Решение № 168 от 23.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Разлог, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20261240200150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 ЗАНН. Образувано е по предявена жалба от ,,Д.Д.“ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ на АВ с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Д.И.Д., против НП №*/18.02.2026 г. на Н-к на о-л ,,ОД“-С., Д.„ОД" в ГД„ФК" на НАП, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕ в Р.Б. и на основание чл.59, ал.5, т.6 от същия закон, му е наложена имуществена санкция от 2`557.00 €.

Жалбата е подадена, ч/з АНО и е постъпила, ведно с адм. преписка в Рг.РС, с Рег. №* на 27.03.2026 г.

В жалбата се твърди, че дружеството-жалбоподател не е извършило нарушението, за което е наложена гореописаната санкция, а от друга страна от така издадените АУАН и НП не може да се установи какво е извършеното адм. нарушение. Сочи се, че обжалваното НП е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени изцяло НП.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява законния му представител.

Представлява се от процесуален представител - адв. М.Г., която заявява, че поддържа жалбата. Пледира НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява в СЗ. Представлява се от процесуален представител – юрк. М., която депозира писмено становище с което оспорва жалбата и моли да същата да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки, в които навежда доводи, че нарушението е доказано от събраните писмени док-ства.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районният съд след като съобрази доводите на страните, анализира събрания по делото докствен материал и приложимото право, в пределите на своята преценка намира следното:

На 17.01.2026 г. е извършена проверка от органите по приходите, сведетелите - Р.М. и Н.Я. на търг. обект - салон за красота, на адрес: *, стопанисван от ,,Д.Д.“ЕООД, с ЕИК*, на основание чл.55а, ал.1 от ЗВЕ в Р.Б. (ЗВЕРБ), вр. с чл.15, ал.4 от същия закон, с цел контрол по спазването на забраната за необосновано покачване на цените в прехода към €. В хода на проверката е изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 17.01.2026 г. от Д.И.Д. – представляващ дружеството. От монтираното и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП с потвърждение №* от 09.12.2025 г., ФУ модел М.P.c.F., 1 с индивидуален №* и ИН на ФП*, са изведени 1 бр. справка КЛЕН (контролна лента електронен носител) за дата: 17.12.2025 г. От КЛЕН към дата 17.12.2025 г. установили, че търговецът е предлагал фризьорски услуги на цена 25,00 лв. (12.78 €). По време на проверката установили, че цената на предлаганата фризьорска услуга към дата 17.01.2026 г. е 19.56 лв. (10,00 €), видно от ФКБ №*/17.01.2026 г. На основание чл.56, ал.1 от ДОПК, задълженото лице писмено е декларирало повишение на цените от 03.01.2026 г., както и причините за повишаването. Предвид гореизложеното, инспекторите по приходите счели увеличението за необосновано от обективни икономически фактори. Приели, че ,,Д.Д.“ЕООД, с ЕИК*, е повишило необосновано цената за предлаганата услуга в обекта и е нарушило разпоредбите на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ.

Като док-ство за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА №*/17.01.2026 г.

Въз основа на така установеното, свидетелката Р.М. в присъствието на свидетеля Н.Я., съставила АУАН №*/18.01.2026 г. с/у ,,Д.Д."ЕООД, за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕ в Р.Б., вр. с констатациите на проверяващите. Актът е надлежно връчен на законния представител на дружеството Д.И.Д., която го е подписала без възражения. Такива не са депозирани от дружеството и в законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН с №*/18.01.2026 г. било издадено атакуваното НП с №*/18.02.2026 г. от Н-к на о-л ,,ОД“-С., Д.„ОД" в ГД„ФК" на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`557.00 € за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕ в Р.Б. и на основание чл.59, ал.5, т.6 от същия закон.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Р.М.

(актосъставител) и Н.Я. (свидетел на акта).

Съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като намират потвърждение в писмените док-ства по делото. Освен това липсват данни, свидетелите да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.

