Решение № 155 от 06.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500660 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 77 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 94 / 2022 г. Б.ският районен съд е осъдил Агенция „П.и.“ да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 659,17 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-17-1505014306 (за ПТП от 13.10.2017 г. на главен път I-1 в близост до яз. „Б.“ в посока към Б.), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 710 лв.

Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са съображения за неговата неправилност.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в 1 съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи. Отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в мотивите на първоинстанционния акт. Тези доводи са били наведени още с отговора на исковата молба. Фактическите и правните съображения на районния съд са съответни на събраните по делото доказателства и на закона.

По делото се установява, че на 13.10.2017 г. около 21,00 ч. водачът Т.

М. А. е управлявал товарен автомобил (влекач) по главен път I-1 към Б., като в района на яз. „Б.“ автомобилът е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Били са увредени предна лява гума и предна лява джанта на превозното средство. Ремонтът на автомобила, собственост на “П. А. БГ“ ЕООД, е бил извършен в сервиз на „М.М.“ ООД.

Вследствие на удара гумата е била негодна за експлоатация и опасна за движението, поради което тя е била подменена с нова гума. Цената на ремонта съгласно представена фактура възлиза на 1614,80 лв. с ДДС.

Застрахователят е изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение от 659,17 лв.

От приетата автотехническа експертиза и от устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява по категоричен начин, че уврежданията по товарния автомобил са настъпили по начина, описан в протокола за ПТП и в ликвидационната преписка на застрахователя.

Установява се, че дупката е била с размери 70х70х50 см, като автомобилът не е могъл да премине безпрепятствено през нея. Получените увреждания са съответни на попадане на гумата в дупка с посочените размери. Ако дупката е била по-малка, то тези увреждания не биха се получили.

Вещото лице дава по-висока оценка на щетите по средни пазарни цени в сравнение с цената по фактурата и с изплатеното застрахователно обезщетение, а именно 1618,40 лв.

Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. В този случай отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата в лицето на ответника. За застрахователя е възникнало регресно вземане срещу ответника за 659,17 лв., 2 който дължи и законната лихва върху главницата.

По делото не се установява каквото и да е съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.

Без значение за отговорността на ответника е направеното от него оспорване на автотехническата експертиза, какъвто довод е въведен във въззивната жалба. Оспорването не е било обосновано по какъвто и да било начин при разглеждането на експертизата (чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК). Не е било направено и съответното искане. Нещо повече – ответникът е заявил изрично пред районния съд, че няма искания във връзка с оспорването.

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.

Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 77 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 94 / 2022 г. на Б.ския районен съд.

ОСЪЖДА Агенция „П.и.“ с БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК ********* разноски от 360 лв. за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3