Решение № 3100 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3100 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100506801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3218 от 11.04.2022г., постановено по гр.дело №25669/2021г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, ответникът ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД с ЕИК:**** е осъден да заплати на ищеца ЗК„У."АД с ЕИК:****, на основание чл.411 от КЗ сумата от 5 917,50 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Форд Фиеста“, с per. № СА **** СК, вследствие на ПТП от 24.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 514,01 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2018 г. до 06.05.2021 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 577,26 лв. разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение, състоящо се в необсъждане на всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, с per. № СА **** СК, или е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като същият не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, както и с вертикалната и хоризонтална пътна маркировка. Не било съобразено и наличието на препятствие (неравност) на пътното платно към момента на настъпване на процесното ПТП. Ето защо моли решение да бъде отменено, а предявените 1 искове- отхвърлени изцяло. Евентуално моли да бъде намален размера на регресното обезщетение поради съпричиняване на вредите.

Ответникът по жалбата ЗК„У."АД в подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Между страните не се спори относно факта на настъпване на процесното ПТП, наличието на застрахователни правоотношения от една страна между ищеца и собственика на лек автомобил „Форд Фиеста“, с per. № СА **** СК по имуществена застраховка „Каско“ и от друга страна между ответника и собственика на лек автомобил „Нисан Микра“ с ДК№**** по застраховка „ГО на автомобилистите“, както и относно заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахования по имуществената застраховка.

Следователно суброгацията на ищеца в правата на застрахования и всички останали предпоставки за ангажиране регресната отговорност на ответника са налице. Спорен е въпроса относно отговорността на водачите за настъпване на процесното ПТП, евентуалносъпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС. В случая от представените по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по неоспорената от страните АТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило на 24.05.2018 г. на републикански път II - 44 км. между с.

Драгановци и с.Враниловци, при предприета вече от лек автомобил „Форд Фиеста“ маневра изпреварване, водачът на л. а. „Нисан Микра“ предприема маневра за заобикаляне отляво на неравност на платното за движение, при което реализира ПТП с изпреварващия го в този момент отляво л. а. „Форд Фиеста“. Вследствие на удара последният лек автомобил се отклонява наляво, напуска платното за движение и спира в крайпътната канавка, опирайки се на лявата си страна. Действително, в частта относно удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на произшествието, същият не се ползва е 2 материална доказателствена сила, тъй като обективира изявления на длъжностното лице, които той не е възприел пряко. В тази връзка обаче показанията на водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ изцяло потвърждават същия механизъм на настъпване на ПТП и следва да бъдат кредитирани, както е сторил и първостепенният съд. Всъщност, ако предприемането на маневра заобикаляне на неравност по пътя от страна на водача на лекия автомобил „Нисан Микра“ предхожда по време предприемането на маневрата изпреварване от водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“, или при извършването на маневрата л.а.“Нисан Микра“ не е напускал платното си за движение, както се домогва да докаже жалбоподателят- ответник, изобщо не би се стигнало до настъпване на процесното ПТП, или характерът на уврежданията и увредените детайли по двата автомобила биха били съвсем различни. Следователно е установено от представените по делото доказателства, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП- извършвайки маневра за навлизане в съседна пътна лента не е пропуснала движещото се по нея друго превозно средство и поради това ответникът дължи заплащане на обезщетение по регресната претенция. В същот време, при доказателствена тежест на ответника, не се установява твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат.

Размерът на дължимото обезщетение правилно е определен съгласно заключението на вещото лице по АТЕ, диспозитивното начало в процеса и размера на заплатеното от ищеца на собственика на застрахования при него автомобил.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3218 от

№25669/2021г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.

11.04.2022г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА ЗАД„Д.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК**** да заплати на ЗК„У."АД с ЕИК:****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4