Определение № 543 от 22.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. София, 22.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600381 по описа за 2024 година прие следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана срещу Определение № 8 от 15.01.2024г., на Окръжен съд Монтана, постановено по нчд № 392/2023, с което съдът отменил постановление от 08.12.2023г. на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана по досъдебно производство № 33/2022 по описа на НСлС, образувано за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и върнал делото на прокурора за доразследване, при което да съобрази дадените с определението указания по доказателствата и приложението на закона.

С протеста се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Поддържа се, че разследването е проведено всестранно и пълно и са събрани всички доказателства за изясняване на обективната истина. Независимо от това, не се доказва извършено престъпление. Изразява се несъгласие с интерпретацията на съда на събраните доказателства, в частност съдебно-медицинските експертизи, които е намерил за необосновани и не ги е кредитирал. Прави се искане определението да се отмени, а постановлението – потвърди.

Софийски апелативен съд, като разгледа доводите на протеста и съобрази материалите по делото, намери следното:

Протестът е подаден в срок и допустим за разглеждане, по същество е основателен.

Досъдебно производство пр.пр. № 293/22 по описа на Окръжна прокуратура Монтана, ДП № 33 /2023 на НСлС, е образувано на 01.03.2022г.

1 и се води за това, че от 15.10.2021г. до 23.10.2021г. в гр. Монтана е причинена смъртта на В. Н. И., на 50 г., поради незнание или немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

По делото няма привлечено обвиняемо лице.

С постановление от 08.12.2023г. прокурорът прекратил наказателното производство. Изложил е мотиви, че обективната истина е разкрита чрез пълно, обективно и всестранно разследване с разпити на свидетели, писмени доказателства и експертизи. Подробно е изложил съдържанието на трите медицински експертизи, всички със заключение за вероятностния характер на причината за смъртта на В. И., тъй като аутопсия на трупа не е правена, и за правилност на лечението. Прокурорът е обосновал, опирайки се отново на експертизите, че дори тепърва да се направи ексхумация и аутопсия на трупа, с оглед напредналото трупно разложение, няма да могат да се установят болестни изменения на вътрешни органи. Мотивирал е, че отделни пропуски при изписването на пациентката от болницата не са в пряка причинноследствена връзка със смъртта.

За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че прокурорът е стигнал до извода за липса на престъпление без да изведе цялостна фактическа обстановка по делото, а само преповторил заключенията на съдебно – медицински експертизи. Съдът, в тази критика, сам приел за установени, въз основа на собствена интерпретация на доказателствата, релевантни по предмета на делото факти. Обосновал е кои от доказателствата намира за достоверни и кои не. С това донякъде е показал неразбиране за характера на производството по чл. 243, ал. 4 НП, което е по проверка законосъобразността, правилността и обосноваността на постановлението на прокурора, не заместването му в разглеждането и решаването на делото.

Съдът проверява правилността на постановлението според фактите, приети от прокурора и въпроса дали са правилно установени като отговарят на доказателствата по делото. Проверява и дали прокурорът е оценил доказателствата по правилата за съставяне на вътрешно убеждение – според действителното им съдържание, преценени всяко за себе си, но и в цялостната им съвкупност. Съдът провежда контролната си дейност и при преценката дали разследването по делото е обективно, всестранно и пълно, т.е. при спазване на процесуалния закон.

За да постанови определението си, съдът, от фактическа страна, е приел, че на 11.10.2021г. св. В. И., съпруг на починалата В. И., бил установен с положителен тест резултат за вируса Ковид 19. Както той, така и В. И. били със съответните за заболяването симптоми. На 15.10.2021г. двамата си направили рентгенови снимки, показали пневмония. Поради това постъпили за лечение в болница - МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ гр. Монтана. На 21.10.2021г. били изписани с подобрение и продължаване на лечението в домашни условия. След прибирането вкъщи състоянието на В. И. се влошило, 2 дишането било затруднено. Бил извикан екип на Спешна помощ. В. И. била върната в болницата контактна и в съзнание. След настаняването изпаднала в коматозно състояние, а на 22.10.2021г. в 03:10ч. починала.

