Решение № 1841 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100507590 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ М Кар София“ ЕООД срещу Решение № 8190 от 07.05.2025 г. постановено по гр.д. №7326/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, с което е било признато за установено, че „ М Кар София“ ЕООД дължи на „Виктория Транс-2007“ ЕООД сумата от 7055,57 лева, представляваща договорна неустойка за забава по договор № 2919 от 15.03.2023 г. за периода от 15.08.2023 г. до 29.10.2023 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се излагат следните съображения: първата инстанция не била разгледала възражението, че неустойката е изчислена за период, който не съответства на Общите условия на договора, според които неустойка се дължи 40 дни след договорената дата за доставка, а в предявеният иск неустойката била начислена след 14-я ден на приблизителната дата за доставка; съдът неправилно приел, че е направено възражение за прекомерност и недействителност на неустойката, тъй като всъщност възражението било единствено относно начина на изчисляване на неустойката – неустойка трябвало да се начисли върху реално платения аванс, а не върху цялата договорна цена, тъй като последната не била изцяло платена, като изложеното се подкрепяло от разпоредбата на раздел IV, т.9 от ОУ; съдът не е приел производствената забава като основание за изключване на отговорността на продавача, тъй като ответникът не успял да докаже конкретната причина за забавата. Според въззивника, 1 раздел V,т.4, б. „а“ от ОУ изключвали отговорността на продавача ако производителят забави доставката без нужда от посочване на конкретна причина. Твърди и че, доказателства от електронната система и свидетелски показания установяват производствена забава.

Поддържа, че съдът погрешно е определил автомобила като родово определена вещ, считайки че "родът не погива" и не може да има забава в производството, докато всъщност, детайлната спецификация на автомобила, избрана от клиента, го прави индивидуално определена вещ, което означавало, че забавата в производството е обективен факт, който изключва отговорността на продавача. На следващо място поддържа, че съдът неправилно приел, че приблизителната дата за доставка е точно определена. Въззивника счита, че определената в договора дата е "приблизителна" и за да настъпи забава, е необходимо продавачът допълнително да бъде поканен. Това следвало от уговореното в договора и се подкрепяло от ОУ, които предвиждали, че купувачът е длъжен да получи МПС след покана и да заплати пълната стойност след уведомление, което потвърждавало приблизителния характер на датата за доставка. На последно място сочи, че е ако се приеме, че приблизителната дата е точна, то купувачът също е в неизпълнение, тъй като не е заплатил пълната цена в срок, което изключвало възможността въззиваемия да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „ Виктория Транс“2007 ЕООД , в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесния договор бил сключен на 15.03.2023 г. за покупко-продажба на BMW 740d xDrive на стойност 254 734,84 лв., като бил уговорен приблизителен срок за доставка- 01.08.2023 г.

В случая автомобилът не бил доставен в срок, нито по-късно, като към януари 2024 г. поръчката дори не е била планирана за производство, респ. поради забава над 3 месеца, купувачът развалил договора на 24.01.2024 г. и е поискал връщане на аванса от 12 500 лв. плюс неустойка. Твърди се, че неустойката се дължи върху целия размер на цената по договора, а не само върху платения аванс, тъй като обезпечавала непаричното задължение за доставка на вещта. Поддържа се, че тъй като ответника бил професионалист, той следвало да полага грижата на добрия търговец по чл.302 от ТЗ, а забавата в производството била предвидимо обстоятелство в този бранш, респ. продавачът поел риск, като е обещал конкретен срок, без да има гарантирана производствена квота. Навежда, че в случая липсват извинителни причини за неизпълнението, тъй като не били доказани форсмажорни обстоятелства, а забавата на производителя не освобождавала дилъра от отговорност към неговия клиент. Счита, че процесната неустойка е валидна и не противоречи на добрите нрави, тъй като обезпечава пълно неизпълнение и липсват други обезпечения. В случая сделката била търговска и не подлежала на намаляване поради прекомерност. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС обаче е неправилно като съображенията за това са следните:

Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с 92,ал.1 от ЗЗД. По така предявения иск в тежест на ищеца е било да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза, изискуемостта на вземането за неустойка и качеството си на изправна страна по договора. В тежест на ответника е било да докаже изпълнение на задълженията си по договора или обстоятелствата, които изключват отговорността му.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че между него и ответника бил сключен договор за продажба на нов автомобил с № 2919/15.03.2023г., чиито предмет бил покупко- продажба и доставка на лек автомобил BMW 740dxDrive седан на стойност 254 734,84 лева с ДДС, като била уговорена дата на доставка 01.08.2023г. Ищцовото дружество извършило авансово плащане, за което му бил издаден съответен документ. Към договора били приложени относимите към него общи условия. В раздел V, т.6 от Общите условия било уговорено, че продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта на годишна основа в случай че продавачът не достави посоченото МПС в четиринадесет дневен срок от изтичане на срока за доставка.

Продавачът не изпълнил задължението си да достави автомобила на уговорената дата и в четиринадесетдневен срок след нейното настъпване, поради ищеца развалил договора, а освен това в негова полза е възникнало неусточеното вземане по раздел V, т.6 от Общите условия.

