Протокол № 121 от 29.05.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 121 гр. Варна, 29.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500144 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:07 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВЪЗЗИВНАТА

СТРАНА

ПРОКУРАТУРАТА

НА

РБ чрез представляващ Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована, представлява се от прокурор И.Н..

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ П. К. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ж. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПРОКУРОР Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилият срещу нея писмен отговор.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, срещу решение № 1334/02.12.2024 г. по гр. д. № 765/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на 1

Република България е осъдена да заплати на П. К. Г. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011 г. по описа на ОД на МВР- Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021 г. по НОХД № 495/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се твърди, че определената от съда сума като обезщетение е завишена и несъобразена с изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че не са обсъдени възраженията, които Прокуратурата е направила с отговора на исковата молба и неправилно е определен началния момент, от който би могла да се ангажира отговорността й. От доказателствата по делото не се установява, че твърдените неимуществени вреди са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, като съдът не е съобразил, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период по-малко от три месеца, изменена в „Парична гаранция“, впоследствие отменен, поради което гражданските права на ищеца са били ограничени в минимална степен. Прокуратурата не е огласявала факти относно провеждането на наказателното производство, поради което и не дължи обезщетение за евентуалното накърняване на доброто име на ищеца, както и относно условията в ареста. Счита, че законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, моли да се намали размера на обезщетението.

С писмен отговор въззиваемият П. Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва изложените в жалбата доводи, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че посредством представени по делото доказателства е установено влошаването на здравословното състояние на ищеца, характера и интензитета на преживените от него негативни емоции и 2 стрес в резултат от осъщественото наказателно преследване. Счита, че определеното от съда обезщетение е справедливо. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства.

ПРОКУРОР Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата.

Оспорвам подаденият писмен отговор. Нямам други искания по доказателствата.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам подаденият писмен отговор срещу нея. Няма да соча други доказателства.

Представям списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им.

ПРОКУРОР Н.: Правя възражение за прекомерност на размера на сторените от насрещната страна разноски.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеният от процесуалния представител на въззиваемата страна списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да имате предвид аргументите, изложени във въззивната жалба на прокуратурата.

Искам само да отбележа два момента. Първо смятаме, че решението на първоинстанционния съд е вътрешно противоречиво – от една страна съда правилно е приел, че част от претенциите на ищеца не са доказани по основание, в частност твърдените от него многобройни сериозни заболявания, които според него са били получени вследствие на воденото срещу него досъдебно производство. Съдът е приел на базата на приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, че те не са в причинна връзка с воденото 3 досъдебно производство. Става дума за много сериозни заболявания като: хипертонична болест на сърцето, исхемична болест, първична глаукома, диабет втори тип и т.н. Ако тези заболявания наистина бяха вследствие от воденото производство, тогава би било логично тази претенция да бъде уважена в пълен размер. Съдът обаче е приел, че те не са следствие от воденото производство, но въпреки това е уважил в пълен размер предявения иск. Теоретично няма такава пречка ако съда прецени, че иска е бил занижен изначално, но трябва да изложи аргументи в тази насока, а такива аргументи липсват. На второ място смятаме, че поначало съда е присъдил прекомерна репарация за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вече има съдебна практика, която е доста обширна и становището на ВКС е, че при сходни случаи трябва да се присъждат сходни обезщетения. В този смисъл ще се позова на два акта на ВКС: решение № 50009/15.02.2023г., IV ГО, по гр. д. № 1698/2022г., където съда е приел по сходен казус, продължил около 10 години наказателно производство по по-тежко обвинение – за умишлено убийство и търпяна по продължителна мярка за неотклонение – от над година и три месеца, съда е приел, че справедливото обезщетение е 15 000 лв. Става дума за времеви период, който е аналогичен на процесния. В този смисъл е и определение № 753/21.02.2024г., IV ГО, по гр. д. № 4731/2022г., където за аналогична продължителност на деянието и година и един месец задържане под стража и година и девет месеца „домашен арест“ по още по-тежко обвинение за умишлено убийство, съдът е приел, че справедливата репарация трябва да бъде в размер на около 30 000 лв. В двата казуса имаме аналогична увреда на ищците – влошено психично състояние, продължителност на досъдебното производство, търпени мерки за неотклонение по-големи по срокове и в пъти по-малко присъдено обезщетение. Поради това смятаме, че съда неправилно е приложил критерия по чл. 52 от ЗЗД, поради което моля да отмените решението и съществено да намалите присъденото на ищеца обезщетение.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите в цялост решението на първоинстанционния съд. Подробни съображения съм изложила в подадения писмен отговор срещу всяко едно от възраженията на въззивника по отношение на правилността на първоинстанционното решение като Ви моля да съобразите изложените от мен обстоятелства. По отношение на изложеното 4 от прокурора в настоящото съдебно заседание, Ви моля да съобразите обстоятелството, че от приетите по делото доказателства, в т.ч. и комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза е безспорно установено, че протичането на вродените заболявания на ищеца се е усложнило в значителна степен в резултат на стреса от воденото срещу него наказателно производство. Извън това заболяването „посттравматично стресово разстройство“ е изцяло в резултат от воденото наказателно производство, завършило с оправдателна присъда. По отношение на съдебната практика, на която се позовава въззивника, считам, че тя в случая е неотносима тъй като не става въпрос за аналогични казуси, защото очевидно в същата се обсъждат само част от относимите обстоятелства продължителността на наказателното производство и вида и продължителността на мерките на процесуална принуда не са единствените обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливото обезщетение. В обжалваното решение първоинстанционният съд подробно е посочил обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени.

Същите са възприети от трайната практика на ВКС и са обсъдени. По отношение на тези обстоятелства са събрани доказателства в производството.

По делото е безспорно установено освен продължителността и характера на наказателното производство, освен тежестта на повдигнатото обвинение, но и продължителността на предприетите спрямо него принудителни процесуални мерки. Установено е, че същият е изпаднал в резултат от наказателното преследване в тежка социална изолация, здравословното му състояние се е влошило в значителна степен. Извън това казуса му е отразен масово в медиите, което е дискредитирало същия не само в обществената сфера, но и в професионалната му такава. Същият и до настоящият момент не може да се завърне в рамките на сферата, в която преди това е имал утвърден професионален авторитет, а именно банковото дело и финансовото посредничество. Отделно от това е съобразено обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало, как това се е отразило на възможността му да издържа семейството си - всъщност, че е възпрепятстван и че това е довело до повишаване в значителна степен на интензитета на негативните последици за доверителя ми. Моля да имате предвид аргументите ни, изложени в подадения писмен отговор. Моля да ни бъдат присъдени разноските съобразно представения списък и доказателства за извършването им.

5

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Съдебното заседание приключи в 9.20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6