Решение № 8734 от 19.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 19.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 5226/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове от

Н.А.Б., ЕГН **********, чрез адв. Д.С. ***, съдебен адрес:***, против Г. Ф., ***, с правно основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за следните суми: 67 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и - 4 290 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя във връзка с ПТП, станало на 23.02.2015 г., ведно със законна лихва, считано от датата на произнасяне на ответника по претенцията – 25.02.2016 г. до окончателното изплащане, и сторените разноски, в това число и адвокатско възнаграждение

В исковата молба се твърди, че на 23.02.2015 г. в гр.

Момчилград, при управление на лек автомобил марка „Сузуки Балено“ с рег. № *****МВ, Х.Г.И. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на А.М.И., ЕГН **********, починал в хода на настоящото производство, в качеството му на пешеходец, телесни увреждания.

Според него виновен за станалата катастрофа е водачът на лекия автомобил.

За случая е образувано ДП № 21/2015 г. по описа на РУП гр. Момчилград срещу Х.Г.И. *** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Образувано е НАХД № 175/2015 г. С решение № 108/05.08.2015 г., РС – Момчилград е признал виновния водач И. за виновен, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 лв. и го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Според твърденията в исковата молба ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в множество болки и страдания, подробно описани в исковата молба, както и оперативна интервенция. В тази връзка е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти и ежедневно обгрижване.

От електронна справка в интернет страницата на

Информационен център към Г. Ф. за увреждащото МПС, към датата на ПТП не се е установила налична валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С молба вх.№ 24-01-64/01.02.2016 г. наследодателят на ищцата е предявила претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е образувана Щета № 210035/01.02.2016 г., по която с писмо, изх. № 24-01-64/29.02.2016 г. на ГФ, пострадалият е уведомен за одобрено обезщетение в общ размер 35 980 лв., като е отказано признаване на разходи в размер от 4 290 лв. Посочената сума е била преведена по банкова сметка, *** А.И. на 01.03.2016 г.

Ишцата е представила писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и назначаване на експертизи.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер.

Заявява, че за станалото ПТП и по заведена при него щета № 2100035/01.02.2016 г. на ищеца е изплатено обезщетение на 01.03.2016 г. за предявените от него неимуществени и имуществени вреди в размер на общо 35 980 лв., като счита че сумата отговаря на вида, характера и интензитета на нанесените травматични увреждания, както и на сравнително гладкия оздравителен период.

Оспорва размера на претенцията, като счита, че същата е силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който в нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП е пресичал на неопределено за целта място, без да се съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото МПС и е навлязъл внезапно на пътното платно.

Оспорва претенцията за транспортни разходи общо в размер на 1 140 лв. по двете фактури.

Оспорва претенцията за лихва от 25.02.2016 г.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски по списък.

По искане на ответника по делото е конституиран като трето лице – негов помагач, на основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия автомобил, причинил катастрофата, Х.Г.И.,***, който оспорва иска изцяло, по основание и размер, а, отделно от това – счита, че предявеният размер е прекалено завишен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.02.2015 г. в гр. Момчилград, Х.Г.И., управлявайки л.а. марка „Сузуки Балено“,

Рег. № *****МВ, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на движещия се като пешеходец А.М.И. телесни увреждания.

Не се спори, че за станалото ПТП с решение №

108/05.08.2015 г., РС – Момчилград водачът на лекия автомобил Х.Г.И. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

По делото по искане на ищеца е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, според заключението на която, вследствие на претърпяното ПТП, В.И.Д.е получил следните травматични увреждания: - Контузия на главата с охлузвания на кожата на лицето и мозъчно сътресение, които са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, - Многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в горния им край, което е довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от 1 г. и 10 месеца с оглед протрахирания възстановителен период, - Счупване на дясната раменна кост /в областта на шийката/, довело до трайно затруднение в движенията на дясната ръка за повече от 1 месец, а именно за около 8 месеца, - Компресионно счупване на 1-ви поясен прешлен довело до трайно затруднение в движението на снагата за повече от 1 месец, а именно за около 6 месеца.

Описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

По отношение на всички травматични увреди, възстановителният период при пострадалия е продължил около 1 година и 10 м. При последният му болничен престой в МБАЛ „Люлин” ЕАД, при изписването е указано извършването на кожна пластика в областта на оперативния белег – горната част на лявата подбедрица, но вещото лице не е установило медицинска документация, от която да е видно дали е извършвана такава оперативна намеса и дали е приключил оздравителния период.

