Определение № 540 от 19.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600731 по описа за 2026 година Производството е по глава двадесет и втора от НПК.

Окръжен съд – София е сезиран с частна жалба от адв. И. А. А., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. К. К., против определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 16.09.2026 г. по НОХД № 109/2026 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, с което е прието, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, отказано е прекратяване на съдебното производство и делото е насрочено за разглеждане по общия ред.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания, тъй като в него не били изложени достатъчно фактически обстоятелства, обосноваващи квалификацията на деянието по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Жалбоподателят поддържа, че след като прокуратурата се позовава на предходно осъждане на подсъдимия К. по НОХД № 163/2017 г. по описа на РС – Пирдоп, е следвало да бъдат изложени и обстоятелства относно това дали към инкриминираната дата последиците на това осъждане не са били заличени поради настъпила реабилитация. Навежда се довод, че подсъдимият К. е реабилитиран, респективно че деянието е несъставомерно по квалифицирания състав, а при всички случаи в обстоятелствената част на обвинителния акт липсвало необходимото изложение, което да му позволи да разбере в пълен обем обвинението и да организира защитата си. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора на основание чл. 249, ал. 1 и 2 НПК.

Окръжен съд – София, след като обсъди доводите в частната жалба, данните по делото и съдържанието на обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Пред Районен съд – Пирдоп е образувано НОХД № 109/2026 г. въз основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, срещу Н. К. К. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С обвинителния акт е повдигнато обвинение за това, че на 15.02.2026 г. около 08:23 ч. в гр. П. подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „В. А.“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта 1,77 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство, след като е бил осъден по НОХД № 163/2017 г. със споразумение № 135/14.07.2017 г. на РС – Пирдоп, влязло в сила на 14.07.2017 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

С определението си, постановено в разпоредителното заседание по чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК, районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия, поради което е отказал прекратяване на съдебното производство и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК в разпоредителното заседание съдът обсъжда дали в досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Съгласно чл. 249, ал. 1 НПК съдът прекратява съдебното производство в случаите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а по силата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК нарушението е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи превод, когато не владее български език.

Следователно предмет на настоящата проверка не е правилността на обвинението от гледна точка на материалния закон, нито предварителното разрешаване на въпроса дали подсъдимият К. действително е реабилитиран към момента на инкриминираното деяние, а единствено дали обвинителният акт е годен да изпълни процесуалната си функция, така че подсъдимият да може да разбере фактическите и правните рамки на обвинението и да организира защитата си. Това следва и от обстоятелството, че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата.

В този смисъл въззивният съд не споделя основното възражение в частната жалба, че непосочването в обвинителния акт на подробни съображения относно липсата на реабилитация представлява порок, който налага прекратяване на съдебното производство.

Обвинителният акт в настоящия случай съдържа ясно, конкретно и 2 недвусмислено формулирано обвинение. Посочени са лицето, срещу което е повдигнато обвинението, времето, мястото и начинът на извършване на деянието, конкретната концентрация на алкохол, начинът на установяването , както и предходното осъждане, на което прокуратурата основава приложението на квалифицирания състав по чл. 343б, ал. 2 НК. С това е изпълнено основното предназначение на обвинителния акт – да очертае предмета на обвинението и пределите на доказване в съдебната фаза.

Действително, за да изпълни процесуалната си функция, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да изложи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, включително времето и мястото на извършване. От това обаче не следва, че прокурорът е длъжен още в обвинителния акт да даде изчерпателен правен анализ на всички възможни възражения на защитата по приложението на материалния закон. Изискването е за посочване на релевантните факти, а не за предварително разрешаване на спорните правни въпроси по делото.

В настоящия случай прокуратурата е посочила факта на предходното осъждане по НОХД № 163/2017 г. на РС – Пирдоп и на това основание е повдигнала обвинение по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Обстоятелството, че защитата оспорва правната издържаност на тази квалификация, не превръща този спор сам по себе си в съществен процесуален порок на обвинителния акт.

Не променя този извод и обстоятелството, че в разпоредителното заседание прокурорът се е позовал и на последващо осъждане на подсъдимия от 2023 г. Действително това осъждане не е изведено като фактическо основание на повдигнатото обвинение в обвинителния акт. Този факт обаче не води до извод за ограничаване правото на защита в степен, налагаща прекратяване на съдебното производство. Повдигнатото обвинение е основано на ясно индивидуализирано предходно осъждане от 2017 г., като именно по отношение на него защитата е развила тезата си за настъпила реабилитация.

Следователно рамките на обвинението са били достатъчно ясни и разбираеми.

От горното следва, че допълнителните доводи, изложени от прокурора в разпоредителното заседание, не променят самото обвинение, нито сочат, че подсъдимият К. е бил лишен от възможност да разбере срещу какво следва да се защитава. Въпросът дали и какво значение има последващото осъждане от 2023 г. за реабилитацията е въпрос по съществото на делото, който ще бъде предмет на доказване, правен анализ и съдебна преценка при решаването му с крайния съдебен акт.

Този извод съответства и на основните начала на наказателния процес, според които съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има подготвителен характер чл. 7, ал. 1 и 2 НПК. Именно поради това спорните въпроси относно материалноправната съставомерност на деянието, включително дали е налице реабилитация и как тя се отразява върху приложението на чл. 343б, ал. 2 НК, не следва да бъдат разрешавани чрез механизма за процесуален контрол по чл. 249 НПК, който е предназначен да отстрани само съществени и отстраними нарушения на 3 процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, каквито са изчерпателно очертани в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Следователно оплакванията на защитата в тази им част подлежат на обсъждане и разрешаване при разглеждане на делото по същество, а не в рамките на разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Неоснователен е и доводът, че обвинителният акт не е съобразен с изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС. Както бе посочено, това тълкувателно решение изисква в обстоятелствената част да бъдат изложени фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия. В случая тези факти са налице. Спорът дали някой от тях действително може да обуслови по-тежката квалификация по чл. 343б, ал. 2 НК не засяга процесуалната годност на обвинителния акт, а неговата материалноправна издържаност, която следва да бъде проверена при постановяване на присъдата.

Поради изложеното въззивният съд приема, че първоинстанционният съд правилно е приел липса на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 249, ал.

4, т. 1 НПК. Подсъдимият К. е узнал в достатъчна степен фактическите и правните параметри на обвинението, имал е защитник, участвал е в разпоредителното заседание и е реализирал правото си на защита именно чрез възражения срещу така повдигнатото обвинение. Следователно липсва основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

С оглед на горното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Окръжен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в разпоредително заседание на 16.09.2026 г. по НОХД № 109/2026 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, в обжалваната част, с която е прието, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия К., и е отказано прекратяване на съдебното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4