Решение № 78 от 12.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600053 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. Й.Д., защитник на подс. И.М., и по жалба на частните обвинители и граждански ищци, депозирана чрез техния повереник адв. Г.Г., срещу присъдата № 260022 от 19 октомври 2021г. по н.о.х.д. № 17/21 г. по описа на СтОС, с която г-н М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл.

115, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим, а предявените гражданските искове за обезщетение на неимуществени вреди са частично уважени (на съпругата на починалия С.Н. са присъдени 100 000 лева, а на дъщерите му Т.Д. и Ц.Н. – по 90 000 лв.). С присъдата съдът се е произнесъл и за разноските, за веществените доказателства и за приспадането на задържането под стража на подсъдимия по реда на чл. 59 НК.

В жалбата на защитата и в допълнението към нея, които са своевременно предявени, се критикува осъдителният извод на окръжния съд. Твърди се, че е оформен при непълнота на експертната информация, като се набляга на отхвърленото искане за допълнителна комплексна физико-биологична експертиза, която да детайлизира механизма на причиняване на фаталните удари. Отправя се укор и по отношение изложения в мотивите доказателствен анализ, като се твърди, че е повърхностен, необективен и едностранчив, с което били нарушени процесуалните изисквания по чл. 13 и 14 НПК. Сочи се, че обстоятелствената част на обвинителния акт била просто преписана и се изброяват 1 конкретни доказателствени и експертни източници на релевантни сведения, които въобще не били обсъдени, респ. от тях не били извлечени факти, които да осветлят въпросите по чл.

102 НПК. На следващо място се сочат противоречия между показанията на отделни свидетели, като се твърди, че не били отстранени, нито дори отбелязани, а тезата на защитата останала необсъдена. Формулирано е оплакване за превратно тълкуване показанията на св. К., който бил наречен очевидец, въпреки че самият той не се считал за такъв. Извежда се оплакване и за неправилен прочит на показанията на свидетелите А. И. и В. П..

По-нататък решаващата инстанция е укорена в пренебрегване задължителността на защитата на подсъдимия (в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 3 НПК), изразено в обявяване на присъдата въпреки отсъствието на ангажирания от него защитник. Изложено е становище, че това било съществено процесуално нарушение, повод за отмяна на присъдата.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието е бланкетно, доколкото не се сочат смекчаващи обстоятелства, които не са били взети предвид, респ. отегчаващи обстоятелства, които са били надценени или факти, на които неправилно бил придаден отегчаващ потенциал.

Иска се постановяване на оправдателна присъда.

В жалбата на частното обвинение и в допълнението към нея, които също са депозирани в срок, се твърди занижаване на наказанието и на обезщетенията за неимуществени вреди, като се сочат обстоятелства, които не били взети предвид, и такива, чието значение било подценено. Формулираната претенция е за санкционен избор на потежката алтернатива „доживотен затвор“ или за определяне максималния срок на наказанието лишаване от свобода (20 г.), както и за уважаване на гражданските искове в пълните им заявени размери от по 150 000 лева.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив се противопостави на тезата на защитата за непричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние, като изброи и синтезира доказателствените източници, които според него установявали убийството по несъмнен начин. Контрааргументира мнението и на двете процесуални страни за явна несправедливост на наказанието. Не подкрепи искането на гражданските ищци за увеличаване на обезщетенията. Поиска потвърждаване на присъдата.

В своята пледоария повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. Г. изложи допълнителни съображения против позицията за невинност и потвърди искането за утежняване на санкционирането и за увеличаване размерите на обезщетенията. Т.Д., С.Н. и Ц.Н. се присъединиха към изтъкнатите доводи и искания.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. повтори своите развити пред първата инстанция съображения за правдивост на уверението на доверителя си, че през злополучната вечер не е имал съприкосновение с тялото на пострадалия. Наблегна на факта, че по крайниците на подс. М. не били установени травми, а според него не било възможно да не останат някакви следи при използването им за удари, достатъчно силни за счупване на черепни кости.