Експертът прави извода, че възстановяването на А.М.И. е завършено към момента на изготвяне на заключението, но получените счупвания, въпреки че са зараснали, могат да доведат до периодични болки напр. при промяна времето, по-голямо физическо натоварване, а понякога и немотивирано. Предстои и сваляне на останалата част от остеосинтезния материал в областта на счупването на лявата подбедрица. Полученото компресионно счупване на 1-ви поясен прешлен може да доведе и до изглаждане на физиологичната лордоза на гръбначния стълб в поясната област. По отношение останалите описани травматични увреждания - контузията на главата, охлузните рани по лицето и мозъчното сътресение - възстановяването е пълно.

В хода на производството

А.М.И. – първоначален ищец по делото, почина 09.05.2019 г. и като ищец бе конституирана дъщеря му Н.А.Б..

За установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие получените травми по делото беше разпитан свидетелят Н.С.С., негов племенник, който работи като фелдшер в гр.

Кърджали 30 години. Видял е ищеца непосредствено след катастрофата в болницата в гр. Кърджали. Травмата му е била много тежка, лекарите не се намали да правят операцията, включително и заради годините. Транспортирал го е лично в София, в Ортопедията в Люлин, където е бил опериран и са му поставени планки. По време на пътя е изпитвал силни болки, особено при неравности по пътя. След операцията е лежал в Банкя. Счупването е било в лявата подбедрица, след това се е установило счупване на ключицата на раменната става. Най – опасно е било счупването на подбедрицата, имало е опасност да се разкъса кръвоносен съд. Изпитвал е много силни болки и в рамото, установила се и травма на гръбнака впоследствие. В болница е лежал около 15 дни, като през този период свидетелят го е посетил два пъти. След това го е транспортирал в Гоце Делчев, като са го настанили в къщата му и са наели жена да го гледа.

Свидетелят заяви, че пострадалият баща и наследодател на ищцата е имал много силни болки в началото след катастрофата, после са понамалели, приемал е обезболяващи, не можел да се обслужва сам, бил е на проходилка, имал е и санитарен стол. Останали са раните на крака му, не са можели да го оперират, защото бил слаб и крехък и костта можела повторно да се счупи. Според показанията му А.И. се е чувствал зле, защото е свикнал цял живот да пътува, а след катастрофата се е налагало да се грижат за него и да го обслужват.

По искане на ответника и във връзка с направените от него оспорвания съдът допусна, изслуша и прие заключениe на САТЕ.

Според него скоростта на движение на л.а.“Сузуки“, Рег.№ ******преди настъпване на ПТП и към момента на удара е била една и съща - 75 км/ч или 20,83 m/s, тъй като няма данни, автомобилът да е спирал преди настъпване на произшествието.

Към момента на катастрофата пострадалият пешеходец е бил на 79 г., като липсват данни за начина на придвижването му, поради което експертът е разгледал придвижване при спокоен ход и бърз ход.

Ударът е станал, по ширина на пътното платно - на около 5,50 - 6,00 м. вдясно от левия край на пътното платно, считано за посоката на огледа, а по дължина на пътното платно - 28,20 м. срещу аптеката. На мястото няма пешеходна пътека.

С оглед констатираната при огледа на местопроизшествието видимост на електрическо осветление и факта, че участъкът, върху който е настъпило произшествието е под улична лампа, въпреки че инцидентът е станал в 18,20 ч., вещото лице прави извода, че водачът е могъл да забележи силуета на пешеходеца от голямо разстояние – 100 м. – 120 м. Възможността на водача на лекия автомобил да предотврати катастрофата се свежда до движение с разрешената скорост от 50 км/ч, както и до скоростта, с която се е движил автомобила, при която ударът може да бъде предотвратен чрез аварийно спиране.

От стана на пешеходеца, процесното ПТП не би се състояло, ако не е предприел пресичане на пътното платно.

По делото бяха установени твърдените от ищцовата страна обстоятелства – че с молба вх.№ 24-01-64/01.02.2016 г. наследодателят на ищцата е предявил претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените от него в резултат на катастрофата неимуществени вреди и е образувана Щета № 210035/01.02.2016 г., по която с писмо, изх. № 24-01-64/29.02.2016 г. на ГФ, той е уведомен за одобрено обезщетение в размер 35 980 лв. и за отказано признаване на разходи в размер 4 290 лв. Не се спори, че сумата 35 980 лв. е била преведена по банкова сметка, *** А.И. на 01.03.2016 г.

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи ,при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцовата страна.