Решение № 13871 от 02.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13871 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110165020 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД срещу ЗД „Е.“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 13 037,35 лв. – главница, представляваща регресно вземане - ½ от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2016 г. в Х., Р.Г. с участието на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .. с прикрепено към него ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .., в резултат на което са причинени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46245/2021 г. по описа на СРС, 153ти състав.

Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .., а ответникът – за ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .., прикрепено към влекача.

Посочва, че на 14.09.2016 г. в Х., Р.Г., водачът на товарния автомобил причинил виновно ПТП, в резултат на което били причинени вреди на обща стойност 26074, 70 лв., които ищецът изплатил изцяло на увреденото лице.

Счита, че половината от тях следвало да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Г.о.“ за тегленото от влекача ремарке, тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на Ф. Р.Г. и приложим материален закон следвало да е германският. В тази връзка се позовава на съдебна практика на Ф. съд на Р. Г. и на разпоредби от немския закон, съгласно които товарният автомобил и ремаркето образуват единна композиция, като при настъпване на застрахователно събитие 1 застрахователите спрямо всеки елемент от композицията отговарят така, че всяка страна да понесе половината от отговорността спрямо увреденото лице.

Твърди да е поканил ответната страна да заплати половината от обезщетението, а именно – сумата от 13037,35 лв., но получил отказ. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по чл. 131, ал. 1 ГПК. Счита, че исковата молба е нередовна, защото ищецът не е посочил адреса и законните представители на ответника. Иска да бъде задължен ищецът да отстрани допуснати нередовности и ако не бъдат отстранени, то моли да бъде върната исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен. Признава, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 14.09.2016 г., е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ за ремарке с рег. № ... Поддържа обаче, че съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по дела C-.. и C., задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтичало от договора, който го обвързва със застрахованото лице, поради което следвало да се прилагат разпоредбите на Регламент 593/2008 на ЕП и СМ /Р. I/, който урежда приложимото право при договорни отношения между страните. Прави се извод, че в случая е приложимо националното право, уреждащо застрахователния договор, а именно - българското право и в частност чл. 479, ал. 1 КЗ, поради което отговорността следвало да се поеме изцяло от застрахователя на влекача. Застрахователят на теглещото превозно средство имал право на регрес срещу застрахователя на ремаркето само доколкото това е предвидено в съответното приложимо национално право или в договор между двамата застрахователи, което в случая не било налице. Ако се приеме, че приложим е Регламент (ЕО) № 864/2007 г. относно приложимото право при извъндоговорни отношение /Р. II/, то по силата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от него следвало отново да се прилага българското право. На следващо място, ответникът оспорва да е настъпвало застрахователно събитие в Х., Г., да са причинявани вреди и да е изплащано обезщетение за тях. Ако се приеме, че вредите са настъпили вследствие от ПТП с починалия пешеходец, ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В случай че се приеме, че приложимо е немското право, ответната страна прави възражение за настъпила погасителна давност, която при непозволено увреждане била 3 години от настъпването на деликта /14.09.2016 г./. Моли искът да бъде отхвърлен или обезщетението да бъде намалено поради прекомерност и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по конкретно, наличие на валидно сключени договори за „Г.о.” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на 2 водача на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .., с прикрепено към него ремарке с рег. № .., застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП /14.09.2016 г./ ищецът е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .., а ответникът – за ремарке с рег. № ...

Установява се от представените по делото писмени доказателства в това число снимков материал и прокурорска преписка № .., преведена от немски език, че на 14.09.2016 г., на кръстовището на ул. „П.“ и ул. „Х.“ в град Й., Р.Г., е настъпило ПТП с участието на тежкотоварен автомобил „М.“, с рег. № .., с прикачено към него полуремарке с рег. № ... Посочено е, че водачът на тежкотоварния автомобил е предприел маневра завой надясно, при което е настъпил удар между предната лява част на автомобила и лявата страна на пресичащ пътното платно пешеходец, вследствие на което е настъпила смъртта на последния.

В конкретния случай процесното ПТП и вредите от него са настъпили на територията на Ф. Р.Г., поради което следва да се даде отговор на въпроса дали, когато застрахователното събитие е настъпило при управление на композиция – влекач с ремарке, чиято Г.о. е застрахована от различни застрахователи, следва да бъде ангажирана отговорността и на застрахователя на ремаркето, наред с тази на застрахователя на влекача, който е функционално обусловен от въпроса за приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка „Г.о.“ на влекача и ремаркето.

Съгласно решение от 21.01.2016 г. на СЕС по съединени дела С-.. г. и С. г. задължението на застраховател по застраховка "Г.о." да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице.

Според т. 61 и 62 от решението на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Р. ІІ", а на второ място следва да се определи в съответствие с чл.

7 от Регламент "Р. І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните производства и 2 съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.

Съобразно изложеното и по правилата на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) № 3

864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Р. II") за процесното ПТП по отношение правата на увредения е приложимо германското деликтно и застрахователно право, като в съответствие с чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор.

Поради това приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Р. І). Съгласно чл. 7, пар. 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В случая това е българското право, защото спорът е между застрахователни дружества, регистрирани и извършващи дейност на територията на Р.Б..

В чл. 479, ал. 1 КЗ изрично е посочено, че вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Г.о." на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Ето защо дори и по делото да се приеме за установено към момента на ПТП ремаркето да е било свързано със застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската отговорност на последното не отговаря за нанесените от събитието вреди, респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 300 лв.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК .. срещу ЗД „Е.“ АД, ЕИК .. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 13 037,35 лв. – главница, представляваща регресно вземане - ½ от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във 4 връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2016 г. в Х., Р.Г. с участието на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .. с прикрепено към него ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .., в резултат на което са причинени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46 245/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК .. да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 300 лв. разноски в исковото производство

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5