Решение № 675 от 19.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Бургас, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100500566 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№3134/24.01.2024г., подадена от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Витоша“, ул.,,Околовръстен път“№260, представлявано от Димитър Шумаров –Изпълнителен директор и Петя Димитрова- Изпълнителен директор, чрез адв. Даниел Еленков- САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Св.Св.Кирил и Методий“ №84, ет.4, срещу Решение №2513/19.12.2023г., постановено по гр.д.№566/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, Бургаският районен съд е отхвърлил претенциите на „Юробанк България” АД срещу А. Ж. В., ЕГН **********, Е.

А. В., ЕГН ********** и Ж. Ж. В., ЕГН **********, тримата като законни наследници на кредитополучателя Ж.Ж.в В., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца по договор за кредит № *** г. за следните суми: 52 933 лева – дължима главница за периода от 15.12.2021 г. до 29.05.2022 г., от която всеки от длъжниците следва да заплати по 17 644,33 лева, представляващи 1/3 от общия размер на 1 главницата, 1 352,97 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.12.2021 г. до 19.04.2022 г., от която всеки от длъжниците следва да заплати по 450,99 лева, представляващи 1/3 от общия размер на възнаградителната лихва, 1 086 лева – лихва за забава за периода от 15.01.2022 г. до 29.05.2022 г., от която всеки от длъжниците следва да заплати по 362 лева, представляващи 1/3 от общия размер на лихвата за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –08.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2092/04.07.2022 г. по ч. гр. д. № 3714/2022 г. по описа на БРС.

Със същото решение, съдът е осъдил „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на А. Ж. В., Е. А. В. и Ж. Ж. В. сума в размер на 5000 лева - съдебноделоводни разноски.

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 5268.31лева- дължима лихва по кредита, както и в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза. Подчертава се, че съгласно констатациите на вещото лице, посочените суми, представляващи остатък по кредита, надхвърляли размера на предявената искова претенция.

Твърди се, че съгласно чл.7 от Общите условия, представляващи неразделна част от застрахователния договор, искането за заплащане на застрахователно обезщетение до застрахователя, следвало да се отправи от застрахования(кредитополучателя) или неговите наследници, тъй като последните имали интерес от погасяване на задължението. Развиват се подробни съображения в тази насока. Посочва се, че първоинстанционният съд не изготвил доклад по чл.146 от ГПК, не разпределил доказателствената тежест, поради което делото било неизяснено от фактическа страна. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че кредиторът не положил дължимата грижа на добър стопанин, поради което не следвало в тежест на ответната страна да се възлагат разноски. Навеждат се доводи, че въззиваемите дали повод за завеждане на делото, тъй плащането на 2 задълженията по кредита(преустановено на 15.12.2021г.) било извършено в хода на производството по делото.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване решение на въззивната инстанция, с което бъдат уважени исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства, като с оглед тяхното приемане, се цитира съдебна практика на ВКС.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите /ответници в първоинстанционното производство/ Е. А. В., Ж.

Ж. В. и А. Ж. В., чрез адв. Кацаров- БАК, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се излагат съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се, че преди образуване на настоящото дело срещу въззиваемите, последните предприели съответните действия, изисквайки от застрахователя да възстанови сумите на банката, като след получения отказ, предявили своевременно иск (Решение№146 от 16.05.2023г. т.д.№32/2022г. по описа на БОС). Отбелязва се, че въззивното дружество е било конституирано служебно като ищец, чийто иск съдът уважил изцяло, а дължимите по кредита суми- погасени към банката.Излага се становище във връзка с извършената по делото съдебна експертиза.

Подчертава се, че видно от заключението на вещото лице, всички суми по кредита били погасени с плащането от страна на застрахователя- за главница, договорна лихва до края на срока на договора и за законна лихва(стр. 6 от експертизата- разпределение на сумата от 61841.70 лева).Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника за дължимост на лихви по кредита.

Пояснява се, че посоченият от вещото лице остатък от кредита-5735.35 лева и 7455.78 лева, представлявал сума, заплатена на кредитора.Подчертава се, че тъй като въззивното дружество не упражнило грижата на добър стопанин, въззиваемите били принудени да реализират чужди права съгласно чл.26, ал.2 от ГПК. Навеждат се доводи в тази насока. Иска се потвърждаване на първоистанционното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

Против Определение №949 от 12.02.2024г. по гр.д.№1262/2023г. по описа на 3

БРС, е депозирана въззивна частна жалба от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. Еленков-САК, с която се излага становище за незаконосъобразност и се иска неговата отмяна. Иска се постановяване съдебен акт на въззивната инстанция, с който бъде отхвърлено направеното искане по чл.248 ГПК, за изменение на Решение №2513/19.12.2023г., в частта за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените съдебноделоводни разноски.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.

