Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 07.05.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 435/2024
Вид
Решение № 76
Подписан
07.05.2025
В сила
27.05.2025
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Разлог, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №*/25.01.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., на М.И.Б., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„М.К.“№6, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП, е наложено наказание „глоба“ от 50.00 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДВП, е наложено наказание „глоба“ от 20.00 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ от 20.00 лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят М.И.Б., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В СЗ жалбоподателят М.Б. - редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощен представител, който пледира за отмяна на НП поради незаконосъобразност. Претендират се разноски.

НО – Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подаден с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на жалбоподателя на 27.06.2024 г., а жалбата е подадена на 10.07.2024 г./.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 10.01.2024 г., длъжностно лице ОДМВР-Б., РУ-Р. – св. М.Д. /инспектор/, в присъствието на колегата си св.

Д.Ш., е съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №* за това, че М.И.Б. на 10.01.2024 г. в 09:39 часа в г.Р., у.„Т.И.“, в района на дом 2, управлявал л. а. марка „М.Ш.“ с рег. №*, собственост на Г.К.Б., като по време на движение не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът и не използвал включени дневни светлини. Тези деяния са квалифицирани от проверяващите лица като адм. нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП. На място била извършена проверка на водача и при нея е констатирано, 1 че МПС, което управлява не било представено и на технически преглед. Тази констатация на проверяващите била квалифицирана с акта като извършено нарушение от жалбоподателя по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на дееца на 10.01.2024 г. с/у подпис на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 25.01.2024 г., Н-кът на РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., е издал обжалваното НП №*, с което за описаните нарушения на жалбоподателя са наложени „глоби“, както следва: за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ от 50.00 лева; за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП, е наложена„глоба“ от 20.00 лева и за нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП, е наложена „глоба“ от 20.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съд. състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетелите М.Л.Д., Д.Н.Ш., Б.С. и Г.М., и писмени – заверен препис на АУАН серия GA с №*/10.01.2024 г., заверен препис на НП №*/25.01.2024 г., справка за собственост на л. а. с per. №*, 5, справка за нарушител/водач на името на М.Б., заповед №*/02.12.2021 г., заповед №2*/17.03.2023 г.

Съдът кредитира събраните писмени доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

По делото е разпитан свидетелят М.Д. – полицейски служител, който е установил нарушението и е издал АУАН. Свидетелят посочва, че на 10.01.2024 г. около 09.40 ч., излезли с колегата си със служ. автомобил от РУ, движели по у.„Б.К.“, като при подаването на десен сигнал за излизане на у.„Т.И.“, покрай тях преминал автомобил „М.Ш.“ с рег. №*, движещ се по у.„Т.И.“. Свидетелят Д. възприел ясно липсата на включени светлини на управлявания от Б. автомобил „М.Ш.“, както и че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, тъй като ПС се движело с бавна скорост. Поради това свидетелят Д. и колегата му последвали автомобила „М.Ш.“, движещ се по у.„Т.И.“, подавайки му светлинен и звуков сигнал за спиране, в резултат на което водачът на МПС отбил на същата улица, в района на дом №2. Последвала проверка, при която след справка със служебния таблет, било установено, че процесният автомобил не е преминал технически преглед. Според св. Д., към момента изискването на документи за проверка на управляващия МПС, същият все още бил без поставен колан и светлините не били включени. Водачът бил установен като М.Б. и за констатираните нарушения му бил съставен АУАН, който същият подписал без възражения.

Свидетелят Д.Ш. - полицейски служител и свидетел при съставянето на АУАН, потвърждава изложеното от колегата му Д. относно времето, мястото и обстоятелствата на извършената проверка.

По делото са допуснати на жалбоподателя и двама свидетели при режим на довеждане, а именно Б.Р.С. и Г.О.М..

Свидетелят Г.М. твърди, че е дългогодишен работник на лицето М.Б. – жалбоподател, като последният има мебелен магазин. Казва, че през м.01.2024 г., около 09:30 часа, заедно с Б.

/св. Б.С./ чакали Б. да дойде пред магазина, в близост до който имало кръстовище, а с/у него се намирала заложна къща. Посочва, че Б. идвал от цеха, като се движел по улицата, която водила до полицията. Б. спрял автомобила си „М.“, сив на цвят в близост до магазина, паркирайки го в края на отсрещния тротоар. Свидетелят твърди, че се намирал пред магазина на разстояние около 6-7 метра от жалбоподателя, поради което е видял, че когато Б. спрял автомобила, същият бил с поставен обезопасителен колан, който след това свалил.

Непосредствено след това при него дошли полицейски служители, които му извършили проверка. След извършената проверка, жалбоподателят бил видимо ядосан, като споделил на свидетелите М. и С., че му бил съставен акт „заради колана“.