Писмените документи, като относими към предмета на делото - АУАН с №*/18.01.2026 г. протокол за извършена проверка и копия на документи от проверка, фискален бон, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице с/у подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, в хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице, видно от представените Заповед №* от 13.01.2026 г. на ИД на НАП.

Съгласно чл.15, ал.4 ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи док-ства за наличието на обективни икономически фактори. Съгласно чл.15, ал.2 ЗВЕРБ периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в € и в левове започва на 8.08.2025 г. и 2 приключва на 8.08.2026 г.

Легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори се съдържа в §.1, т.6 от ДР на ЗВЕРБ и съгласно същата "Oбективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение в/у себестойността.

Следователно за да е изпълнен състава на нарушението по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, то следва да е осъществено в точно определен от закона интервал от време - "период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в € и в левове", който трае 1 г. - от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.

От събраните по делото док-ства обаче, съдът приема че дружеството-жалбоподател не е осъществило нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, вр. с предлаганите фризьорски услуги.

АНО твърди в акта и НП, че е налице увеличение на предлаганата фризьорска услуга към дата 17.01.2026 г., спрямо 17.12.2025 г., когато дружеството е предлагало фризьорски услуги на цена 25.00 лв. (12.78 €) и на цена 19.56 лв. (10.00 €) към дата 17.01.2026 г. Това сравнение показва, че реално липсва фактическо увеличение на цената, а точно обратното, показва намаление. От представения фискален бон е видно, че към 17. 01.2026 г. фризьорската услугата е предоставена от жалбоподателя на цена 10.00 €, равняваща се на 19.56 лева, която е по-ниска от цената 25.00 лева, предлагана към 17.12.2025 г. Фискалния бон установява действителната продажна цена по която услугата е предоставена. След като от него е видно че е заплатено 10.00 € за услугата, не може да се приеме, че е предлагана на по-висока цена.

По делото липсват док-ства за увеличение на цените на предлаганите фризьорски услуги от жалбоподателя към дата 17.01.2026 г., когато е извършена проверката от инспекторите по приходите, спрямо посочената дата в АУАН и НП - 17.12.2025 г. Поради това, съдът приема, че по отношение на предлаганите фризьорски услуги не е налице необосновано увеличение на цената в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в € и в левове:

8.08.2025 г. - 8.08.2026 г.

Така установената липса на нарушение от страна на търговеца, води до извод за незаконосъобразно ангажиране на адм. нак. му отговорност.

По изложените съображения НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на направените разноски в настоящото производство по реда на АПК.

С оглед изхода на делото, право на разноски има дружеството-жалбоподател. Същият своевременно, в хода на съд. прения, е направил изрично искане в този смисъл. Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.29 от делото/, жалбоподателят е заплатил в брой, преди СЗ, адв. възнаграждение от 400.00 €.

С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, съдът намира че същото не следва да се редуцира, тъй като е в предвидения минимален размер от 400.00 €, съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №*/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г./, поради което направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно и претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена в пълен размер.

Заплащането на тези разноски по аргумент на §.1, т.6 от ДР на АПК, следва да се възложи на НАП-С., тъй като това е ЮЛ, в чиято структура е включено ФЛ-адм. орган и издател на обжалваното НП, който не разполага със самостоятелен бюджет за посрещането на такива служебни разходи.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът 3

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/18.02.2026 г. издадено от Н-к на о-л ,,ОД“-С., Д.„ОД" в ГД„ФК", с което на ,,Д.Д.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Д.И.Д., е наложена имуществена санкция от 2`557.00 €, за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕ в Р.Б. и на основание чл.59, ал.5, т.6 от същия закон.

ОСЪЖДА НАП-С., да заплати на ,,Д.Д.“ЕООД, с ЕИК*, сумата от 400.00 €, представляващи направени съд. разноски за адв. възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Бл.АС в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4