Акт № 1865 от 12.11.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- 269/2026
- Подписан
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 21 · Закон за обществените поръчки
- чл. 21, ал. 4 · Закон за обществените поръчки
- чл. 21, ал. 4 и ал. 7 · Закон за обществените поръчки
- чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 2, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 46, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 22, ал. 3 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 71, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 71, ал. 2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 72, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 72, ал. 2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 72, ал. 3, изр. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 72, ал. 5 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 73, ал. 1 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 73, ал. 2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 73, ал. 4 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 9, ал. 5 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 24, предл. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 2, т. 31 · Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика
- чл. 2, т. 36 · Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
РЕШЕНИЕ
№ 1865
Ямбол, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20267280700269 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 и чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на Община Елхово, представлявана от кмета П. Г. Г.. Жалбата е срещу Решение № РД-02-14-2016/28.05.2026 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. (УО на ПРР). С решението е приключен сигнал за нередност № 42 и на Община Елхово е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор № 179-02/29.08.2025 г. с изпълнител „Инфрастрой – Инженеринг“ ООД, [ЕИК]. Договорът е сключен след събиране на оферти с обява с предмет „Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) за внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда „[населено място] „Желязко Петков“ № 1“ и е на стойност 216 440,00 лв. без ДДС (110 664,04 евро без ДДС). Корекцията е изчислена на 13 279,68 евро с ДДС.
Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона. Доводите му са следните:Органът не е анализирал предмета на поръчката в цялост. Поръчката е за инженеринг, който включва проектиране, СМР и авторски надзор. Разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) се отнася само за строителството. Нито тя, нито друга норма на ЗОП или на правилника за прилагането му забранява да се определят пределни стойности за отделни дейности. Цитираните от органа чл. 21, ал. 4 и чл. 46, ал. 2 ЗОП са неотносими. Неотносима е и цитираната съдебна практика, защото се отнася до поръчки с обособени позиции. Неправилната правна квалификация е съществено нарушение.Не е налице нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Липсват нарушение, вреда за бюджета на Съюза и причинна връзка. Финансовата вреда не се презумира и органът е длъжен да я обоснове. Постъпването на една оферта не означава ограничена конкуренция. Законът не предвижда прекратяване на поръчката в такъв случай (чл. 110, ал. 1 ЗОП).Не са изложени мотиви за избора на метод и за размера на корекцията, както изисква чл. 72, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
Жалбоподателят иска решението да бъде отменено изцяло или отчасти, а при условията на евентуалност размерът на корекцията да бъде намален. Претендира разноски.
Ответникът – ръководителят на УО на ПРР, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. В., оспорва жалбата с писмен отговор вх. № 2547/01.10.2026 г. Поддържа, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната форма и при спазване на процедурата. Според него въвеждането на обвързващи пределни стойности по дейности, съчетано с отстраняване при превишаването им, при поръчка без обособени позиции, ограничава конкуренцията в нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Сочи още, че нормите на чл. 21 ЗОП са цитирани само за илюстрация, че бюджетът на проекта не предвижда отделни суми за проектиране и авторски надзор и че е подадена само една оферта. Иска жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
В съдебно заседание страните не се представляват. Съдът е приел като доказателства документите, приложени към жалбата, и административната преписка, представена с писмо вх. № 1678/24.06.2026 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Община Елхово е бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ (БФП) № BG16FFPR003-4.001-0031-C01/08.04.2025 г. по ПРР за проект „Повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийното потребление на жилищна сграда в [населено място], [улица]“. В изпълнение на проекта с решение F712157/07.07.2025 г. кметът на общината е открил събиране на оферти с обява за инженеринг (РОП 00660-2025-0024). Поръчката не е разделена на обособени позиции.
В Раздел I, т. 6 от документацията за участие прогнозната стойност е определена на 218 664,73 лв. без ДДС. Тя е разпределена по стопански и нестопански обект и по дейности – проектиране, авторски надзор, СМР и други разходи. За стопанския обект стойността за проектиране е 843,85 лв., а за авторски надзор – 82,88 лв. За нестопанския обект те са съответно 9 380,91 лв. и 921,34 лв. В забележка е указано, че предложената цена не трябва да надвишава максималния финансов ресурс на възложителя „и максималните цени за отделни дейности“. Превишаването на който и да е от лимитите е основание за отстраняване на участника. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. В процедурата е подадена една оферта. С участника, който я е подал, е сключен Договор № 179-02/29.08.2025 г.
Сигналът за нередност е регистриран под № 42 с вх. № ПРР-4414/24.04.2026 г. С писмо изх. № 99-00-6-1083/04.05.2026 г., изпратено чрез ИСУН, УО на ПРР е уведомил бенефициента за сигнала, за предвидената корекция и за правото му на възражение. Общината е подала възражение вх. № 99-00-6-1083(1)/15.05.2026 г. След това е издадено оспореното решение, съобщено чрез ИСУН на 28.05.2026 г.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез органа на 10.06.2026 г., в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Срокът тече от съобщаването на решението чрез ИСУН на 28.05.2026 г. (чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ). Жалбата е подадена от адресата на акта, за който той е неблагоприятен. Решението за финансова корекция е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ). Жалбата е допустима. Разгледана по същество и след проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК (чл. 168, ал. 1 АПК), тя е неоснователна.