2

Пледира за връщане делото за ново разглеждане, като повтори мнението за допуснатото съществено процесуално нарушение при четенето на присъдата. Алтернативно, в случай че съдът отхвърли това виждане, претендира за оправдателна присъда. Подсъдимият обяви, че подкрепя исканията на своя защитник и тяхната аргументация.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди аргументацията на първата инстанция и доводите и съображенията на страните, прие, че подлежи на потвърждаване в една своя част, а в друга част – на изменение.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и на експертизите, подробно изброени в мотивите на присъдата, вкл. с посочване на мястото, където се намират по делото, е изведена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.М. е роден на 06.08.1973 г. в гр. *. Той е българин, български гражданин. Има средно образование. Женен е и се грижи за дете. Развива собствен бизнес.

Не е осъждан.

През 2019г. живеел в ап. 4 на втория етаж на жилищната кооперация на казанлъшката улица “*“ № 15 заедно със съпругата си св. И. К. и малолетната им дъщеря. Във връзка с развивана търговска дейност ползвал няколко автомобила, които паркирал безразборно пред блока. Поведението му пречело на останалите съседи и създавало конфликти. М.и били възприемани като склонни към агресия хора, които не се съобразяват с останалите.

В ап. 11 на четвъртия етаж на споменатата кооперация живеел и пострадалият В. В. Н. заедно със съпругата си св. С. Н. и едната си дъщеря св. Ц.Н.. В ап. 8 на третия етаж живеели другата му дъщеря св. Т.Д. и съпругът й св. Д. Д.. Пострадалият се ползвал с добро име сред съкооператорите си.

М. и Н. не били в добри отношения. Помежду им често имало дрязги относно начина на паркиране на автомобилите, които понякога приемали формата на вербални заплахи за убийство от страна на подсъдимия.

На 04.07.2019 година, около 20.30 часа, св. Т.Д. и съпругът й св. Д. Д. се прибрали от задгранично пътуване. Установили, че достъпът до гаража им, който бил от южната страна на жилищната кооперация, е ограничен от автомобил на М.. Наложило се св. Д. да направи множество маневри, за да вкара колата си.

Съпрузите решили да запалят по цигара, преди да се приберат. Докато пушели, към тях се присъединил пострадалият Н. и тримата повели разговор за пътуването. По едно време свидетелите Д. и Д. изразили възмущението си от подс. М., който за пореден път бил затруднил ползването на гаража им. Пострадалият Н. се ядосал и казал на Д.и, че ще повика съседа да си премести колата.

Тримата тръгнали към входа на кооперацията, който бил от

3 северната й страна. Св. Д. и св. Д. се прибрали и влезли в банята.

В това време Н. се обадил по домофона на подс. М., който бил седнал на масата за вечеря. Поискал от него да слезе и премести колата си. Застанал пред входа да го чака.

След минути подсъдимият излязъл по домашни дрехи и боси крака, обути в джапанки.

Пострадалият го срещнал и укорил за неправилното паркиране пред гаража на дъщеря му.

Между двамата се развил спор. След малко тръгнали заедно към задните гаражи, като продължавали разправията. Високите им гласове били чути от техните съседи св. М. К. и св.

И. С., които били излезли на южните тераси на своите апартаменти, намиращи се на петия етаж. Свидетелите не можели да ги видят поради разлистилите се дървета.

Когато достигнали югозападния ъгъл на жилищната кооперация, подразнен от отправяните му забележки, подс. М. нанесъл юмручен удар в лицето на Н..

Удареният паднал по гръб на бетонния терен, при което ударил главата си и получил счупване на черепа високо в тилната област. О станал да лежи по гръб. Съседът му се надвесил над него и с ожесточение му нанесъл множество удари с юмрук в областта на главата. В един момент нанесъл с петата на босия си крак много силен удар в областта в дясната челно-теменната област, който предизвикал ново счупване на черепа.

