Решение № 217 от 01.06.2026, Районен съд - Стара Загора

Мотиви към Решение № 217/01.06.2026 г. по АНД № 562/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора

Производството е по реда на Глава 28 от НПК.

Старозагорска районна прокуратура е внесла поста н о в л е н и е с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу обвиняемия *** за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за това, че на 26.10.2023 г. в гр. Стара Загора е потвърдил неистина - че издадената му шофьорска книжка /свидетелство за управление на МПС/ е изгубена в гр. Казанлък, в писмена декларация от същата дата от негово - на ***, име, която декларация по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на власт - приемащия заявлението за издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС на *** служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, за удостоверяване истинността на причината за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство, а именно, че е изгубено свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *** на ***.

В съдебно заседание представителят на РП – Стара Загора поддържа обвинението. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и моли съда да го признае за виновен по повдигнатото обвинение, като го освободи от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а от НК му наложи админи стративно наказание глоба в размер към предвидения в закона минимум.

Защитникът на обвиняемия – адв. К., счита, че са налице основанията за приложение на чл. 78а от НК и моли съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи админи стративно наказание глоба към предвидения от закона минимум.

Обвиняемият С., в лична защита, се придържа към становището на защитника си. В последната си дума иска да му бъде наложена възможно найниска глоба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Обвиняемият *** е роден на *** г. в гр. ***, българин, българ ски гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран), работи в ***, с адрес - ***, с ЕГН **********.

Обвиняемият *** притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № ***, издадено на 11.08.2023 г. от МВР Стара Загора, със срок на валидност до 27.03.2027 г. На 15.10.2023 г., докато се намирал на територията на Република Румъния, свидетелството за управление на обвиняемия С. било иззето от компетентните румънски власти за допуснато от обвиняемия нарушение на правилата за движение по пътищата.

1

След завръщането си от Румъния в България, на 26.10.2023 г. обвиняемият * подал в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора Заявление за издаване на документ за самоличност – дубликат на свидетелство за управление на МПС с вх. № 9048/26.10.2023 г. Заедно със заявлението обвиняемият * попълнил на гърба на същ о т о съответната декларация по чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В нея обвиняемият * посочил, че шофьорската му книжка е изгубена в гр. Казанлък, въпреки че в действителност свидетелството му е било отнето от компетентните власти на *, написвайки го саморъчно в предвидените за това полета за данни пред свидетелката *****. Обвиняемият подписал декларацията и я подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС-дубликат.

Декларацията била приета на 26.10.2023 г. от свидетелката **** системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, заведена в сектор „ПП“ и въз основа на нея и на самото заявление, на обвиняемия *** било издадено и връчено на 27.10.2023 г. ново СУМПС № 286290074.

Междувременно иззетото в Румъния ста р о СУМПС № *** на обвиняемия *било изпратено от Посолството на Р. България в Букурещ, на Главна Дирекция „Национална полиция“ в МВР-София, заедно с отнети от румънските власти СУМПС на други български граждани. Към писмото на посолството бил приложен и опис на български СУМПС, отнети от румънската полиция и върнати в Консулска служба в Букурещ. В този опис било отразено, че на обвиняемия *е наложено наказание „Забрана за шофиране в Румъния за срок от 90 дни, считано от 15.10.2023 г.

С писмо рег. № 3286р-1387/10.01.2024 г. ГДНП изпратила СУМПС № *** на обвиняемия * на ОД на МВР - Стара Загора, където обвиняемия * се водел на отчет като водач на МПС. В тази връзка свидетелката *** – Началник група АНДОАПТПВ при с-р ПП - ОДМВР - гр. Стара Загора извършила проверка по случая, докладвала установените резултати и изготвила докладна записка.

По доказателствата:

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: обя сненията на обвиняемия ***, показанията на свидетелите ****, писмените доказателства: докладна записка от ***, писмо рег. № 3286р-1387/10.01.2024 г. на ГДНП, писмо изх. № Ко-31926/15.12.2023 г. на Посолство на Р. България в Букурещ, опис № 08/15.12.2023 г. на български СУМПС, отнети от румънската полиция и върнати в Консулска служба в Букурещ, копие на СУМПС № ***, заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 9048/26.10.2023 г., декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, копие на данни за СУМПС № 286290074, справката за съдимост на обвиняемия и др.

В конкретният случай фактите са безспорни, същите се установяват по 2 несъмнен и категоричен начин, както от гла сните доказателствени средства, изразяващи се в обясненията на обвиняемия и показанията на разпитаните свидетели, така и писмените доказателства приложени и приети по делото.

