Решение № 260191 от 16.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІІ-26 16.03.2021г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На шестнадесети февруари година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.Йорданка Майска

2. Радостина Петкова

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска в.гр.дело № 2772 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Н.Н.М., заявена чрез адв.М.Пушева от БАК против Решение № 260228/16.09.2020г. по гр.д. № 1845/2020г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е определен лежим на лични контакти на въззивника с детето З.Н.М. с ЕГН-**********, както следва:

- До навършване на

3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя без преспиване;

- След навършване на 3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване;

- След навършване на 4-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като е отхвърлил искането на въззивника за определяне на по-разширен режим на лични контакти и е възложил на последния сторените от насрещната страна разноски по делото.

Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно, необосновано и при нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил напълно погрешни правни изводи. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което e определил режим на лични отношения на детето с неговия баща, който не съответства в най-пълна степен на интересите на детето и възможностите за реално осъществяване.

Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установява, че бащата има родителски капацитет да полага грижи за детето и съдът необосновано е определил стандартен, вместо поискания разширен режим на лични контакти. Излага се, че за правилното морално, нравствено и духовно развитие на детето, за възпитанието му и оформяне на възгледите му в съответствие с неговия най-добър интерес е да се определи режим на лични отношения с бащата, като се даде възможност същия да го вижда и взема при себе си при разширен режим на лични контакти, подробно посочен в жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново при посочения разширен режим на лични контакти в жалбата, както и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата В.М., представлявана от процесуалния представител адв.П.Колева от АК -Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения намира за непочиващи на събраните по делото доказателства. Счита решението в обжалваната част за правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при изследване и обсъждане на приетите по делото доказателства и в интерес на малолетното дете с оглед неговата възраст, като в тази насока излага подробни съображение и извършва анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Моли да бъде изискано гр.д.№ 384/2020г. по описа на РС-Пловдив, касаещо настаняване на първородната дъщеря Н. на въззивника при близки и неговото съгласие, обективирано в декларация, което се представя към отговора. Счита, че доказателствата по това производство са относими към предмета на настоящото, тъй като та е изследван родителския капацитет на въззивника, а това доказателствено искане на страната е отхвърлено от първоинстанционния съд. Моли, за присъждане на разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от В.М., представлявана от процесуалния представител адв.П.Колева от АК-Бургас против Решение № 260228/16.09.2020г. по гр.д. № 1845/2020г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска й против Н.Н.М. за месечна издръжка за малолетното дете З.Н.М. с ЕГН-********** за горницата над 200лв. до претендирания размер от 300лв.. Счита решението в обжалваната част за неправилно и несъобразено със събраните по делото доказателства, както и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението се релевира с неизслушване на родителите при предявен иск по чл.127, ал.2 СК и при определяне на родителските права и режима на лични контакти с детето. Възраженията за неправилност касаят неправилно отчитане доходите, респ.възможностите на родителите да посрещнат нуждите на детето, включително се навежда, че детето боледува често. Твърди, че насрещната страна разполага с финансови възможности да посрещне без затруднения поискания по-висок размер на издръжка за детето. В подкрепа на горното представя доказателства за закупен от насрещната страна апартамент в деня на постановяване на обжалваното решение и медицински документи, и удостоверение за получени трудови доходи на В.М., издадени след постановяване на това решение, които моли да бъдат допуснати и приети. Моли се също така въззивника М. да бъде задължен да представи служебна бележка за трудовия си доход за периода от м.април до м.ноември 2020г. включително.

Моли, решението в частта, с която е определена издръжка за детето от 200лв. да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което претенцията против Н.М. за месечна издръжка за малолетното дете да бъде уважена в размер от 300лв.. Претендира съдебни разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от Н.М., чрез пълномощника адв.М.Пушева от БАК по насрещната въззивна жалба, с който се моли последната като неоснователна да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната част, съответно да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като счита, че сочените от въззивницата нарушения не са налице. Представя писмени доказателства, касаещи изплатени месечни издръжки за месеците август, септември и октомври за детето З.и за първородната му дъщеря Н., както и договор за жилищен кредит/първа и последна страница/, ведно с погасителен план. Претендира съдебни разноски.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, всяка от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.М. против Н.М., с която е предявена претенция по чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете З., род.на ***г. на майката, определяне на режим за лични контакти на бащата с детето и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400лв..

