Решение № 116 от 13.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Смолян, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500101 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№92/03.02.2023г. от Главна Дирекция „Гранична полиция „-МВР чрез юриск.М. Хр.. против решение №370/20.12.2022г. по гр. д. №919/2022г. по описа на районен съд Смолян ,с което е осъден доверителя и да заплати на Петър Д. К. от гр.Смолян сумата 2 206,02 лева ,представляваща допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд за периода 18.07.2019г. до 16.09.2022г .

,ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата ,както и сумата 342,32 лева представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.10.2019г. 19.09.2022г. ,сумата 145,80 лева представляваща левовата равностойност на храна и ободряващи напитки ,считано от предявяване на иска -19.09.2022г. до изплащане на сумата и сума в размер на 38,34 лева мораторна лихва за левовата равностойност за храна и ободряващи напитки за периода от 01.08.2019г.19.09.2022г.,разноски по делото 500 лева ,представляващи адв. възнаграждение и разноски в полза на районен съд –Смолян -188,24 лева ДТ и 180 лева за вещо лице.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Главна дирекция „Гранична полиция“ , чрез главен юриск. М. Хр.., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта. Във въззивната жалба 1 се развиват доводи, че приетото от районният съд, че е налице празнота в специалната нормативна база, поради което прилага разпоредбата на чл. 9 ал.

2 от НСОРЗ, съответства на нормата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че статута на държавните служители по ал. 1 т. 2 на чл. 142 от ЗМВР се урежда със ЗМВР, а на другите две категории – със ЗДСл и съответно КТ. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187 т. 9, във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з$776/29.07.2016 г., според текста на чл. 3 ал. 3 от която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6.: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период – ищецът е полагал 8 часа нощен труд. Сочи във въззивната жалба, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Твърди , че за тези служители са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите служители в системата на МВР не се ползват. Твърди се, че това разбиране е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на СЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. Прави позоваване и на разпоредбите на чл. 107а ал. 18 от КТ и чл. 67 ал. 12 от ЗДСл. Твърди се също, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като препращането в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е към Глава петнадесета от КТ. Твърди се също, че в чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ; в този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Сочи , че разпоредба идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл.

187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът за изчисления би бил 1. Излагат се доводи, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се, че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна – законът съдържа същата пълна уредба, каквато се съдържа и в КТ, а подзаконовия нормативен акт по чл. 187 т. 9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР еднаква нормална 2 продължителност на часовете дневен и нощен труд; при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилища.

Сочи , че разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото – 0.

25 лева, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл.

179 ал. 2 ЗМВР. Във въззивната жалба се излагат доводи за разликата между „нощен труд“ и „извънреден труд“. Прави се позоваване и на публикация на проф. д-р Васил Мръчков относно становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както и на практика на ОС – Велико Търново. В заключение във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не се съдържа обсъждане и преценка на правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски и се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор от П. Д. К. от гр.Смолян чрез адв. М. Орм. , с който се оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се анализират доказателствата, водещи до извод за основателност на исковата претенция. Сочи се, че в действалите през процесния период наредби по чл. 187 т. 9 от ЗМВР липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1, 143 при сумарно отчитане на работното време на положения нощен труд, което не означава, че не следва да се приложи НСОРЗ. Сочи се, че законодателят е въвел последователно в различни нормативни актове редица закрили на нощния труд – чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, чл. 140 ал. 1 от КТ.

Твърди се, че става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. Твърди се, че от първостепенно значение в случая е принципа, че правото на ЕС е самостоятелен правопорядък, който действа непосредствено в правните системи на държавите членки, което налага неприлагане на противоречащите му вътрешни правни норми и пряко предоставя на частните лица субективни права, защитими от националния съд. Сочи се, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел; дори и да се приеме, че подобна цел е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд. Твърди се, че сочените от жалбоподателя придобивки на служителите по чл.142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са свързани със специфичния характер на длъжността,а не конкретно с полагането на нощен труд.В отговора се сочи, че с изменението на разпоредбата на чл. 187ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г.е въведено едно законово закрепено неравенство в третирането на държавните 3 служители в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, което е в пълно противоречие с правото на ЕС и не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с практиката на СЕС; В отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски.

В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят ГД „Гранична полиция“ към МВР се представлява от юриск.М. Хр.. ,която поддържа депозираната въззивна жалба по доводи ,подробно изложени в нея Представя писмени бележки Претендира юриск .възнаграждение .

Въззиваемият П. Д. К., редовно призован ,не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв.М. Орм.

,която счита ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд –Смолян като законосъобразно и обосновано постановено. Претендира разноски по представен списък.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срок ,с внесена ДТ, и при наличие на правен интерес от търсената защита , поради което е процесуално допустима .

Смолянският окръжен съд намира ,че не е спорно по делото, че ищеца е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „старши полицай“ в Граничен полицейски участък Рудозем при РД „Гранична полиция“ – Смолян, към ГД „Гранична полиция“ при МВР.

От изслушаното неоспорено и прието заключение на съдебноикономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 301 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 186 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР. В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 206,02 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 342,32 лева, иска по чл.181,ал.3 ЗМВР е сумата 145,80 лева и иска 4 за мораторна лихва по чл.86,ал1 ЗЗД е 38,34 лева.

Въззивния съд намира ,че даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.