Свидетелят Б.С. посочва, че познава жалбоподателя, тъй като работил в неговия цех – помагал при обработването на дървен материал. Казва, че през м.01.2024 г. заедно с колегата му Г. се намирали на тротоара пред магазина на жалбоподателя, пред заложна къща и в 2 близост до кръстовище, къде изчаквали Б. да дойде от цеха за дървен материал. Последният пристигнал с автомобил „М.“, който спрял на отсрещния тротоар и веднага след това при него пристигнали полицейски служители. Свидетелят е наблюдавал случващото се на разстояние от около 6-7 м., при което забелязал, че при самото спиране на автомобила, водачът Б. е бил с поставен обезопасителен колан. Били включени и дневните светлини на автомобила, управляван от жалбоподателя.

Съд. състав прецени показанията на свидетелите М.Д. и Д.Ш. като добросъвестно депозирани, логични и обективни. Предвид това прие времето, мястото и обстоятелствата на извършената проверка и направените от полиц. служители констатации, за безспорно установени. От показанията на свидетелите се установява, че са възприели при движението на управлявания от Б. автомобил, липсата на включени светлини и на поставен колан на водача, а след последвала проверка установили, че процесното МПС не е преминало технически преглед.

Съдът намира за нужно да отбележи, че не следва да се кредитират показанията на св. Д. единствено досежно частта им, в която посочва, че след като водачът на процесния автомобил спрял за проверка, същият все още не бил поставил обезопасителен колан и включени дневни светлини, доколкото същите не намират опора в показанията на св. Ш., който не споменава подобно обстоятелство и се опровергават от показанията на свидетелите М. и С. Последните категорично заявяват, че към този момент /при спирането на МПС-то/, жалбоподателят бил с колан, а св. С. допълва, че са били включени и дневните светлини. По преценка на настоящия съд. състав, това несъответствие не води до опровергаване на констатациите в АУАН, който е бил съставен на място, а се дължи на многобройността на случаите в ежедневната им практика и относителната отдалеченост на събитията от провеждането на разпита на свидетеля.

Следва да се ценят с доверие и показанията на свидетелите Г.М. и Б.С., като същите са еднопосочни, логични и последователни. Изложеното от тези свидетели по същество не противоречи и на казаното по полицейските служители. Тук е мястото да се отбележи, че същите са очевидци на последвалата проверка от полицейските служители на жалбоподателя Б. на процесната дата, когато вече процесният автомобил е спрял, извършена в близост до мебелния магазин, пред който свидетелите се намирали и наблюдавали случващото се на разстояние от около 5-6 м. Вярно е, че при самото спиране на автомобила „М.Ш.“, двамата свидетели видели, че водачът е с поставен колан, а св. С. съзрял и че са включени светлините на МПС-то. В случая обаче следва да се съобрази казаното от свидетелите Д. и Ш., че констатацията за липса на поставен колан и включени дневни светлини е направена не при самото спиране на процесното МПС с/у мебелния магазин, а още преди това на кръстовището, образувано м/у у.„Б.К.“ и у.„Т.И.“ при движението на автомобила „М.Ш.“, който преминал с бавна скорост покрай тях по у.„Т.И.“. Именно това мотивирало полицейските служители да последват жалбоподателя и да му сигнализират да спре, след което последвала проверка. Ето защо, доколкото се оказва, че свидетелите М. и М. нямат възприятия към момента на движението на автомобила, показанията им за това, че при спирането на жалбоподателя Б. на тротоара с/у мебелния магазин, същият е бил с поставен предпазен колан, не са в състояние да разколебае достоверността на изложеното от полицейските служители за установените от тях нарушения. Обстоятелството, че когато Б. е спрял автомобила си на тротоара с/у магазина, вече е бил с поставен колан и включени светлини, е житейки обяснимо и логично с предприети последващи действия от същия за коригиране на поведението си, след като му е бил подаден и полицейски сигнал, т.е след като е бил наясно, че би могъл да бъде санкциониран за сторените нарушения.

При извършване на служ. проверка за законосъобразност, съдът намери че по отношение нарушението по т.2 /относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП/, от НП в развилото се с/у жалбоподателя адм. нак. пр-во са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довели до ограничаване правото му на защита.

3

С оглед пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН и при отсъствие на хипотезите на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, то съдът като въззивна инстанция, проверява изцяло законосъобразността на обжалваното НП във всичките му части.

Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, "регистрираните МПС…, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност".

Изпълнението на това законово предписание е скрепено със санкцията, предвидена в чл.181, т.1 от ЗДВП, предвиждаща наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за технически преглед. Така очертаният адм. нак. състав, съпоставен с описанието на нарушението в НП, води до извод че жалбоподателят не е субект на това нарушение, доколкото изрично е посочено, че друго ФЛ – Г.К.Б. е собственик на ПС, поради което М.Б. не може да носи адм. нак. отговорност за вмененото му бездействие - че ПС не е представено на периодичен техн. преглед.

Непълно е и описанието на нарушението, тъй като липсва констатация какъв точно е срокът, в който е следвало МПС да се представи на периодичен техн. преглед и кому законът вменява това задължение. Конкретни факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито в НП. С това съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя - да разбере какво нарушение му е вменено и с/у какви факти да се защитава.