Решение № 290 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607601 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Предмет на въззивна проверка е присъда от 25.09.2024г., Софийски Районен съд, 109 състав, по нохд № 2797 по описа за 2023г., с която всеки от подсъдимите Г. О. Д. и Р. И. Х. e признат за виновен в извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК на 07.07.2022г. срещу О.К.Я. и осъден на по 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от по 5 години за всеки.

От защитниците на подсъдимия Х. - адв. П. – АК Перник и адв. Й. – АК Плевен е постъпила въззивна жалба, с която оспорват присъдата. Поддържат допуснати съществени процесуални нарушения, неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Развиват подробни и конкретни аргументи. Предлагат отмяна на акта на СРС и постановяване на нов – оправдателен и алтернативно прилагане закон за по – леко наказуемо престъпление по – чл. 325 от НК и наказване по реда на чл. 78а от НК връщане на делото за ново разглеждане от СРС. В допълнително изложение се изтъкват подробни и конкретни основания в подкрепа на направените искания .

От защитника на подсъдимия Д. - адв. С. Н., АК София, е постъпила въззивна жалба, с която оспорва присъдата. Поддържа допуснати съществени процесуални нарушения, неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се игнориране на нормата на чл. 18, а.1 и 3 от НК. Твърди се явна несправедливост. Предлага отмяна на акта на СРС и постановяване на нов – оправдателен. В допълнително изложение се изтъкват подробни и конкретни основания в подкрепа на направените искания .

Подсъдимите поддържат защитните доводи. В право на последна дума настояват за оправдаване.

1

Съдът, като прецени изложените доводи, материалите по делото и разпоредбата на чл. 327 от НПК намира следното:

Атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава XXI от НПК. За правилното решение на делото, за да обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 от НПК, въззивният съд намира, че не се налага повторен разпит на подсъдимите, но е необходим такъв на св. И. Ю. Х..

Вечерта на 06.07.2022 г. подсъдимите Г. О. Д. и Р. И. Х. били в дискотека „Илюжън“, в гр. София, ж.к. „Студентски град“. След като напуснали заведението сутрешните часове на 07.07.2022 г., двамата подсъдими се движели в ж. к. „Студентски град“ и към 08:15 часа се намирали в близост до блок номер 35. По същото време на 07.07.2022 г., около 08:15 часа, в ж. к. „Студентски град“ на пешеходна пътека между блок номер 35 и блок номер 36 преминавал свидетелят О.К.Я., който тъкмо бил излязъл от блок номер 36 и отивал на изпит в Университета по архитектура, строителство и геодезия, поради което държал в дясната си ръка записки от лекции и кафе, а на дясното си рамо носел сива на цвят раница, в която имало 2 броя ключове, 1 брой портфейл и сумата от 10 лв. (десет лева), както и записки. По това време на деня навън нямало много хора, само двама случайни минувачи, освен свидетеля О.К.Я. и двамата подсъдими.

Подсъдимите, които били на известно разС.ие подвикнали към свидетеля Я. „дай 20 лева“. Тъй като не се познавали и за пръв път виждал тези лица, О. Я. не реагирал и продължил движението си.

Двамата подсъдими решили да отнемат вещи на свидетеля Я. чрез използване на принуда. Подс. Д. и подс. Х. се забързали настигнали пострадалия по средата на тревните площи. Подсъдимият Д. застанал зад гърба на свидетеля Я. и с ръка го хванал през врата по начин, който му пречил да диша, а подсъдимият Х., който бил пред свидетеля отново казал „Дай двайсет лева“. След това подсъдимият Р. Х. го ударил от лявата страна на лицето му, като подсъдимия Х. нанесъл още удари по тялото и краката на св. Я., при един от тях и О.К.Я. бил съборен на земята, като подсъдимият Х. също паднал и докато двамата били във физическо стълкновение подсъдимият Г. Д. издърпал раницата на свидетеля Я., отдръпнал се на разС.ие от около 10 метра и започнал да рови в нея.

