Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.12.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
6419/2018
Подписан
12.12.2018
В сила
24.01.2019

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. П. , 12. 12. 2018 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

П. ският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6419 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците Н.А.Т. и Л.П.Т.,***, за сумата от 506, 98 лв., от които 451, 84 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 55, 14 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2015 год. до 04. 07. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение, постановено по ч. гр. д. № 5090/ 2018 год. по описа на П. ския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК същите са депозирали възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответниците за техен топлоснабден имот-апартамент, находящ се в гр. П. , ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.

Твърди се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са ползвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год. и не са погасили задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес гр. П. , ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците вземането за сумата 506, 98 лв., от които 451, 84 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 55, 14 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2015 год. до 04. 07. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Третото лице „Т.С.” ЕООД гр. С. не е взело становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното гр. дело № 8765/ 2017 год. по описа на П. ския районен съд, че с влязло в сила решение № 304/ 02. 03. 2018 год. са били отхвърлени като неоснователни предявените от „Т. - П. “ ЕАД искове по чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване, че ответникът Н.А.Т. дължи сумата от 276, 04 лв. главница представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2017 год. и сумата 27, 50 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2015 год. до 21. 09. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Видно е, че горните суми са включени и във вземането- предмет на настоящото производство. Следователно за част от предявената срещу ответника Н.А.Т. претенция се иска пререшаване на вече решен с влязло в сила съдебно решение спор, което е процесуално недопустимо /чл. 299 от ГПК/. Поради това в частта му, в която се иска признаване за установено вземането срещу ответника за сумата от 276, 04 лв. главница и 27, 50 лв. лихва за забава, искът не следва да бъде разгледан по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено.

В останалата й част исковата молба е допустима. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5090/ 2018 год. по описа на П. ския районен съд. Във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Предявеният срещу ответницата Л.П.Т. иск се явява изцяло неоснователен. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за енергетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на потребители в град П. , според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. В конкретния случай по делото е приложен заверен препис от нотариален акт № 140, том VII, дело № К- 1649/ 92 год. на нотариуса при П. ския районен съд, от който се установява, че ответникът Н.А.Т. е бил признат за собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. П. , ***. По делото няма никакви доказателства дали към момента на придобиването на имота ответниците са имали сключен граждански брак, но дори и при наличието на такъв имотът пак не би бил съпружеска имуществена общност, а изключителна собственост на ответника Н.А.Т., доколкото е получен в обезщетение срещу отчужден имот-негова индивидуална собственост, т. е. налице е трансформация на лично имущество. Оттук следва изводът, че през периода, който е посочен в исковата молба- от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год.- ответницата Л.П.Т. не е била нито собственик, нито ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което не се явява потребител на топлинна енергия и не може да носи задължението за заплащането на такава към ищцовото дружество. Позоваването от страна на ищцовото дружество на разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от СК като основание за реализиране на договорната отговорност на ответницата също е несъстоятелно. По облигационни искове /включително и тези произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия/ съпрузите са обикновени, а не необходими другари /така: решение № 7- 2015- I г. о./. За да възникне обаче законна солидарна отговорност по смисъла на чл. 36 ал. 2 от СК, следва да се проведе пълно и главно доказване на основните релевантни обстоятелства: че ответниците са съпрузи и че задължението е разходвано за нуждите на семейството. Както се посочи и по- горе, по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи факта на сключен между двамата ответници граждански брак. Не са събрани и никакви доказателства относно обстоятелството, че ответниците живеят заедно в едно домакинство, че процесният топлоснабден имот представлява семейно жилище /видно от изготвените служебни справки, че двамата ответници имат регистриран постоянен и настоящ адрес ***, което предполага, че същите не живеят в имота, находящ се на ***/, както и че претендираната топлинна енергия е ползвана за семейни нужди. Горното, съчетано с извода, че процесният имот не представлява съпружеска имуществена общност, обуславя пълна неоснователност на иска срещу ответницата Л.П.Т. и налага отхвърлянето му.

Разгледана по същество, исковата молба срещу ответника Н.А.Т. за периода от време, който не е бил предмет на разглеждане по предходното водено между същите страни дело, е частично основателна. Ответникът е собственик на процесния ***, находящ се в гр. П. , ***, ***, с аб. № ***. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на задълженията на ответника към ищцовото дружество по делото е представена справка за разпределение на топлинна енергия за процесния период, издадена от „Т.С.“

ЕООД гр. С.. Изготвено е заключение и от съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото е видно, че ответникът дължи на „Т. - П. ” ЕАД гр. П. сумата от 175,