Решение № 112 от 07.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500730 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 144 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. по описа на РС – Ихтиман Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Ж. А. К. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 1 НК по наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № 427/2020 г. по описа на РС - Ихтиман, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното плащане, като главният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв. /по акцесорния иск за обезщетение за забава по отношение на сумата, за която главният иск е отхвърлен, липсва произнасяне с изричен отхвърлителен диспозитив в решението, не са формирани и мотиви в тази насока, поради което решението е непълно в тази част, но доколкото искане за допълването му не е направено, този порок на решението не е предмет на настоящото въззивно обжалване/. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта, в която исковете са уважени, с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в същата част и 1 постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, евентуално бъде намален размерът на обезщетението.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете до горепосочените размери, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение неимуществени вреди – притеснения, социална изолация, навредено е на доброто му име в обществото, като състоянието му е спомогнало частично и за раздялата със съпругата му, които подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ.

Конкретните обстоятелства, преценени като релевантни в съответствие с принципа по чл. 52 ЗЗД, са следните: срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; воденото наказателно производство, в което ищецът е имал качеството на обвиняем, е продължило около 1 година и 9 месеца, като към този период следва да бъде добавен и периодът от около 2 месеца и 6 дни, в който ищецът е бил лице, срещу което има наказателно обвинение по смисъла на автономното понятие на ЕКЗПЧОС, макар да не е имал процесуално качество на обвиняем /при отчитане на съдебната практика, приемаща, че когато първоначалното досъдебно наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно лицето е било уличено и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, това лице търпи вреди от наказателното преследване и в периода преди уличаването му, респективно повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител/; през този период ищецът е участвал в два разпита и пет съдебния заседания; спрямо него не е взимана мярка за процесуална принуда, не е осъществявана принудителна полицейска регистрация, не е задържан по ЗМВР; няма доказателства за медийни публикации за случилото се; не се доказва по несъмнен начин, че наказателното производство се е отразило върху професионалната му реализация /напротив – налице са доказателства, че ищецът е продължил да развива дейност като земеделски производител и след привличането му като обвиняем/; не се доказва по несъмнен начин наказателното производство да е единствената пряка и непосредствена причина за фактическата раздяла на ищеца със съпругата му; не се доказва ищецът да е заемал публична длъжност, няма данни и за силна социална ангажираност; не се доказват вреди над обичайните, търпени от незаконно обвинение. При така установеното първоинстанционният съд е направил извод, че честта и достойнството на ищеца са засегнати в ниска степен и интензитет, спрямо него са извършени 2 процесуални действия в минимален обем, но доколкото се касае до неосъждан човек с добри характеристични данни, то той вследствие на незаконното обвинение е претърпял негативни емоции и е променил социалното си поведение.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени при надлежна съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните и съобразени с правилата на материалния и процесуалния закон и със съдебната практика. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция, съответно на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва с оглед наведените от страните доводи във въззивното производство да се добави и следното:

Неоснователно е оплакването, че по делото не са доказани настъпването на твърдените като търпени вреди и причинната им връзка с повдигнатото и поддържано обвинение.

Представените по делото доказателства относно професионалната реализация на ищеца през релевантния период са надлежно обсъдени от първоинстанционния съд и въз основа на тях са направени правилни правни изводи /обсъдени по-горе/.

Не са налице основания да не се кредитират показанията на двамата свидетели, доколкото същите, от една страна, кореспондират помежду си, а от друга страна обстоятелството, че и двамата свидетели са приятели на ищеца само по себе си не е основание да не се дава вяра на показанията им. Следва в тази връзка да се има предвид и обстоятелството, че източник на данни за това по какъв начин се отразява на дадено лице обстоятелството, че срещу него се води наказателно производство, са именно лицата, които го познават и имат наблюдения върху поведението му преди образуването на наказателното производство и след това и при липса на някаква основателно причина, водеща до съмнение в достоверността на показанията на такива лица, не следва същите априори да се ценят като необективни.

Не се твърди от ищеца влошаване на физическото му здраве или патологично отклонение на психиката, налагащо психиатрично лечение, за да е необходима медицинска документация, установяваща влошеното му здравословно състояние.

Първоинстанционният съд е взел предвид и обстоятелството, че срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство - н. о. х. д. № 6/2022 г. по описа на РС – Ихтиман. Сам по себе си фактът, че срещу ищеца е водено и друго наказателно производство /дори приключило с осъждане на ищеца/ не налага извод, че ищецът не е търпял неимуществени вреди от повдигнатото и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление, същевременно първоинстанционният съд е направил извод, че в резултат на това незаконно обвинение ищецът е търпял неимуществени вреди с нисък интензитет. При тези факти изводът на първоинстанционния съд е правилен.

Наличието на предходни полицейски регистрации на ищеца също само по себе си също не налага извод, че той не е търпял неимуществени вреди от повдигнатото и поддържано незаконно обвинение в извършване на 3 престъпление, отнесено и към факта, че във връзка с тях не му е повдигнато обвинение и че ищецът към датата на постановяване на оправдателната присъда по н. о. х. д. № 427/2020 г. по описа на РС - Ихтиман не е бил осъждан, т. е. нормално е повдигнатото обвинение и мисълта за евентуалните правни последици от него да му причини притеснения.

С оглед изложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. по описа на РС – Ихтиман в обжалваната част, в която Прокуратура на Република България е осъдена да плати на Ж. А. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Витиня“ № 19 сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1, пр. 1 НК по наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № 427/2020 г. по описа на РС - Ихтиман, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното плащане.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4