Определение № 886 от 13.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. Благоевград, 13.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20221200500739 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Й. Б.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес гр.

С., чрез пълномощника им адвокат В. Г. против разпореждане № 2037/ 26.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1724/ 2022 г. по описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „„Й. Б.“ Е., ЕИК *, против А. Д. Д., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 296, 83 лв. /двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.03.2020 г. за мобилен номер *, от които 99, 63 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 197, 20 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в 1 жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Първостепенният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице предвидена неустойка извън обезщетителната си функция.

Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена начинът на формулиране на клаузата в тази й част, съдът е приел, че това не води до несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на продажба на устройство, респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е сделката, предмет на договора за лизинг за същото устройство, за което се иска неустойката за ползване. Това е така, тъй като клаузата визира „случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, т.е. клаузата не визира конкретно и по категоричен начин случаите на осъществена продажба на устройство, респ. лизинг, а хипотеза на предоставяне на устройство за ползване за срока на договора. Нещо повече в случая липсват твърдения договора за лизинг да е прекратен предсрочно. Дори и да не бъде възприет горният извод, то съставът на въззивния съд намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Тези изводи на РС - Благоевград са правилни. Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС - Разлог, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В казуса за отказ 2 на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП , неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не трябва да е индивидуално договорена. В случая, няма данни, клаузата да е индивидуална уговорена, както и неустойката превишава пределите на обезщетителната си функция – неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая, неустойката е за прекратен договор, като чрез нея се пролонгира действието на договора за три месеца, поради което е извън обезщетителната си функция.

Същите мотиви са относими и за неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена. Чрез тази клауза за неустойка на практика са променя цената по договора за лизинг, противно на волята на едната страна, още повече потребителят не е гарантиран с такава клауза. Това е явна нееквивалентност на престациите, във вреда на потреблителя, поради което клаузата е нищожна.

По така изложените съображения, частната жалба е неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Относно възражението за неприсъдени разноски в производството, съдът намира за неоснователно, тъй като са присъдени разноски съразмерно уважената част от заявлението, по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК.

Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и атакуваното разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а 3 частната жалба да се остави без уважение.

С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2037/ 26.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1724/ 2022 г. по описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Й. Б.“ Е., ЕИК *, против А. Д. Д., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 296, 83 лв. /двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.03.2020 г. за мобилен номер *, от които 99, 63 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 197, 20 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4