След този удар подс. М. осъзнал, че наоколо се движат хора, които могат да възприемат безсъзнателното състояние на Н. и да се досетят, че той го е причинил. Решил да имитира оказване на първа помощ на безпомощен човек. Навел се над съседа си и се престорил, че го предпазва да не си глътне езика – с лявата си ръка надигнал леко главата му, а с дясната бръкнал в устата му.

Тези му действия били възприети от св. В. П.. Преди това, докато вървяла по ул. „*“ към мястото на уговорена с приятеля си св. Н. Ц. среща, младата жена била чула „изтупкване“, което свързала с падане на голям предмет. Не спряла. Когато достигнала кръстовището с ул. „*“, забелязала от към югозападната страна на разположения там блок № 15 лежащ на земята възрастен мъж. Над него бил приклекнал по-млад мъж, който с лявата си ръка придържал главата му, а с дясната си ръка бъркал в устата му и го тупал по гърдите.

Свидетелката спряла на кръстовището, на десетина метра от двамата, и докато се чудела дали да ги доближи, от към северната страна на блок № 15 се появили св. М. С. и св. А. И..

Те също видели лежащия на земята Н. и наведения над него М. и отишли до тях. Попитали какво се е случило. Подсъдимият отговорил, че човекът бил паднал на земята, а той му помагал. Св. И. преценил, че състоянието на мъжа на земята налага спешна помощ и предложил да сигнализират на телефон 112. Св. С. набрала по мобилния си телефон номера и описала ситуацията. Обаждането било прието и фиксирано в 21.02 часа в РЦ 112 (вж. л.

237 от том 2 ДП).

В това време св. В. П. също приближила. Чула изхриптяване, но човекът на земята й се сторил безжизнен. Допряла ръка до врата му. Установила, че има пулс. На свой ред попитала какво се било случило. Подсъдимият отговорил, че пострадалият „се бил свлякъл“, а той му помага.

4

След малко пристигнал и св. Н. Ц., на когото М. обяснил, че помага на пострадалия.

Минути след подаване на сигнала от страна на св. С. пристигнали екипи на РУ гр. * и на ФСМП - *. Н. бил откаран във филиала на спешния център. След преглед там било решено незабавното му транспортиране в ЦСМП гр. *. Поел го неврохирургът св. Б. Ц., който установил, че е в кома, с тежка черепно - мозъчна травма (фрактура на черепа, епидурална колекция /кръв над мозъчната обвивка/, субдурална колекция и оток, кръв по твърдата мозъчна обвивка и кръвонасядания по целия мозък).

Била предприета незабавна неврохирургична оперативна намеса. Въпреки лечението на 07.07.2019 г. Н. починал.

В инкриминираната нощ местопроизшествието било посетено от дежурна следствено оперативна група, която извършила оглед. Върху циментовото покритие на тротоарната площ пред югозападния ъгъл на жилищната кооперация на № 15 било намерено петно с неправилна форма и червеникавокафяв цвят. От петното с размери 2/3 см., бил иззет материал за изследване /вж. л. 33 и сл. от том 1 ДП/.

На 22.07.2019 г. бил извършен повторен оглед на местопроизшествието, при който била проучена площта около югозападния ъгъл на блока и бил изготвен снимков материал (вж. л. 47 и сл. от том 1 ДП).

Според заключението на изготвената тройна съдебномедицинска експертиза на трупа на В. Н. № 149/2019 г. при огледа и аутопсията била констатирана черепномозъчна травма, охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето, разкъсноконтузна рана на долната устна, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка, оток на мозъка и белите дробове, кръвонасядания на десния лакът, лявата мишница, дясната кръстноопашна област, охлузвания на двете подбедрици и дясното ходило. За причина за смъртта била приета тежката черепно-мозъчна травма (вж. л. 126 от том 1 ДП).