Решение № 1444 от 05.12.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Зорница Гладилова

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502351 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по въззивна жалба на „ЗАД Д. Б.:

Живот и здраве“ АД, ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г.

Решението се обжалва в частта , в която предявените от ищците, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ, са уважени, както следва: по отношение на Н. В. Д. за сумата над 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.; по отношение на Г. Д. Д. за сумата над 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.; по отношение на А. Г.

Д. 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.

Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД и принципа за справедливост. Определените от съда 1 размери на обезщетенията за неимуществени вреди не съответствали на размерите на обезщетения присъждани от съда по аналогични случаи. Съдът не бил съобразил икономическият принос на загиналите роднини на ищците.

Не било достатъчно да се отчете само кръвната връзка. Съдът бил наблегнал главно на личните отношения на ищците и пострадалите при процесното ПТП като се бил позовал на свидетелските показания. Не бил съобразен, обаче, броя на правоимащите лица каквато била съдебната практика. Съдът само бил споменал икономическите условия в страната, без обаче да оцени същите. В мотивите като критерии не бил посочен МРЗ, нито били цитирани статистически данни на НСИ относно стандарта на живота в страната.

Обезщетението за неимуществени вреди не можело да бъде средство за забогатяване.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите на ищците да бъдат отхвърлени за разликата над 70 хиляди лева по отношение на всеки един от ищците.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба не са постъпили отговори от ищците пред първата съдебна инстанция - Н. В. Д., Г. Д. Д. и А. Г. Д.. В хода на въззивното производство се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение, в частта, в която претенциите им са били уважени.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 03.06.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 16.06.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

2

По доводите във въззивната жалба:

С решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г.се : ОСЪЖДА „ЗАД Д.

Б.: Живот и здраве“ АД, да заплати на ищците Н. В. Д. и Г. Д. Д., на сумата от по 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, на всеки един от двамата ищци, по предявените от тях искове за 200 000 лв. като частични от сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. вследствие на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.08.2023 г. до окончателното им плащане, като отхвърля исковете над уважените до предявените размери от по 200 000 лв., като неоснователни; ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Живот и здраве“ да заплати на А. Г. Д. сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, предявен като частичен от сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. вследствие на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г. до окончателното й плащане; Отхвърля искането на ищците за присъждане на законна лихва върху обезщетенията от датата на ПТП - 08.07.2023 г., като неоснователно.

Решението следва да се счита за влязло в сила, в частта, в която претенциите на ищците са били уважени за сумата от по 70 000 лв. по исковете с правно основание чл.423, ал.1 КЗ, както и в частта, в която исковете са отхвърлени.

Спорно по делото е дали присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди на всеки един от ищците, са справедливи и отговоря на критериите по чл.52 ЗЗД.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е констатирал, че измежду загиналите при процесното ПТП, състояло се на 08.07.2023 г. , са и дъщерята на ищците Н. и Г. Д. - М. П., както и сина на ищцата А. Д.- Б. Б., пътували като пътници в лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 31 Г“, рег. № ********, теглещ прикачено към него двуосно ремарке НАВИАДОВ, рег. № ********. В остъкления фургон на лекия автомобил марка „Мерцедес“ пътували шестима пътници, а в задната част на автомобила имало багаж. Микробусът е бил управляван от Р. П., по 3 чиято вина е прието да е настъпило процесното ПТП и чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника.

Родствената връзка между ищците и загиналите не се оспорвала, но и се потвърждавала от представените по делото удостоверения за наследници и удостоверения за родствени връзки.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД като е счел, че следва да съобрази същия с разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г., т.11 и да прецени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито б и л и характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, които в своята цялост формирали у пострадалите лица, емоционални негативни изживявания, болки и страдани. Като примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт в постановлението б и л и посочени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.

Установено по делото било, че към момента на смъртта М. П. била на 38 г. а Б. Б. - на 21 г.

За причинените на майката А. Д. на загиналия Б. Б. , болки и страдания, първоинстанционният съд се е позовал на свидетелските показания за отношенията помежду им, които били близки, устойчиви и дълготрайни, с прекрасни взаимоотношения на разбирателство помежду им; отчитайки обстоятелството, че смъртта на сина на ищцата б и л а предизвикала изключително негативни усещания на тъга, стрес и ощетеност; че смъртта е настъпила внезапно, на млад човек само на 21 години; че внезапната смърт е лишила завинаги неговата майка от възможността да се радва на израстването му, на бъдещо семейство; че ищцата е преживяла и ще продължи да преживява негативни емоции и страдания от смъртта на сина си и неговата безвъзвратна загуба, съдът е определил обезщетение в размер от 200 000 лв.

За причинените на родителите Н. и Г. Д. на загиналата М. П., болки и страдания, съдът също се е позовал на свидетелските показания за отношенията помежду им, които били задружни, с прекрасни взаимоотношения на обич, уважение и емоционална близост; което се било отразило и на здравословното им състояние; отчитайки и обстоятелството, че ищците били преживели и щели да продължават да преживяват болки и 4 страдания от безвъзвратната загуба на нейната дъщеря; че смъртта е настъпила внезапно на млад човек само на 38 години; че внезапната смърт е лишила завинаги родителите й от нейната обич и опора, съдът е определил обезщетение в размер, в който се включва размера на предявените като частични искове от по 160 000 лв. При определяне на размера, съдът се е позовал на това, че загиналата дъщеря на Н. и Г. Д. е била отдавна пълнолетна, създала била семейство, имала и деца, и живяла в отделна къща.

С така определените размери първоинстанционният съд е счел, че напълно и адекватно се възмездяват всички претърпяни от тях неимуществени вреди като е посочил, че отчита и обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяния.

За размерите на претенциите на Г. и Н. Д. над уважените до размерите от по 200 000 лв., предявени като частични от сумите от по 250 000 лв., исковете следвало да се отхвърлят като неоснователни, тъй като били завишени.

Върху присъдените им суми се дължала и законна лихва като относно началният й момент съдът се е позовал на това, че ищеца е заявил претенциите си за плащане пред ответника на 25.08.2023 г., в този смисъл било приетото и в Решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и Решение № 10 от 5.1.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./.

Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.

Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на 5 всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.

Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.

52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл. 290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта н а чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.

Същевременно в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ, отм., съответно чл. 492 КЗ.