Определение № 25655 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25655 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100510584 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. П.П. от ХАК срещу Определение № 19745 от 02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 24681/2024 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лв. за оказана безплатна правна помощ е ниско и не съответства дори на минималния размер по чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., нито е съответен на правната и фактическа сложност на делото. Излага и подробни съображения за стойността на адвокатския труд в светлината на решение на СЕС по дело С- 438/2022 г. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на сумата от 691,42 лв., представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в заповедното производство по ч.гр.д. № 24681/2024 г.

Ответникът по жалбата – заявителят „Ай тръст“ ЕООД, чрез процесуални си представител – юриск. С.С., е подал в законоустановения срок отговор на частната жалба, с който оспорва същата.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което и в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по 1 обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания до заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Това производство няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о. на ВКС/. Затова според настоящия състав, доколкото процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, то възнаграждението, съобразно § 1 от ДР на Наредбата, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида и същността на процесуалното действие.

Правоприлагането по аналогия почива върху идеята за правното равенство, правната симетрия и справедливостта. Подобни, сходни случаи трябва да се уреждат по подобен начин, защото едни и същи са принципите на законодателството, една и съща е справедливостта, един и същ и постоянен е подходът на законодателя. Сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин. Тази е логическата основа на способите за запълването на празнотите в правото. Аналогията на закона предполага два подобни случая, от които единият е уреден в закона, а другият не е уреден. Ето защо в конкретния случай следва да се приложи хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на други молби, за което е предвидено възнаграждението в размер на сумата от 50,00 лева, на което жалбоподателят, при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, има право. Следователно жалбата е неоснователна. В този смисъл е и произнасянето на настоящия съдебен състав при други сходни казуси – напр. Определение постановено по ч.гр.д. № 7873/2025 г. по описа на СГС.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 на Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на настоящия състав на съда не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 19745 от 02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 24681/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3