Решение № 40 от 25.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500014 по описа за 2021 година

С Решение № 260125/ 12.11.2020 г. п о Гр.д. № 590/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен съдът отхвърлил предявения от Д. К. Й. против Л. М. М. иск за прогласяване нищожността на сключения между К. И. Й. и Л. М. М. договор, обективиран в НА № 51/ 28.06.2019 г. на нотариус П. Ц., за прехвърляне на недвижим имот срещу полагани за прехвърлителя К. И. Й. минали грижи и издръжка и задължение за бъдещи издръжка и гледане, на основание чл.26 ал.2 предл. 4 ЗЗД – поради липса на основание и е уважил иска за прогласяване нищожността на същия договор на основание чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.

Въззивното производство е образувано по депозирана от Л. М. М. въззивна жалба срещу решението в частта, с която съдът е прогласил договора за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Счита същото за неправилно поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Съдът приел, че поради естеството на състоянието си – в термален стадий на онкологично заболяване – прехвърлителят Й. имал нужда от денонощни грижи, а жалбоподателката изпълнявала задълженията си по договора само частично и откъслечно и това изпълнение, заедно с дадените минали грижи в кратък период от време, не е еквивалентно на получената престация – собственост върху процесния недвижим имот, при което договорът е несъвместим с 1 установените норми на морала. Този извод не съответствал на фактите, установени от събраните гласни доказателства. Съдът не отчел, че прехвърлителят преценил развалянето на предходния сключен между страните договор за издръжка и гледане като грешка, че лично е потърсил преобретателката и е желал именно тя да продължи да се грижи за него, че тя безвъзмездно е полагала грижи след развалянето на този договор, което го мотивирало да сключи процесния договор. Съдът не отчел договорната свобода, която обосновава преценката на страните за еквивалентност на разменените престации. Моли съдът да отмени решението и да постанови отхвърляне на така предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Д. К. Й. е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на същата. Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, които според нея налагат формирания от съда извод, че процесният договор накърнява добрите нрави. Моли решението да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Великотърновският апелативен съд като съобрази оплакванията във въззивната жалба и становището на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред ОС – Плевен е образувано по предявени от Д. К. Й. в качеството й на законен наследник – дъщеря – на К. И. Й. против Л. М. М. искове, с които тя претендира да бъде прогласен за нищожен сключения между М. и наследодателя й договор за прехвърляне на недвижим имот срещу минали грижи и задължение за бъдещи издръжка и гледане. Счита, че той е нищожен, защото баща й бил в терминален стадий на онкологично заболяване с неблагоприятна прогноза за скорошен летален изход и това било добре известно на приобретателката значително време преди сделката, като към датата на упълномощаване на същата за сключване на договора той бил в общо отпаднало състояние, в пълно физическо изтощение, дезориентиран и объркан и смъртта му настъпила три дни след това – в деня на 2 сключване на договора, а по отношение на миналите грижи – такива изобщо не били полагани, нито била давана издръжка. Счита, че този договор е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, което произтичало от факта, че упълномощителната сделка е сключени в предсмъртните часове на прехвърлителя, а процесният договор – в деня на смъртта му. Ако съдът не приемел договора за нищожен, то претендира унищожаване на упълномощителната сделка като акт на дееспособно лице, което обаче поради предсмъртното си състояние не е разбирало свойството и значението на извършеното и не е могло да ръководи постъпките си, като този извод се налагал и от съдържанието на пълномощното, в което той признавал получени минали грижи в противоречие с установеното с влязло в сила съдебно решение за разваляне на предходен сключен между страните договор за издръжка и гледане за неполагани от приобретателката такива. С оглед унищожаването на упълномощителната сделка претендира обявяване на договора за недействителен поради липса на представителна власт на приобретателката за сключването му. Ако съдът не приемел и тези й доводи, то моли договорът да бъде развален поради виновно неизпълнение на задълженията на приобретателката по него.

Ответникът Л. М. М. е оспорила исковете с възражения, че след развалянето на предишния сключен между тях договор К. Й. е съжалявал и е твърдял, че е допуснал грешка под давление на други хора, че е доволен от това, което тя е правила за него и желанието му е да й прехвърли отново имота срещу полагане на грижи. Той бил в тежко физическо здравословно състояние, касаещо възможността му да се придвижва, но не и психическото му състояние, като той ясно съзнавал действията си и волята му била да сключат нов договор, за да е сигурен, че тя ще продължи да полага грижи за него, след като никой друг не му обръщал внимание. Сочи, че е взела решение да сключи този договор след като на 14.06.2019 г. Й. паднал и се наложило да вика пожарна, за да влезе в дома му, както и медицински екип, за да се погрижи за него.

Излага, че в деня на подписване на пълномощното, с което той я упълномощил да сключи от негово име сделката, обстоятелството, че той е в ясно съзнание и разбира действието, което предстои да извърши, било констатирано от лекар, а също и от нотариуса.

За да отхвърли иска по чл.26 ал.2 предл. 4 ЗЗД ОС – Плевен е приел, че нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е налице, когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя и липса на намерение да изпълнява поетото задължение, но доколкото процесният договор е сключен и за дадени минали издръжка и грижи, налице е възмездност, което осуетява извода за липса на основание. Отхвърлянето на този иск е обусловило разглеждането на евентуално съединения с него иск по чл.26 3 ал.1 предл. 3 ЗЗД. За да уважи същия съдът е приел, че договорът е несъвместим с установените в обществото норми на поведение, защото за четири месеца, какъвто е периодът на минали грижи, М. не е престирала адекватно на нуждите на прехвърлителя, а частично и откъслечно, поради което престацията й не е еквивалентна на получения от нея недвижим имот.