В предвидения двуседмичен срок, е депозиран писмен отговор на частната жалба от Е. А. В., Ж. Ж. В. и А. Ж. В., чрез адв. Кацаров –БАК, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

С определение №1240/13.05.2024г. съдът не е допуснал доказателсствените искания на въззивника поради настъпила преклузия.

Страните не се явяват в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени. Чрез процесуалните си представители поддържат подаданите въззивна жалба и частна жалба, респ. отговори.Въззивната жалба е подадена от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното, в предвидения от закона срок и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Поради това е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.422 ГПК.

На 08.06.2022 г. е подадена заявление по чл.417 ГПК от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. А. В., Ж. Ж.

В. и А. Ж. В. като наследници на Ж.Ж.в В. ЕГН**********, за заплащане на сумата от 52933 лв.-главница за периода 15.12.2021 г.-29.05.2022г., възнаградителна лихва в размер на 1352.97 лв. за периода 15.12.2021г.19.04.2022г., мораторна лихва в размер на 1086.00 за периода 15.01.2022г.4 29.05.2022г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е за задължения по договор за кредит, възлизащо към 29.05.2022г. в обща размер на 55371.97 лв., както и съдебни разноски.

На 04.07.2022г. е издадена Заповед № 2092 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е разпореден длъжниците Е. А. В., Ж.

Ж. В. и А. Ж. В. К.М. и Н.С., в качеството им на наследници на Ж.Ж.в В.

ЕГН**********, починал на 05.09.2021г. разделно и съобразно квотите си от наследството -по 1/3, да заплатят на ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД претендираните със заявлението суми, заедно с разноските.

Поради постъпили възражение по чл.414 ГПК от 16.01.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжниците, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК.

Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.

С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, като е посочено, че всеки един от ответниците дължи сумата от по 17644.33 лв. – главница /по 1/3 от целия размер 52 933.00 лв./, по 450.99 лв-договорна лихва/по 1/3 от 1352.97 лв./, дължима за периода 15.12.2021г. -19.04.2022г., по 362.00 лв. / по 1/3 от 1086.00 лв./, дължима за периода 15.01.2022г. до 29.05.2022г. и за разноски в заповедното производство-държавна такса и адвокатски хонорар с ДДС.

Твърди се в исковата молба, че на 26.11.2020г. е сключен договор за банков кредит между ищеца и Ж.Ж.в В. и Е. А. В.-съдлъжник. Кредитополучателят починал на 05.09.2011г. На дата 15.12.2021г. е преустановено плащането по договора /длъжникът изпаднал в забава/, а на 19.04.2022г. банката е направила кредита изцяло предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е обявена на наследниците на кредитополучателя-ответници в производството. Посочва се, че отговорят разделно, всеки един от тях съобразно наследствената си квотапо 1/3 ид.ч. от общия размер на дълга. Претендират се разноските в заповедното производство.

В срока за отговор ответниците оспорват заявените с исковата молба претенции по основание и размер. Посочват, че през Окръжен съд Бургас по тяхна искова молба е образувано гр.д.№32/2022 срещу „Кардиф Общо 5 застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ, по което като ищец е конституирано и „Юробанк България “ АД, производството по което е приключило с влязло в сила решение. С последното застрахователите-ответници са осъдени да заплатят на банката сумата от 54322.71 лв., представляваща застрахователно обезщетение при смърт в резултат на злополука или заболяване, обезпечаващо изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит, сумите по които се претендират в настоящото производство. Посочват, че ответницитезастрахователи са платили посочената сума, поради което претендираното задължение е изцяло погасено. Изразяват становище, че не дължан разноски в производството, предвид преждевременното му иницииране от ищеца. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в тяхна полза.

Страните ангажират доказателства съобразно указаната им доказателствена тежест.

Безспорно по делото е, че е сключен договор за банков кредит №FL1138535 от 26.11.2020г., между наследодателя на ответниците Ж.Ж.в В. и първата ответница Е. А. В. като кредитополучатели от една страна, и банката-ответник като кредитодател, от друга, за сумата от 58800 лв. с последва погасителна вноска на 15.11.2028г. Безспорно е, че наследодателят Живко В. е починал на 05.09.2021г. като е оставил за свои наследници ответниците по делотопреживяла съпруга и двама синове.