Свидетелят Я. успял да се изправи и да достигне до подсъдимия Г. Д. и издърпал раницата си и се отдръпнал, като бил изключително стресиран и бягал хаотично.

Междувременно св. Х., от близкото заведение за закуски, след като видял как подс.

Д. държи св. Я., а подс. Х. го удря, се развикал. Свидетелят Х. възприел как пострадалото момче успяло да се отскубне и да вземе раницата си от единия от подсъдимите и се насочил към него. Подсъдимите сменили посоката на движение и се отправили към ул. „Йордан Йосифов“. Свидетелят Х. възприел силното притеснение на Я., разбрал от последния че подсъдимите му искали пари и след видяното от него подал сигнал на тел. 112 .

Свидетелят О.К.Я. и притеклият му се на помощ свидетел Х. последвали двамата подсъдими от разС.ие, за да могат да насочат полицаите за тяхното местонахождение.

Служители на СДВР – св. ЧеЧ. и св. К. се отзовали на подадения сигнал и задържали двамата подсъдими. Пристигнал още едни полицейския автомобил. Вследствие на употребата на алкохол единият от подсъдимите повръщал. Двамата били в съС.ие на обикновено алкохолно опиване, а не на патологично такова. Полицейският служител ЧеЧ. забелязал, че свидетелят Я. изглежда много стресиран, като същият е треперел. Последния получил отоци и синини.

Възприетата фактическа обстановка от въззивния съвпада с тази на първата инстанция, като се прецизира от този състав единствено по обстоятелствата: че подс. Д. хванал пострадалия и упражнил физическо въздействие върху него преди падането му на замята, в резултат на ударите на подс. Х.. В останалата част фактите са вярно установени и не налагат намеса.

2

Доказателства и доказателствени средства

Този състав на съда, както и първата инстанция, намира че показанията на св. Я. пред първия съд носят достатъчно информация относно подвикването от подсъдимите към пострадалия да даде 20 лева, предприетото от първите нападение и удари спрямо св. Я., както че раницата била взета от подс. Д., който започнал проверява съдържанието й.

Относно конкретното физическо въздействие от подсъдимите спрямо пострадалия, този състав се позовава на показанията на св. Я. с информация относно предприетите удари от подс. Х. с юмрук в лицето и удари по цялото тяло, събаряне на земята. Поради липсата на спомен, от д.п. са приобщени по законен ред на осн. чл. 281, ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията му от 07.07.2022г. Те се оценяват като детайлни, поради съхранен спомен, възпроизведен още същия ден след деянието. Тези показания съдържат ясна последователност на извършените действия от Д. и Х. и твърденията на Я. от д.п., се поддържат в с.з. и изцяло се кредитират от този състав на съда. От последните съдът извлича за физическото въздействие от страна на подс. Д. чрез притискане с ръка шията на пострадалия.

Показанията на св. Я. от с.з. са конкретни и основа на извода, че раницата му е отнета от подс. Д.. Приобщените му показания от д.п. показват устойчивост на това твърдение, а същото се потвърждава от показанията на св. Х. от д.п., които се приобщиха от въззивния съд .

Въззивният съд при изграждане на изводите по фактите ползва показанията на св. Х..

Следва да се подчертае устойчивостта на твърденията му и пред първата, и пред втората инстанция, че свидетелят е наблюдавал как едното лице по – високото/посочва подс. Д./ държи отзад пострадалия, а другия го удря, което не е в съществено противоречие със заявеното в д.п. – „две лица от мъжки пол…ритат , блъскат едно момче и се опитват да вземат нещо от него.“

Тези показания припокриват изявленията на св. Я. относно конкретните действия на двете подсъдими лица.

Единствено различие в показанията на свидетеля Х. от с.з. и д.п. на 07.07.22г. /а не 13.07.22г., както е отразено в протокола от с.з./ е по повод възприятията му за раницата на пострадалия .