По-натам, в критиката на постановлението, окръжният съд се е позовал освен на липсата на фактическа обстановка, още и на особености в доказателствата, които прокурорът не е обсъдил и оценил. Съдът се е спрял специално на различия в съдържанието на писмените доказателства за измерване на температура на пациентката И.а, и в това, че в една епикриза по делото била посочена стойността на Ц-реактивния протеин, а в другата - не.

Съдът е приел, че обективната истина по делото не е разкрита и се налага извършване на допълнителни следствени действия. За целта не е кредитирал съдебно- медицинските експертизи, защото не кореспондирали на писмените доказателства, в които имало разлики. Акцентирал е на необходимостта да се обсъдят показанията на свидетелите и противоречията в медицинската документация.

Настоящата инстанция не се съгласява с тези доводи.

Както се посочи, повод за досъдебното разследване е фактът на настъпилата в болнични условия смърт на В. И., заразена с вируса Ковид 19.

Състоянието на пациентката било усложнено от няколко придружаващи хронични болести.

В хода на разследването са разпитани лица от най-близкото обкръжение на починалата – съпруг и деца, лицата от болничното заведение провело лечението, в това число и от Спешна медицинска помощ при второто хоспитализиране, както и инспектори към Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването /ИА МН МЗ/ Това са свидетелите В. И. /л. 141, т. 1 ДП/, Д. И. /л. 146, т.1 ДП/, В. И. /л.

150, т. 1 ДП/ ,Р. Т. /л. 155, т. 1 ДП/, К. Б. /л. 159, т. 1 ДП/, Л. Т. /л. 161, т. 1 ДП/, К. Й. /л. 168, т. 1 ДП/, Д. П. /л. 172, т.1 ДП/, И. С. /л. 176, т. 1 ДП/, Л. М. /л.

181, т. 1 ДП/, С. А. /л. 185, т. 1 ДП/, Ю. Г. / л. 189, т. 1 ДП/, М. Б. /л. 193, т. 1 ДП/, И. Т. / л. 196, т.1 ДП/, Ю. Ч. /л. 200, т. 1 ДП/, Е. Й. /л. 204, т. 1 ДП/, К. Г.

/л. 215, т. 1 ДП/ Б. Б. /л. 239, т. 1 ДП/. Събрани са голям обем писмени доказателства, сред които и цялата издадена от болницата медицинска документация за пациентката, сведения и заповеди на Министерство на здравеопазването, Регионална здравна инспекция – Монтана, констативен протокол от ИА МН МЗ. Изготвени са три съдебно-медицински експертизи.

При този доказателствен обем, обхванал всички относими, необходими и възможни доказателствени източници, въззивният съд се съгласява с прокурора, че разследването по делото е проведено обективно, всестранно и пълно, и по тези изисквания процесуалният закон е спазен.

Вярно е, че поради дословното цитиране на експертизите по делото, прокурорът е изложил малко собствени фактически и доказателствени изводи, което затруднява проверката на постановлението. И този подход обаче позволява да се изведат релевантните за делото факти по неговия предмет – 3 има ли допуснати грешки в лечението на пациентката В. И. в причинна връзка със смъртта. Изводът е верен, защото именно експертизите се занимават с процесната проблематика по меродавен за изясняването й начин. Така следваният от прокурора подход е допустим, не е процесуално нарушение и не води до дефицити в изискуемото съдържание на постановлението. Волята на прокурора по фактите е достатъчно ясна. Още повече поради тясната им връзка с медицинската наука, което и обяснява преобладаващото място в постановлението на заключенията на експертизите.