С процесното решение първата инстанция е признала за установено, че „М Кар София“ ЕООД, дължи на „ВИКТОРИЯ ТРАНС -2007” ЕООД, ЕИК 175383154 сумата от 7055,57 лева, представляваща договорна неустойка за забава по Договор № 2919 от 15.03.2023г. за периода от 15.08.2023г. до 29.10.2023г., ведно със законна лихва от 10.11.2023г. до изплащане на вземането.

За да достигне до този краен резултат първата инстанция е приела, че у ответника е налице виновно неизпълнение на непарично задължение за доставка на автомобил, при което забавата производителя не освобождава продавача от отговорност поради правилото „родът не погива“, а ответникът, като професионалист, дължи по-висока грижа и е бил длъжен да предвиди производствените рискове при уговорения срок. Прието е още, че процесната неустойката е валидно договорена върху цялата цена на вещта, а не само върху аванса, и не е нищожна, тъй като обезпечава пълно неизпълнение без алтернативни обезпечения и тъй като сделката е търговска, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност съгласно чл. 309 от Търговския закон.

3

От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:

Между страните не се спори, че на 15.03.2023 г. са сключили договор №2919/15.03.2023г. за продажба на нов автомобил BMW 740d xDrive Седан, на стойност 254 734, 84 лева с ДДС, по силата на който „М Кар София“ ЕООД се е задължил да прехвърли собствеността върху процесното МПС на „Виктория Транс – 2007“ ЕООД, срещу заплащане на уговорената цена.

В договора е посочена приблизителна дата на доставка – 01.08.2023 г.

Съобразно раздел V, т.1 от Общите условия, ответникът се е задължил да осъществи доставката на процесното МПС в уговорения в договора срок, който започва да тече от получаване на последните изисквания на Купувача относно предмета на заявка и постъпване на уговореното в договора авансово плащане. Между страните е безспорно, че изискванията относно предмета на заявка са уточнени при подписване на договора. Съгласно раздел V, т.6 от ОУ ако поради причина, за която продавачът отговаря, той не достави на купувача МПС в четиридесетдневен срок след изтичане на срока за доставка по Договора, Купувачът има право на неустойка в размер на основния лихвен процент на БНБ за срока на забавата, увеличен с 10 пункта на годишна основа.

Между страните не се спори за това, че ищецът е заплатил на ответника аванс в размер от 12 500 лева, както и че процесният автомобил не е бил доставен нито в посочения приблизителен срок ( 01.08.2023 г.), нито след това.

По делото е разпитан св. С.С. от чийто показания се установяват следните обстоятелства: процесния автомобил бил поръчан с индивидуални спецификации, което според практиката на производителя „БМВ“ усложнявало производството и често водело до липса на конкретна производствена квота. Сочи, че ищцът нямал възможност да влияе върху сроковете на завода и единствено можел да следи статуса в електронната система, от която е било видно, че колата изобщо не е произведена. Според показанията, приблизителният срок от 6 месеца бил надвишен поради зависимост от външни доставчици на части и материали, за което деловодството изпращало официални запитвания към централата.

От уведомление за прекратяване на договор за покупко-продажба, получено от ответното дружество на 24.01.2024г., се установява, че ищецът е направил изявление за разваляне на процесния договор, като се е позовал на раздел VI, т.8 от Общите условия, съгласно който при забава повече от три месеца от уговорения срок, купувачът може да развали договора.

Посочил е и второ основание за разваляне на договора- безполезност на изпълнението. Със същото уведомление и отправено и покана за връщане на платения по договора аванс в размер на 12 500 лева, ведно с лихвата за забава.

От представените извлечения от електронната система на ответника се установява, че по Договор за продажба № 2919 от 15.03.2023 г. е била образувана поръчка с № 9235846.

Същата е била заявена в системата на дата 16.03.2023 г. , като към 04.01.2024 г., датата на получаване на поканата от „Виктория Транс 2007" за разваляне на процесния договор, поръчаният автомобил все още не е бил произведен. След получаване на поканата за разваляне на договора, поръчката е изтрита през електронната система на ответника.

4

От правна страна съдът намира следното:

С ТР № 7/2013 г. на ОСГТК се прие, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Между страните не се спори, а и от съдържанието на раздел V, т.6 от ОУ на ответника е видно, че процесната неустойка е мораторна, т.е. неустойка за забава, а не резулаторна неустойка ( неустойка дължима при разваляне). Доколкото в случая процесния договор не е за продължително или периодично изпълнение, а процесната неустойка е мораторна, обуславящ за настоящия спор е въпросът дали ищецът валидно е развалил договорът си с ответника. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 29/13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100/03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по т. д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 150 от 10.10.2024 г. по т. д. № 103 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и много други, която настоящият съдебен състав споделя изцяло, за да упражни кредиторът правото за извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря, а когато договорът е сключен в писмена форма предупреждението трябва да бъде направено писмено. От събраните по делото доказателства се установява, че ответника е бил във виновно неизпълнение на задължението си да прехвърли собствеността върху процесния автомобил, тъй като уговорения „приблизителен“ срок за изпълнение е бил на 01.08.2023 г., а към датата на получаване на уведомлението за разваляне- 24.01.2024 г., поръчаният автомобил все още дори не е бил произведен. Твърденията на ответника, че в случая неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина не може да бъде споделено.