Разпореждане № 3888 от 25.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3888 гр. Благоевград, 25.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101550 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, чрез пълномощник срещу длъжника Н. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., за описаните в заявлението суми.

С Разпореждане № 3718/19.06.2026 година, съдът е оставил заявлението без движение поради констатирани нередовности, като е дал указал на заявителя да конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, респ. начислена ли е регламентираната в договора неустойка, ако е начислена, налице ли е плащане по същата, включена ли е в ГПР.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 15242/22.06.2026 година, с която е отстранил констатираните от съда нередовности, като е посочил, че длъжникът е извършил плащания в размер общо на 115,56 евро, от която сума 71,81 евро са отнесени към главницата, а 43,75 евро към договорната лихва. По отношение на начислената неустойка се посочва, че същата не е включена в размера на ГПР.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, както и депозираната от заявителя молба, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че сключеното правоотношение притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя 1 не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

С подаденото заявление е представен Договор за потребителски кредит № 129552, сключен на 10.05.2021 година между „Макроадванс“ АД и Н. В. И., видно от който е, че „Макроадванс“ АД е предоставил на Н. В. И. кредит в размер на 1000.00 лв.; при следните параметри: срок на издължаване 24 месеца; годишен процент разходи – 49,65 %; Фиксиран лихвен процент – 41 %.

Съгласно чл.10. (1) Кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от настоящия Договор. Неустойката е в размер на 6,90 лева (шест лева и деветдесет стотинки) плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Към датата на подписване на Договора за кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ отговаря на изискванията на КРЕДИТОРА за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 4,86 лева (четири лева и осемдесет и шест стотинки) плюс 0,162% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,162% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. 2. Преференциалните условия се отнемат, в случай на повече от 60 дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, съгласно Погасителния план към настоящия договор. Съгласно чл. 11. В случай, че кредитополучателят представи обезпечение след срока, описан в чл. 20, неустойката се дължи само за срока, за който кредитът е бил без обезпечение.

Съгласно чл. 20. (1) Вземането по настоящия Договор се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита. (2) КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на настоящия Договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от КРЕДИТОРА. Физическото лице - поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20 ал. 3 изисквания, като КРЕДИТОРЪТ не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия. (3) Поръчител може да бъде дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1.физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв; 2.работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3.да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4.да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. (4)Вземането по настоящия договор се счита за обезпечено от датата на подписване на Договор за поръчителство.

Видно от представения Погасителен план към договора за потребителски кредит първата падежна дата е 10.06.2021 година, последната падежна дата е 10.05.2023г., а всяка погасителна вноска включва: месечна вноска, лихва, главница, остатъчна сума по главницата, неустойка при необезпечен кредит и вноска при необезпечен кредит.

Съгласно чл. 20 от договора, страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл. 20, ал. 4 от Договора, вземането по настоящия договор се счита за обезпечено от датата на подписване на Договор за поръчителство.

Видно от приложените към заявлението документи е, че такъв договор за поръчителство не е сключен между страните, следователно е начислена регламентираната в чл. 10 от договора неустойка.

При изчислението на ГПР обаче неустойката не е включена като разход по кредита.

Съдът намира, че в ГПР не са посочени всички разходи, които е трябвало да бъдат взети впредвид, с което се нарушават изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C- 448/17. Следва да се добави, че непосочването на ГПР в договора за кредит трябва да се приравни на ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му 2 и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е недействителна като противоречаща на законовите разпоредби. При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски, наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното от процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В тази връзка следва да бъдат съобразени приетите към момента на сключването на процесния договор изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е установен максимален размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Настоящият съдебен състав смята, че от съдържанието на договора за потребителски кредит, се налага изводът, че същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, защото в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,65 %. Този годишен процент на разходите е неточен и е валиден само при положение, че договора за кредит е в размер на 1000 лева, оскъпяването на кредита е с размера на договорната лихва от 166,40 лева. При положение, че към разходите по кредита се добави и сумата за неустойка, то действителният годишен процент на разходите /ГПР/ ще надхвърли посочения в договора за кредит от 49,65 %.