Определение № 315 от 08.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 08.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600403 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

С определение от 28.11.2023 година по НОХД №1417/2023 година, състав на Окръжен съд-Варна оставил без уважение искането на защитника на подсъдимото лице за прекратяване на съдебното производство поради нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК, допуснато в досъдебното производство, и по-конкретно в неговия стадий по Глава осемнадесета от НПК.

С частна жалба защитникът атакува определението - намира го за незаконосъобразно и затова отправя искане за неговата отмяна и връщане на делото в досъдебната фаза за отстраняване на процесуалното нарушение.

Доводите в подкрепа на въззивното оплакване са концентрирани към обстоятелствената част на обвинението по отношение на престъплението по чл.354в, ал.1 от НК, която по мнение на защитника не съответства на нормативния стандарт по чл.246, ал.2 от НПК – не съдържа данни за време и място на деянието, както и данни за предмета на престъплението със значение за обективната съставомерност на инкриминираната проява, отделно юридическото обвинение се преценява за бланкетно и оттам, пораждащо затруднение в правото на защита на подсъдимото лице.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, със съображенията в частната жалба и след като провери първоинстанционното определение, прие сезиращият процесуален документ 1 за допустим, но преценен по същество - за неоснователен.

Съдебното производство по НОХД №1417/2023 година е образувано по внесен в първоинстанционния съд обвинителен акт ПД №75/2023 година, с който прокурор от Окръжна прокуратура-Варна повдигнал обвинение на Д.

И. за две престъпления в условията на съвкупност:

1)по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК – затова, че на 26.06.2023 година в гр.Варна без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло 3200.98грама със съдържание на тетрахидроканабинол 14.59%, на стойност 19205.58лв; марихуана с нетно тегло 1086.36гр със съдържание на тетрахидроканабинол 1.58%, на стойност 6518.16лв; марихуана с нетно тегло 944.68гр със съдържание на тетрахидроканабинол 12.68%, на стойност 5668.08лв; марихуана с нетно тегло 524.39гр със съдържание на тетрахидроканабинол 6.67%, на стойност 3146.34лв;

2)по чл.354в, ал.1 от НК – затова, че на 26.06.2023 година в гр.Варна отглеждал 48 броя растения от рода на конопа в нарушение на ЗКНВП.

Правилно в своето определение първоинстанционният съд е приел, че обвинителният акт не страда от съдържателни недостатъци, напротив – в съответствие с чл.246, ал.2 от НПК и задължителните указания в т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК включва в достатъчна степен данни за всички релевантни обстоятелства, свързани с инкриминираните престъпни прояви.

Едното от оплакванията в частната жалба е, че в обвинителния акт не е конкретизирано времето и мястото на инкриминираното престъпление по чл.354в, ал.1 от НК. Това твърдение е несподелимо, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически е обоснована връзката на подсъдимия с недвижимия имот, в който на 26.06.2023 година са били намерени и иззети наркотични вещества и стръкове – част от растението коноп, предмет на повдигнатите обвинения. Що се касае до довода на жалбоподателя, че деянието по чл.354в, ал.1 от НК не би могло да се осъществи само на една дата, становището на въззивния състав е, че той влиза в колизия с правомощията на прокурора по чл.127, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.46, ал.1 от НПК, в съответствие с които първоинстанционният публичен обвинител е повдигнал обвинение срещу подсъдимия само за едно от изпълнителните деяния по чл.354в, ал.1 от 2

НК – отглежда, осъществено на 26.06.2023 година.

По отношение на аргументацията в частната жалба за доказателствена необходимост във връзка с предмета на престъплението по чл.354в, ал.1 от НК, включително и на плоскостта на чл.29, ал.1 от ЗКНВП, то и спрямо нея въззивният състав прави преценка за неоснователност, тъй като: 1)в разпоредителното заседание не се допуска обсъждане на нарушения, касаещи допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства в досъдебното производство и 2)съображенията са несъстоятелни на фона на отразените фактически положения за процентното съдържание на тетрахидроканабинол в съцветията на страница трета от обвинителния акт.

Не се откриват недостатъци и в юридическото обвинение по отношение на престъплението по чл.354в, ал.1 от НК, в чийто диспозитив е възпроизведена нормата на закона, какъвто правилен аргумент е заел и първоинстанционният съд.

С оглед изложеното, проверяваното първоинстанционно определение е законосъобразно, поради което и на основание чл.345 ал.1 вр. чл.249 ал.3 от НПК, въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 28.11.2023 година, постановено по НОХД №1417/2023 година по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3