Пред първия съд Х. е заявил, че след падането на земята, пострадалият започнал да тича хаотично, държейки раницата си. В съдебно заседание пред въззивния съд свидетелят отново твърди същото, но допълва и това, как в един момент раницата е била на земята, заявено със степен на вероятност – „може би“ .

Предвид противоречието на заявеното в с.з. относно местоположението на раницата / на земята или в ръцете на пострадалия/ и заявеното от него в д.п., съдът приобщи показанията му от 07.07.22г., когато е посочил как момчето /Я./„… момчето успя да се отскубне от мъжете, взе една раница, отскубна я, която беше в ръцете на едното момче и тичаше към мен…“ . В съдебно заседание свидетелят заявява, че поддържа заявеното на д.п., т.к. тогава споменът следва да е бил най – пълен. Обясненията за липсата на спомен се възприема за логично; свидетелят не е заинтересован от изхода на делото; потвърждава казаното от него д.п. в с.з. И с оглед приетата достоверност на тази част от показанията на свидетеля, кореспондиращи с показанията на св. Я. се източник на данни, кредитиран от съда, който оформя фактологичен извод за това как раницата е била отнета от подс. Д. .

Правилно първият съд се е ползвал от данните от протоколи, отразяващи ПСД по разпознаване, осъществени при спазване на процесуалните правила по чл. 169 - 171 НПК, от пострадалия Я. , който разпознал всеки от подсъдимите като автор на нападението над него.

Този извод намира подкрепа в показанията в д.п. и в с.з. от поемни лица Кръстев и Захариева, които установяват протичането на процедурата.

С основание се дава вяра и на показанията на св. К. и св. ЧеЧ., които първи са установили пострадалия Я. и възприели пресъздаденото от него, че подсъдимите са искали 3

20 лева. Кредитира се и подробно описаното съС.ие на Я. – прясна рана, леко кървяща по скулата, ожулвания по ръцете, прах по панталона; пресни петна от кафява течност по дрехите.

И този съд не дава вяра на показанията на св. М.Б., чийто централен спомен е „сбутването“ на Р. с едно момче. Без да помни повече детайли относно събитието, без да е видяла удари от страна на Х. или пък падане на земята на който и да е от участниците в събитието, без да е видяла дали насрещната е нанесла удари, дали е носила нещо, и т.н.

Извършеният анализ на показанията й от СРС е коректен и се възприема.

Прецизен и детайлен е анализа на СРС на обясненията на подсъдимите и изводите му в тази част се възприемат и не следва да се преповтарят. Това на което следва да се акцентира и от този съд, че се намира за недостоверно споделеното от подс.Х., че се е приближил към св. Я. в опит да го спре и отведе в Полицията, т.к. считал, че е лице, с което по- рано вечерта имал конфликт.

За такъв конфликт подс. Х., въпреки възможностите не е уведомил никого до момента на задържането му.

Противоречи на твърденията на подс. Х., че желанието му било да си изясни отношенията с Я. , т.к. словесно проявено към свидетеля е не друго, а искане на 20 лева, както заявява св. Я..

Целенаправлението на действията на подсъдимите се проявава не само със заявената от Х. реплика към Я. да даде 20 лева, като преди конфликта е имало още едно такова подвикване, но и осъщественото пребъркване на раницата на пострадалия от подс. Д..

Не се възприемат обясненията на подс. Д. който оспорва да е извършал такова действие, а твърди че само е захвърлил раницата на св. Я. . Тези обяснения са в противоречие и с показанията на св. Я. и с тези на св. Х. от д.п.

Представеното от Х. в д.п. СМУ № 259/2022г. потвърждава нанесени му увреждания, според съобщеното от него на 07.07.2022г. от двама мъже, но наличие на физическа агресия срещу подс. Х. преди инкримирания случай, с резултат кръвонасядане на лицето, охлузвания по ръцете и левия крак, по никакъв начин не може да се свърже с поведение на св. Я., за който никой и не твърдял да е присъствал предишната нощ в дискотеката, а и самият той заявява, че не познава двамата подсъдими.