Претенциите са мотивирани с раздяла на родителите, провокирана и осъществена от бащата, който напуснал без обяснения семейното жилище, като тази раздяла била предхождана и последвана от проявено от негова страна неглижиране на задълженията и отговорностите му към детето и семейството, включително и чрез липса на участие в основните разходи.

В законния срок ответникът е подал писмен отговор, в който е инкорпориран и насрещен иск за предоставяне родителските права върху детето, като при евентуалност иска предоставяне на разширен режим на лични контакти с малолетната Зара. Насрещната претенция се мотивира с раздяла на родителите по вина на майката, изразяваща се в обвинения в избухливост, сприхавост, грубо отношение към бащата и роднините му, неучастие в домакинските задължения, което наложило бащата след работа да извършва и задължения по чистене, готвене, пране, хранене на бебето, като той го слагал и да спи, като майката никога не била гушкала детето, а вместо това се държала студено с него. Твърди се също така, че между бащата и детето има изградена силна емоционална връзка. Счита, че майката не осигурява необходимата здравословна среда за спокойно отглеждане на детето.

В писмения отговор ответницата по насрещния иск оспорва така изложените твърдения, и твърди, че е кърмила детето до 13-месечна възраст, счита че е любяща и грижовна майка, докато бащата никога нито се е занимавал с детето, нито е обръщал внимание на неговите способности. Твърди, че бащата не е готвил, не умее да готви и не проявява желание и интерес за това. От своя страна твърди, че бащата не притежава необходимите качества за отглеждане на детето в спокойна среда.

Следва да се посочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето З. на майката и е определено е местоживеенето на детето при нея, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото удостоверение за раждане, че същите са живели заедно на семейни начала, като от съвместното им съжителство е родена на ***г. дъщеря им З.. Не е спорно и че фактическата раздяла на родителите е от началото на м.януари 2020г., когато бащата е напуснал семейното жилище.

При изслушване на родителите пред въззивна инстанция по реда на чл.59, ал.6 ГПК всеки заявява желание да участва в отглеждането на детето. Видим е емоционалния разрив по между им по взаимните обвинения във връзка с грижите по детето.

Майката посочва, че бащата не изпълнява сегашния режим на лични контакти с детето, но въпреки това неоснователно иска разширяването му.

Като взе предвид изготвения социален доклад и приетата СПЕ, по отношение на възпитателските качества на родителите, тяхното желание за отглеждане на детето, социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот настоящият състав намира, че двамата родители са равнопоставени. От събраните по делото доказателства се установява, че никой от тях не притежава преимуществено по-добър родителски капацитет, същевременно и двамата заявяват желание да участват активно в живота на детето. Също така и двамата живеят в жилища, където има необходимите условия за отглеждане на детето. По отношение на привързаността на детето към родителите, следва да се посочи, че същото е в много ниска възраст, емоционалната му и психоактивна връзка с родителите е в процес на изграждане, макар и обичайно да е по-засилена с майката.

На този фон настоящият съдебен състав намира за балансиран подхода на първостепенния съд при определяне режима на лични отношения между детето и бащата.

Безспорно в интерес на всяко дете е да има лични контакти и с двамата си родители.

Определеният от районният съд режим е подходящ и съобразен с възрастта на детето, като правилно е определен стъпаловиден режим, при включване на контакти с преспиване при бащата, съобразно нарастване възрастта на детето, като след навършване на 4-годишна възраст е предвидено бащата да взема детето в рамките на един месец през лятото. Безспорно при този режим е налице предвидимост и стабилност в отношенията на страните с детето. Този режим осигурява в достатъчна степен интереса на детето с оглед ниската му възраст за контакти с бащата.

Неприемливи с оглед необходимия режим при отглеждане на детето са предложенията за разширяване режима на контакти като след навършване на 4-годишна възраст детето да бъде връщано в 19,00ч. в неделя, тъй като остава сравнително малък времеви диапазон до заспиването му в който детето трябва чисто емоционално да „превключи“ от емоционален контакт с единия родител към другия, променя обстановката, трябва да бъда подготвено за следващия работен ден и т.н.; или детето да бъде вземано от бащата на рождените си дни, ако съвпадат с работен ден от 17,00ч. до 22,00ч. Няма пречка обаче с времето и след стабилизиране на емоционалните отношения между родителите при съгласие на двамата така определеният режим да бъде променен. От материалите по делото се установи, че бащата не се е дезинтересирал от детето З., но срещите между тях не са чести. Не се установи майката да е възпрепятствала срещите им.