Решение № 2604 от 26.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2604 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110110038 по описа за 2025 година

Пред Районен съд - град Варна са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, от страна на И. Й. С., ЕГН **********, адрес: град В., ул. Ц. Ц. № * срещу „Б. Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., район О., ул. М. № *, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че е погасено правото на принудително изпълнение за сумите, както следва: 4935,78 евро /9 653,55 лева/, представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит № * от 20.12.2006 г.; 1201,44 евро /2 349,81 лева/ - договорна лихва за периода от 03.12.2007 г. до 20.02.2009 г.; 601,55 евро /1 176,52 лева/ - такси закъснение, дължима за периода от 03.12.2007 г. до 20.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.02.2009 г. до 21.10.2025 г., както и реализирани от заявителя разноски, от които 134,78 евро /263,60 лева/ държавна такса и 262,60 евро /513,60 лева/ юрисконсултско възнаграждение, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.

№ * г. по описа на Районен съд - град Варна, предмет на изпълнение по изпълнително дело № * г. по описа на ЧСИ Р. Т., с район на действие Окръжен съд – град Варна, вписана под № * в КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

Сумите предмет на обективно кумулативно съединените искови претенции са посочени в официалната за страната валута, съгласно чл. 4 и чл.

12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Обстоятелството, 1 че исковите претенции са обективно кумулативно съединени се подкрепя и от съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 195 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 1964/2023 г. на 2 т.о. на ВКС, която настоящия състав изцяло споделя.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Налице е влязла в сила на * г. Заповед за изпълнение от * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна, е издаден Изпълнителен лист от * г. в полза на „Б. Д.“ АД срещу длъжниците Й. Т.С.и И. Й. С.. Изпълнителното основание се твърди да е издадено въз основа на сключен между Й.С. и „Б. Д.“ АД Договор за кредит № * от * г., по който ищецът се явява поръчител. В тази връзка било образувано изп. дело № *г. по описа на ЧСИ Р. Т., покана за доброволно изпълнение по което била връчена на ищеца на *г., едновременно с което бил наложен запор и върху трудовото му възнаграждение. На *г. страната посетила кантората на съдебния изпълнител за установяване етапа, на който се намира изпълнителното производство, като констатирал, че молбата на взискателя, инициирала същото, се отнасяла само до другия длъжник - Й.Сл., както исканията за налагане на изпълнителни действия. Установена била извършена цесия в полза на „О.Ф.Б.“ ЕАД, за която поръчителят не е уведомяван, като едва новият взискател за първи път на *г. изискал извършването на принудителни изпълнения спрямо ищеца. Предвид това, страната сочи, че депозирала молба до ЧСИ за прекратяване на производството спрямо нея, която била удовлетворена. След това обаче на ищеца било връчено ново ПДИ по новообразуваното въз основа на същия изпълнителен титул по инициатива на правоприемника на „О.Ф.Б.“ ЕАД - „Б. Д.“ АД, изп. дело № * г. по описа на ЧСИ Р. Т., заедно с което на длъжника бил наложен запор върху вземания по банкови сметки. Съобразно изложеното се навеждат твърдения за настъпила погасителна давност касателно правото на ответника за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителният титул. Моли се уважаване на заявените искови претенции и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника „Б. Д.“ АД е депозиран отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не оспорва, че между него и Й.Сл. е сключен договор за кредит, поръчител по който е ищецът, както и че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на заетата сума, в полза на кредитора е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна. Не се спори, че въз основа на изпълнителния титул е образувано изп. дело № * г. по описа на ЧСИ Р. Т..

Изтъква, че пропускът за посочване името на ищеца в молбата за образуване на посоченото дело представлява техническа грешка. Счита, че с оглед липсата на депозирано в предвидения в тогавашната редакция на чл. 414, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок възражение за недължимост на вземането, считано от получаване от страна на ищеца на поканата за доброволно изпълнение, заповедта е влязла в законна сила на 12.01.2011 г., от които момент е започнала 2 да тече петгодишната погасителна давност. Изтъква се, че до *г. съответствие с приетото с ППВС № 3/18.11.1980 г. давност не е текла. След посочената дата страната намира, че давността е прекъсвана многократно с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, поради което и нова давност е започнала да тече от всяко от действията, а именно: налагане на възбрана на недвижим имот от 01.06.2015 г.; постъпването на суми по делото в резултат на наложения запор върху вземания от аренда в периода 29.11.2016 г. – 04.10.2022 г.; молбата за налагане на запор върху банкови сметки от 08.01.2020 г., както и постъпването на сума в резултат на това от *г.; постъпването на сума по делото, предвид наложен запор върху вземане от трето лице от * г. и др. Не се спори, че на * г. изп. дело по отношение на ищеца е прекратено, поради настъпила перемция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, макар страната да не намира основания за това, с оглед извършеното на *г. действие, прекъсващо давността. Впоследствие, с молба от * г. от „Б. Д.“ АД е образувано ново изп. дело при същия ЧСИ въз основа на процесния изпълнителен титул, издаден по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, по което ПДИ отново е връчена, като на *г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца, а на * г. и възбрана върху негов недвижим имот. В този смисъл намира, че настъпилата перемция няма отношение с давностния срок, като с всяка действие по принудително изпълнение, последният е бил прекъсван. При така изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – настъпила давност, погасяване на вземането поради плащане или настъпила перемция в изпълнителното производство. Всяко едно от заявените основания представлява самостоятелно основание за предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК. В настоящия случай се твърди погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, с оглед депозираната искова молба, уточнителни такива и уточненията от страна на ищеца, дадени по реда на чл. 143 ГПК, поради което исковата претенция се явява допустимо предявена. С настоящото решение ще се формира сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното основание – погасяване правото на принудително изпълнение на сумите поради настъпила давност.

Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства. Давностните срокове, като период от време се определят с начален и краен момент и тъй като те са установени от закона последният определя началният им момент. Общите правила за 3 началния им момент са уредени с чл. 114 ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.

В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл е Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Безспорно между страните в производството е, че въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Варна е издаден изпълнителен лист в полза на „Б. Д.“ ЕАД срещу И. Й. С. за сумите, както следва: 9 653,55 лева, представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит № * от * г.; 2 349,81 лева - договорна лихва за периода от 03.12.2007 г. до 20.02.2009 г.; 1 176,52 лева - такси закъснение, дължима за периода от 03.12.2007 г. до 20.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 23.02.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски, от които 263,60 лева държавна такса и 513,60 лева юрисконсултско възнаграждение; че ПДИ е връчена на И. Й. С. на *г., както и че не е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта.

Приобщени по делото са две изпълнителни дела, по описа на ЧСИ Т. – изпълнително дело № * г. и изпълнително дело № * г.

От изпълнително дело № *г. по описа на ЧСИ Тодорова се установява, 4 че същото е образувано по молба на „Б. Д.“ ЕАД срещу Йорданка Тодорова Славова. ПДИ ведно с издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК е връчена на длъжника И. Й. С. на 29.12.2010 г. С разпореждане от 02.12.2010 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на И. Й. С. при работодателя „Вили 45“ ЕООД. С молба от 14.12.2012 г. като взискател е конституиран „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с оглед сключения между него и Б. Д. договор за покупко – продажба на вземания цесия от 12.07.2012 г. С разпореждане от 20.05.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на И. Й. С. при работодателя „Адиан Миса“ ООД. Последното е прекратено със заповед от 02.02.2015 г. С разпореждане от 08.05.2015 г. е наложен запор на вземаното на И. Й. С. по отношение сключения договор за аренда и е наложена възбрана по отношение на поземления имот, предмет на договора за аренда. С разпореждане от 21.05.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на И. Й. С. при работодателя „Вили 45“ ЕООД. С разпореждане от 08.01.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Б. Д. ЕАД. Депозирано е заявление от 30.06.2023 г. от страна на И. Й. С. с твърдения, че спрямо него няма искане за образуване на изпълнително дело като такова е поискано само спрямо Йорданка Тодорова Славова. С разпореждане от 30.06.2023 г. е прекратено изпълнителното производството по отношение на И. Й. С., на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК поради настъпила перемция в хода на изпълнителното производство. Представено по изпълнителното дело е споразумение между „Б. Д.“ ЕАД и Йорданка Тодорова Славова относно разсрочване на задълженията. С молба от 27.12.2024 г. е поискано прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК и е поискано връщане на изпълнителният лист. Същото е прекратено с разпореждане от 27.12.2024 г. Издадено е съдебно удостоверение, от съдебния изпълнител, от което се установява, че постъпилата сума по изпълнителното дело от удръжки от трудовото възнаграждение на И.н Й. С. е в размер на 5377.43 лева. По изпълнителното дело се съдържат извлечения за постъпили суми от страна на И. С., с оглед наложените запори на трудовото му възнаграждение и вземане по договор за аренда. От тях е видно, че плащания от страна на И. С. са постъпили ежемечно през периода от март 2011 г. до януари 2014 г. вкл. от трудовото възнаграждение при работодателя „Вили 45“ ЕООД и за периода от юни 2014 г. до януари 2015 г. от трудовото възнаграждение при работодателя „Адиан Миса“ ООД, а през октомври 2015, ноември 2016 г., октомври 2017 г. и октомври 2018 г., октомври 2020 г., октомври 2022 г. са постъпвали суми от сключения договор за аренда с ЕТ „Витан Ж“ Тодорка Младенова.