С оглед посочения главен факт, неоснователни са доводите на първия съд, че следва да се даде приоритет на гласните и писмени доказателства, които обаче останали необсъдени от прокурора. Необоснован и незаконосъобразен е и изводът на съда, че съдебно-медицинските експертизи не кореспондирали на гласните и писмени доказателства, поради което и не ги кредитира. На първо място, задача на съда е не толкова да съставя собствена оценка на доказателствата, а да провери дали доказателствената оценка на прокурора е вярна и защо. Разгледано от този ъгъл, грешен е доводът на съда да не се кредитират експертизите защото не кореспондират на останалия доказателствен материал. Няма основание да се търси еднопосочност между експертизата и други гласни и писмени доказателства, тъй като това са доказателствени средства със съвсем различен характер.

Експертизата е способ за доказване и дава отговори на въпроси, за които се изискват специални знания, но не възпроизвежда факти и обстоятелства, характерно за останалите доказателствени средства. Затова отговори на въпроси, изискващи специални знания не могат да се търсят в свидетелките показания, дори когато са дадени от лекари, и от писмени доказателства. Тях експертизата съобразява като доказателства за факти, от които и за които дава специалните си отговори. Ето защо, експертизата би могла да е само грешна или необоснована – да не е взела предвид някое доказателство или да не го е интерпретирала вярно, не и доказателство, което противоречи на друго. В случая, не се наблюдава и необоснованост на експертизите, нито други недостатъци. Включително не е недостатък това, че са взели предвид писмени доказателства с противоречиво съдържание, тъй като са взели предвид всички относими доказателства, при това допълнителната и повторна експертиза специално са се занимали да сравняват различните документи и значението на разликите, ако има такива, в лабораторните стойности на пациентката.

Състоянието на пациентката В. И., включително и като възприето от наблюдаващите я близки, е обхванато добросъвестно от всички медицински експертизи, без да се дава превес на един или друг източник. Не трябва да се пренебрегва значението на показанията на свидетелите, което е повече да насочва експертните мнения в търсене и обосноваване на отговорите, интересуващи делото. Включително и по въпросите за пропуски и отклонения в дължимата медицинска грижа, причината за смъртта и връзката й с лечението. Няма основание да се приеме, че експертите не са отчели всички особености в развитието на състоянието на пациентката - от първото й 4 постъпване в болница, през изписването и повторното постъпване, до настъпване на смъртта.

Ето защо, неоснователен е доводът на окръжния съд, че като не е обсъдил свидетелските показания прокурорът е допуснал процесуално нарушение. Прокурорът, за да реши правилно делото, е придал най-голямо доказателствено значение на експертизите, в която преценка той не греши.

Самите експертизи са съобразили показания на свидетелите в значимото им съдържание. Неоснователен е и доводът, че прокурорът не е обсъдил противоречивите писмени доказателства, тъй като те са предмет на подробно разглеждане от експертизите, които прокурорът е взел предвид и чието съдържание подробно излага.

И трите медицински експертизи са съобразили всички релевантни доказателства – показанията на роднините за симптомите на пациентката, история на заболяването, епикризи, лабораторни изследвания, показания на лекуващи лекари, на медицински сестри, рентгенови изображения. Няма основания за критика към експертизите като пропуснали доказателства за състоянието на В. И. и проведеното лечение.

За да отговорят на поставените въпроси, експертизите се спират на спецификата на инфекцията Корона вирус SARS – CoV-2 , каквато е установена у пациентката В. И.. Изяснява се, че при вируса, без ясни причини, заразените развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи на лечение. Симптомите включват треска, кашлица, затруднено дишане, изходът може да бъде фатален. Лечението е симптоматично. Много от хората, които умират от Ковид 19 имат предшестващи състояния – хипертония, захарен диабет, сърдечно – съдови заболявания. Също така инфекциите от Ковид 19 водят до тромбози. Дори и след леко протичане на болестта много пациенти се нуждаят от месеци, за да оздравеят напълно.