Решение № 263205 от 19.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 19. 05. 2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Светлана Влахова и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 7485 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 48357 от 22.01.2020 г., по гр.д. № 10206/2019 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав се: ПРИЕМА за установено в отношенията между страните - „Т.С.“ ЕАД, и Н.П.Д., че ответницата дължи на ищеца, по предявените положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, сумите, както следва: сумата 5405,03 лв. (пет хиляди четиристотин и пет лева и три стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 291,26 лв. (двеста деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки) за периода от 15.9.2017 г. до 11.10.2018 г., сумата от 76,01 лв. (седемдесет и шест лева и една стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,48 лв. (дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки) за периода от 15.9.2017 г. до 11.10.2018 г. за доставена и незаплатена топлинна енергия в имот, аб.№109049.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.П.С.-Д.

- ответник в производството пред Софийски районен съд.

Решението се обжалва изцяло като се твърди неправилност и необоснованост на същото, както и постановяването му при превратно обсъждане на събраните по делото доказателства.

От пълномощника на ответницата се сочи, че по делото от страна на ищеца не били представени карнети/отчетни листа, удостоверяващи реален отчет или такива, носещи подпис на двама свидетели, които са избрани от ЕС, където се намира процесния имот и не са служители на ответното дружество, които да удостоверяват, че не е осигурен достъп до имота и че е извършен служебен отчет. Твърди, че била оспорила същите като такива с невярно съдържание и тъй като не носели подписа на клиентката /ответник/, то азбучно известно било, че е в тежест на ищеца да докаже, че не е осигурен достъп. Сочи, че съдът не бил обсъдил това възражение. ФДР не било доказало и, че е изпълнило чл.5.4 от договора да посети повторно имота, което било абсолютна предпоставка за пристъпване към служебен отчет. Съгласно тази разпоредба разпределението на ТЕ и отопление за топла вода на база обема на жилището и броя на лицата, които го обитават. Ищецът не бил доказал, че ФДР е изпълнил задълженията си по чл.3.3. от договора да обяви датата на извършване на измерванията. Счита, че СРС не следвало да кредитира заключението на СТЕ, в която се навеждали твърдения, че са изследвани отчетни листи, които въпреки указанията на съда не били представени по делото и не били прикрепени към експертизата. Експертизата била изготвена преди тези документи да бъдат представени независимо, че съдът бил указал това да стане след представяне на документите. Този похват на съда бил в пълен разрез с принципа на равнопоставеност на страните. Допуснато било и процесуално нарушение като съдът не задължил ищеца да представи изравнителните сметки, както и доказателства за получаването им. По делото се намирали само някакви екселски таблици и съобщение към фактура, без издател. Затова не можело да тече лихва за забава.

По делото не били представени и протоколи за публикуване на фактурите, както изисквали ОУ в сила от 12.03.2014 г. Твърди, че клаузата на чл.28, ал.2 от ОУ била нищожна. Оспорен е и размерът на претендираната услуга за ДР; липсвали доказателства тя да е платена от ищеца на ФДР.

Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли така предявеният иск, изцяло. Претендира направените разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Т.С.“ ЕАД. Становище по същата се взима с молба в течение на производството като се сочи, че въззивната жалба била неоснователна, а постановеното решение- правилно. Претендира разноски.

Трето лице помагач на страната на ищеца -„Т.С.“ ЕООД не депозира становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 04.03.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 18.03.2020 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва,

СРС е уважил исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 31.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 67980 по описа за 2018 г. на СРС, 120-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ГПК на 07.12.2018 г.

На 12.12.2018 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на15. 01.2019 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 19.02.2019 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение за доставка на топлинна енергия за процесния период 01.05.2016 г.- 30.04.2018 г. Вещото лице било установило, че за процесния период ответницата не е осигурила достъп на ФДР за отчет на уредите в имота като бил начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела по НТ. Попълнени били протоколи за неосигурен достъп. В имота имало монтирани пет отоплителни тела и топло разпределители. Ползвало се топла вода, но поради липсата на водомер за топла вода, разхода се изчислявал на база един брой потребители при норма, съгласно чл.69, ал.2 НТ. Така изчислената за имота на ответницата ТЕ възлизала на 4 775,13 лв. за отопление и 637,24 лв. за топла вода. От заключението на СЧЕ се установило, че за процесния период не е налице погасяване чрез плащане. Установени били дължими суми за ТЕ в общ размер на 5459, 84 лв. – главница и лихва в размер на 296,21 лв.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция констатира следното:

С отговора по исковата молба пълномощникът на ответницата е оспорила стойността на начисленото количество ТЕ като е посочила, че липсват доказателства за реален отчет или карнети, носещи подпис на двама свидетели, удостоверяващи, че не е осигурен достъп до процесния имот, което било абсолютна предпоставка за пристъпване към служебен отчет. ФДР не било изпълнило задължението си по чл.5,4 от договора да посети повторно имота. В този смисъл било и предходно решение между страните по спора. Сочи се, че ответницата не била изпаднала в забава, тъй като не била получила копие от изравнителните сметки. Не били представени и доказателства за публикуване на фактурите.