Релевантните за спора факти са следните: Ищецът Д. К. Й. е законен наследник – дъщеря – на К. И. Й., починал на 28.06.2019 г. в 15.30 ч. В деня на смъртта му с НА № 51, том 3, рег. № 4159, нот. дело № 319/ 28.06.2019 г. на нотариуса П. Ц. Й. е прехвърлил на ответницата Л. М. М. недвижим имот в гр. Плевен, ул.***** – апартамент с площ 131 кв.м. с прилежащите му избено и таванско помещения – срещу „полаганите досега грижи и издръжка с личните си средства“, както и срещу задължението „в бъдеще да го гледа и издържа с личните си средства и осигурява спокоен и нормален начин на живот, какъвто е досега и докато е жив“. При сключването на сделката прехвърлителят е представляван от приобретателката, която се е легитимирана с пълномощно от 25.06.2019 г. с нотариално заверени от пом. нотариус С. М. извън кантората подпис – пръстов отпечатък и съдържание. Видно от съдържанието на пълномощното, М. е упълномощена да представлява Й. пред нотариуса, като сключи от негово име и за негова сметка сама със себе си договор за прехвърлянето на подробно описания процесен имот срещу минали грижи, полагани за него, и бъдещи такива при запазване за него на правото на безвъзмездно ползване върху имота до края на живота му. Преди сключването на процесния договор между Й. и ответницата М. е бил сключен друг договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане – с НА № 80, том 2, рег. № 2128, нот. дело № 117/ 2017 г., който по иск на прехвърлителя е развален поради неизпълнение на поетите от приобретателя задължения с Решение № 40/ 31.01.2019 г. по Гр. дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен, влязло в сила на 18.02.2019 г.

Видно от ЕР на ТЕЛК от 21.03.2008 г., К. И. Й. е инвалидизиран пожизнено с 95 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ с диагноза Паркинсонова болест – треморно регидна форма и епилептична болест, а през м.05. и м.10.2014 г. е претърпял операции във връзка със злокачествено новообразувание на простатната жлеза и поради усложнения от първата операция. Не е спорно, че ответницата М. е била наясно със здравословните проблеми на Й., които тя в отговора на исковата молба по приложеното към настоящото дело Гр. дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен, датиран от 07.12.2018 г., определя като сериозни, изискващи сериозни и перманентни грижи. Не е спорно, че тя е работила като санитар, гледала е болни хора и се е грижила за възрастни хора срещу заплащане. От представената от личния лекар на Й. д-р Н. К. медицинска документация се установява, че последно тя го е преглеждала на 15.05.2019 г. във връзка с проявено през м.01.2019 г. обилно кървене от уретрата.

4

Личният лекар дава показания, че пациентът й бил трудно подвижен и дошъл с придружител – някакъв младеж /св. М./, но към него момент психически бил „супер“, „с абсолютно адекватен мисловен процес“. Същото се установява и от показанията на св. А. Бешев за срещата му с Й. и разговорите им по телефона на 11. 05. и на 24.05.2019 г. Й. му споделил за тормоз от бившите си гледачи по договора за гледане, който развалил.

Св. С. Т. и св. М. И. твърдят, че непосредствено след разваляне на договора за издръжка и гледане по Гр. дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен Й. започнал да търси М., да й казва, че съжалявал, че бил подведен, да й се моли да го гледа. Тя от съжаление се отзовала.

По делото е приета като доказателство преписка В-924/ 2019 г. по описа на РП – Плевен, от която се установява, че след приключване на Гр. дело № 696/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен, на 01.03.2019 г. ответницата М. е подала сигнал за извършено от Й. престъпление по чл.313 ал.1 НК. По сигнала е извършена проверка и е образувано ДП 987/ 2019 г. По ДП М. е разпитана като свидетел на 24.06.2019 г. Видно от показанията й, отразени в приложения протокол на л.264 – 266 от делото, Й. настоятелно я търсил по телефона в началото на месец юни и когато отишла, го заварила полу на земята, полу на леглото, бил вдигнал кръвно, състоянието му било много тежко, по нейно мнение, предвид 36-годишния й опит в медицинската сфера, той бил изкарал нещо като микроинсулт, като говорел нормално, но не можел да се движи. Той я помолил да вземе ключове от жилището му, които тя му била върнала във връзка с воденото Гр. дело № 696/ 2018 г. и от този случай тя всеки ден ходела при него да го види и да му даде нещо за ядене. Заявила е, че „В момента състоянието му е много тежко, почти не може да се храни, напълно неподвижен е, разговорът с него е много труден, защото той не може да говори или ако казва нещо, то е неразбираемо или странно, дори се опасявам, че при всяко следващо мое ходене при него не знам в какво състояние ще го заваря.“ Описаният от нея случай с Й. е от 14.06.2019 г, което се установява от ангажираните писмени доказателства – удостоверение на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен – л.166 от делото и фиш за СМП и показанията на св. В. Ц. – лекар в ЦСП, св. Й. П. – съсед, св. В. К.ов – пенсиониран лекар, който извършвал периодично смяна на катетъра на Й. и на св. М. М.. Техните показания кореспондират и с обясненията на ответницата. Тя излага, че Й. й се е обадил и когато отишла, не могла да влезе и се обадила на тел.112, по повод на което били изпратени екип на пожарната, за да отвори вратата, и екип на бърза помощ. Св. В.