Според чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя с решение на ръководителя на управляващия орган. Според чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ това е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Със Заповед № РД-02-14-1948/21.05.2026 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил заместник-министър Д. Г. за ръководител на УО на ПРР 2021–2027 г. С тази заповед е овластена и да издава индивидуални административни актове по ЗУСЕФСУ (т. I.3). Решението е издадено след тази дата и е подписано от нея, така че е издадено от компетентен орган.
Решението е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания (чл. 59, ал. 2 АПК). В него са описани условието в документацията, нарушените норми, класификацията на нередността, методът и размерът на корекцията. Обсъдени са и възраженията на бенефициента. Спазена е процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Бенефициентът е уведомен за констатациите и за предвидената корекция, ползвал се е от двуседмичния срок за възражение и възражението му е обсъдено.
В т. 3 от разпоредителната част на решението като бенефициент е посочена „Община Димитровград, БУЛСТАТ *********“, представлявана от нейния кмет. Съдът приема, че това е очевидна фактическа грешка, която не създава неяснота относно адресата на акта. В т. 1 и т. 2 от разпоредителната част нередността и нарушението са установени за Община Елхово. В същата т. 3 корекцията е определена върху договора на Община Елхово за обект в [населено място]. Договорът за БФП, мотивите и указанието за обжалване също се отнасят само до Община Елхово. Актът е съобщен на нея, тя го е обжалвала и не се позовава на неяснота. Волята на органа е да определи корекцията на Община Елхово и тя се извлича несъмнено от съдържанието на акта. Грешката подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и не е основание за отмяна на акта.
Според чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП обществените поръчки се възлагат при спазване на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и на свободна конкуренция. Чл. 2, ал. 2 ЗОП забранява възложителят да ограничава необосновано участието на стопанските субекти и да включва условия, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на поръчката.
Възложителят има право да определи максимална стойност на поръчката, съобразена с разполагаемия финансов ресурс. В случая обаче той е отишъл по-далеч. При единна поръчка без обособени позиции той е определил осем отделни пределни стойности – за всяка дейност и за всеки обект. Превишаването на която и да е от тях води до отстраняване, дори когато общата цена е в рамките на прогнозната стойност. По този начин офертата се преценява не за поръчката като цяло, а по вътрешни ценови поделементи. Участниците са лишени от възможността да разпределят разходите между дейностите според собствената си организация и да предложат конкурентна обща цена.
Нарушението не зависи от размера на лимитите. То произтича от самата конструкция на условието. Поръчката е една, а допустимостта на офертата се обвързва с вътрешни задължителни подлимити, чието превишаване води до отстраняване. Дори ако всеки от подлимитите отговаря на пазарните цени, условието пак лишава участниците от възможността сами да разпределят цената между дейностите. Участник с по-ниска обща цена, но с различно разпределение между дейностите, би бил отстранен. Това е ограничение, което не е съобразено с предмета и стойността на поръчката по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Възложителят не е посочил причина, поради която такива подлимити да са необходими. Те не следват и от бюджета на проекта. Бюджетът предвижда обща сума за инженеринг (СМР, проектиране и авторски надзор), а на реда „Разходи за проектиране и авторски надзор“ сумата е 0,00.
Ограничителният ефект се вижда и от конкретните стойности. За проектиране и авторски надзор на стопанския обект лимитите са съответно 843,85 лв. и 82,88 лв. Това обаче е допълнително обстоятелство, а не основанието за извода на съда. За ограничителния ефект свидетелства и това, че е постъпила една оферта. Затова съдът приема, че условието необосновано ограничава достъпа до поръчката и е в нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП.
За тези изводи не е необходима съдебна експертиза. Фактите са установени с писмени доказателства и не се оспорват – документацията за участие, бюджетът на проекта, договорът и броят на подадените оферти. Въпросът дали условието необосновано ограничава конкуренцията е правен и се решава от съда. За него не са нужни специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. От друга страна, както беше посочено, нарушението не зависи от това дали подлимитите отговарят на пазарните цени. Затова и евентуална експертиза по този въпрос не би променила изхода на спора. Жалбоподателят не е поискал експертиза и не е представил доказателства, че подлимитите са обосновани от спецификата на поръчката. В съдебно заседание страните не са направили доказателни искания.
Неоснователен е доводът за неправилна правна квалификация. В решението нарушението е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Така е посочено и в разпоредителната му част (т. 2). Разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и ал. 7 и чл. 46, ал. 2 ЗОП са цитирани в мотивите само за да покажат, че според закона прогнозната стойност се определя за поръчката като цяло или за обособена позиция. Те не са посочени като нарушени. Затова е без значение дали чл. 21, ал. 7 ЗОП се прилага към поръчка за инженеринг. Такава поръчка е с обект строителство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ ЗОП, защото включва проектиране и изпълнение на строеж. Фактите, на които се основава квалификацията, са описани ясно, и бенефициентът е могъл да се защити срещу тях. Различията в фактите по цитираните от органа дела не променят този извод. Принципът, че офертата се преценява за поръчката или за обособената позиция като цяло, следва непосредствено от чл. 2 ЗОП.
Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18917516-d776-40ff-be59-08aeb2288ed2