Относно дължимостта на предявените за установяване вземания по реда на чл.422 ГПК:

Ищецът претендира, че има вземанията срещу ответницата в размер на 5405, 03 лв.- главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена ТЕ за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. относно недвижими имот с аб. 109049, по Общи фактури от 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., както и лихва за забавеното й издължаване в размер на 291,26 лв., изтекла за периода 15.09.2017 г. до 11.10.2018 г.; сума за дялово разпределение /ДР/ - 76,01 лв. за периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г. и лихва за забавеното издължаване в размер на 12,48 лв., изтекла за периода 15.09.2017 г. до 11.10.2018 г.

При това положение съдът намира, че отношенията между страните се уреждат съгласно ОУ-2016 г., служебно известни на съда с оглед големия брой разгледани дела.

Въз основа на заключението на СТЕ следва да се приеме, че е установен размера на претенцията относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация, тъй като вещото лице е констатирало, че същата е изчислена съобразно действащите нормативни актове за процесния период. Стойността на ТЕ, отдадена от сградна инсталация възлиза в размер на 381,01 лв.

По отношение потребеното количество ТЕ за БГВ вещото лице е посочило, че по данни от ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разхода се начислява на база един потребител при норма 140 литра на потребител за денонощие, съгласно НТ чл.69, ал.2 от същата.

Ответницата не е ангажирала доказателства, че в жилището е монтиран и законно сертифициран водомер за измерване на потребеното количество топла вода поради което не може да черпи права от собственото си бездействие. Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 195086 от 19.08.2019 г./л.63/ СРС изрично е дал указания на ответницата, че носи тежестта за доказване на фактите, от които черпи за себе си изгодни правни последици. Ще отбележим и, че изобщо от ответницата не се твърди да е монтиран в жилището надлежно сертифициран водомер.

Следователно ищецът е установил вземането си за БГВ за процесния период, което според заключението на СТЕ възлиза на 637, 24 лв.

Що се касае до ТЕ за отопление на имота, съдът намира, че:

Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 195086 от 19.08.2019 г./л.63/ СРС изрично е дал указания на ищеца, че следва да докаже претенциите си по размер.

В т.2 от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.108/ вещото лице е посочило, че за процесния период ответницата не е осигурила достъп на ФДР за отчет на уредите в имота. За този период – 01.05.2016 г.- 30.04.2018 г. е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61, т.6.5 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяване. Вещото лице е посочило, че по време на отчетите са попълнени Протоколи за неосигурен достъп. Действително, такива протоколи по делото не са представени. Настоящата инстанция, обаче, намира че няма пречки неосигуряването на достъп да бъде установено чрез съдебна експертиза, както в случая е сторено.

Това е така защото предмет на СТЕ е установяване законосъобразността на извършеното начисляване на стойността на потребената ТЕ. Видно от описаното в констативно –съобразителната част, раздел Втори от заключението, вещото лице е проверило протоколите за неосигурен достъп, т.е. протоколите за неосигурен достъп са били обект на изследване от вещото лице, изготвило СТЕ. Резултатът от тази проверка е отразен в отговора на въпрос № 2, виж л.108 по исковото производство.

Налага се извод, че ищцовото дружество е доказало наличието на правно основание за начисляване на потребеното количество ТЕ по реда на чл.61, т.6.5 от НТ.

Така изготвените съдебни експертизи не са били оспорени нито от ответницата, нито от процесуалния й представител, виж отразеното в съдебния протокол за публичното съдебно заседание, състояло се на 11.02.2020 г./л.118 и следв. по исковото производство/.

Останалите доводи на пълномощника на въззивницата не съответстват на извършените от съда и страните процесуални действия по конкретното дело, постановеното по което решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство. Никъде СРС не е указал, че експертизата следва да бъде изготвена след представяне на исканите от ответницата документи.

Следва да отбележим, че с отговора по исковата молба не са направени никакви доказателствени искания от страна на ответницата и пълномощника й. Изготвеният доклад по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 195086 от 19.08.2019 г.