски манастир, Н. К. е управлявал влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № [рег. номер], собственост на „К. клон Велико Търново“ с прикачено ремарке с рег. № [рег. номер], собственост на „Евро агроимпекс клон Велико Търново“ ЕООД. При извършена проверка било установено, че посоченият влекач е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 24.03.2026 година. По този начин водачът на МПС е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, което е основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Не е отразено дали собственикът на влекача, е уведомен за обстоятелството, че регистрацията на МПС е прекратена на посоченото основание, данни за такова уведомяване не се съдържат в делото. Заповедта е връчена на Н. К. на 23.05.2026 г., видно от отбелязването върху нея. Принудителната мярка е оспорена по съдебен ред с жалба, подадена с вх. № 4495/ 02.07.2026 г. в деловодството на АСВТ.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети документите, приложени към жалбата и тези, съдържащи се в административната преписка, включително доказателства за компетентността на органа наложил ПАМ, справка за нарушител водач и справка съгласно която регистрацията на лекия автомобил, който е шофирал Н. К., е възстановена на 23.06.2026 година. От жалбоподателя не са представени доказателства по същество на спора, извън тези, съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт от лице с надлежна легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представените по делото Заповед № 366з-3249/ 04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 б. „з“) от ЗДвП са и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от областната дирекция /т. 1.7. от заповедта/. На никой етап от производството не е било спорно, че издателят на заповедта инспектор С. В. С. работи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново на длъжност „полицейски инспектор“, при което попада сред служителите, определени да налагат принудителни мерки от вида на процесната. Следователно обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактически и правни основания за издаване, което я прави мотвирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, не са налице противоречиви данни относно времето на извършване на твърдяното нарушение. Всъщност, в оспореният акт липсва посочване на такова време /като дата и час/, но то е достатъчно детайлизирано в съставения преди това АУАН, на който органът издал заповедта, изрично се е позовал. Не е налице и соченото в жалбата несъответствие между словесното описание на въпросното нарушение и санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, въвеждаща като наказуемо деяние управлението на МПС нерегистрирано по надлежния ред, доколкото под тази хипотеза попадат и превозните средства с прекратена регистрация, независимо от основанието за нейното прекратяване. В разпоредителната част на заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.

Независимо от горното, заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Н. С. К. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП считано от 24.03.2026 година. Цитираната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 23.06.2026 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията на 143, ал. 10 от ЗДвП и на останалите норми, с които тази е систематично и смислово свързана, включително към датата на издаване на процесната ЗППАМ е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР. Такова уведомление дължи информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 година. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото няма доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ до собственика на товарен автомобил - влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № [рег. номер], е било изпратено уведомление от информационния център за прекратяване на регистрацията на този автомобил. Същевременно, в тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на процесната ПАМ. В тази връзка не е достатъчно извършването на справка от инспектор С. чрез РСОД за установяване, че МПС не е регистрирано по надлежен ред и че същото е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва след нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и може да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. Фактически обаче, в случая не е изпълнена процедурата на уведомяване, разписана в чл. 574, ал. 10 от КЗ. Съответно собственикът на автомобила, е бил лишен от възможността своевременно да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на посочената норма от КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и по косвени даднни, такова подновяване очевидно е извършено незабавно от „К. клон Велико Търново“, веднага след установения пропуск, чрез сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Макар и чрез косвено доказателство, това обстоятелство се установява безспорно по делото, предвид служебното възстановяване на регистрацията на посочения по-горе товарен автомобил на дата 23.06.2026 г., в 10:52 часа. Последното от своя страна е довело до безпредметното отнемане на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на действието й би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има.