Между същите не се констатират съществени противоречия, които да налагат по-подробното им и задълбочено обсъждане по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

По делото няма спор, че СУМПС на обвиняемия ** е било отнето от румънските власти за нарушение на правилата за движение по пътищата, както и че след като се е върнал в България обвиняемият е заявил пред органите на с-р „Пътна полиция“, че книжката му е изгубена в Казанлък, за да му бъде издадено ново СУМПС. За това обстоятелство обясненията на обвиняемия и показанията на разпитаните сви д е т е л и са пълни, безпристрастни, обективно отразяващи възприетите от тях об стоятелства и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелката ***се установяват обстоятелствата, свързани с подаването на документите за издаване на дубликат, а от заявеното от свидетелката *** – тези по извършената впо следствие проверка.

Съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото и писмените доказателства по делото и основава на тях фактическите си изводи, съобразявайки, че голяма част от тях са официални документи, не се оспорват и се подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен материал. От приложените заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 9048/26.10.2023 г. и намиращата се на гърба му декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се установява, че при подаване на документите за издаване на СУМПС на 26.10.2023 г. обвиняемият е декларирал, че притежаваното от него изгубено в гр. Казанлък, а от писмото с приложения опис – че същото е било отнето в Република Румъния и впоследствие изпратено в България.

Изводите си за съдебното минало на обвиняемия съдът направи въз основа на приложената справка за съдимост.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че обвиняемият *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна обвиняемият **е потвърдил неи стина в писмена декларация - изрично и собственоръчно се е подписал в инкриминираното заявление - декларация, написвайки на гърба й, че шофьорската му книжка е изгубена в Казанлък, макар и към този момент същото е било отнето от румънската полиция, което той е знаел при написване на декларацията.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 160 от ЗДвП (в дей стващата към датата на деянието редакция), дубликат на СУМПС се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което притежателя н а свидетелството подписва декларация. Установяването на това обстоятелство – че СУМПС е изгубено, откраднато или унищожено, според закона става чрез подаване на писмена декларация от това лице – при 3 заявяване на желание за издаване на дубликат на СУМПС, молителят подписва декларация за това, че същото изгубено, откраднато или унищожено.

В този смисъл, декларацията, която е подписал обвиняемият, и в която е заявил, че същото е изгубено, представлява писмена декларация, която по силата на закон – ЗДвП, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, и по - конкретно в случая за удостоверяване на обстоятелството, че СУМПС е изгубено, откраднато или унищожено, с оглед да може да му се издаде дубликат на СУМПС. Тази декларация се подава пред орган на власт - началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, който е компетентния орган който да прецени дали да се издаде такъв на молителя или не. В случая служителят на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора – свидетелката Иванова, е лицето, което фактически е приело подадената декларация, адресирана до началника на отдела.

В този смисъл от обективна страна е налице лъжливо документиране от страна на обвиняемия на определено об стоятелство, което той е бил длъжен да декларира по силата на закона пред орган на вла ст – заявил е, че свидетелството е било откраднато, докато всъщност то е било отнето от румънските власти, което обстоятелство е съвсем различно от предвидените случаи в чл. 160 ЗДвП и обвиняемият е декларирал неи стина.

От обективна страна деянието по чл. 313 от НК е такова на про сто извършване, при което не настъпват други съставомерни последици, освен самото нарушаване на обществените отношения във връзка с реда и правната сигурност на документирането. Ето защо деянието се счита довършено с факта на деклариране на невярното обстоятелство, без да е необходимо да настъпят от това някакви последици и независимо дали документът е използван или не. В конкретния случай безспорно и несъмнено е доказано авторството на деянието от страна на обвиняемия, който лично е попълнил инкриминираната декларация и я подписал лично.

В този смисъл съдът приема, че от обективна страна е налице довършено престъпление.

О т субективна страна обвиняемият е действал виновно при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият безспорно е знаел, че потвърждава неистина - т.е. че декларира невярно обстоятелство, тъй като много добре е знаел, че към деня на подписването и подаването й, СУМПС не е било изгубено, а е било отнето от властите в Румъния. Това означава, че обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици – увреждане на обществените отношения, регулиращи реда за издаване и ползване на удостоверителни документи, чрез които по силата на закон е предвидено да се удостоверяват от декларатора определени обстоятелства, като е целял тяхното настъпване.

По изложените съображения съдът призна обвиняемия* за виновен в извършването на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

4

По наказанието:

За извършеното от обвиняемия *престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до три години или глоба от сто до триста лева.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че са налице кумулативните условия на чл. 78а от НК за о свобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева; обвиняемият е пълнолетен; неосъждан е (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; липсват причинени имуществени вреди; не са налице ограниченията по чл. 78а, ал.7 от НК.

При определяне размера на наказанието „глоба“ на стоящият състав съобрази обществената опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършване на всяко от престъпленията, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете направените от обвиняемия самопризнания още в досъдебното производство, изразеното съжаление и проявената критичност и не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства.