Решение № 431 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100501821 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20053002 от 14.08.2022 г. по гр.д. № 87124/2017 г.

Софийски районен съд, 123 състав признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. Х., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, сумата 1 706.32 лв. – стойност на незаплатена топлина енергия, доставена в периода от месец 06.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 212705, включваща и стойност на услугата дялово разпределение за същия период в размер на 51 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 24.07.2015 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 43842/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, до изплащане на вземането, както и сумата от 389.03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата главница от 1 706.32 лв. за периода на забава от 31.07.2012 г. до 14.07.2015 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 направените разноски в заповедното и в първоинстанционното производство, подробно описани по пера в решението. Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С. П. Х., който го обжалва в частта, с която акцесорният иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 377.49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.07.2012 г. — 14.07.2015 г., с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В решението нямало изложени мотиви относно този иск, съдът се задоволил единствено да посочи извода си, че искът за лихва върху непогасената главница е основателен до размера от 377.49 лв., без да става ясно как и защо е достигнал до него. Не били събрани никакви доказателства по отношение на иска за мораторна лихва, не били обсъдени и сторените в отговора на иска и в открито съдебно заседание възражения и доводи за неоснователност на тази претенция. Считал, че съобразно общите условия на ищеца следвало да бъде доказано, че е изпаднал в забава като се представят доказателства, че фактурите за претендираните плащания са били „качени“ на интернет страницата, както самият ищец твърдял в исковата молба. Такива доказателства не били представени. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли акцесорния иск за посочения размер, като му присъди и разноските във връзка с този иск направени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство „при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА“. Към жалбата е представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Д.Е.“ ЕООД (преди „МХ Е.“ ООД, промените в правноорганизационната форма и в наименованието вписани в ТРРЮЛНЦ на 16.01.2024 г.), ЕИК *******, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен 2 акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1 706.03 лв., от които 1 655.32 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода м. 06.2012 г. – м. 04.2014 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. *******, абонатен № 212705, и 51 лв. - главница да дялово разпределение за същия период, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 389.03 лв. - лихва за забава в плащането на главниците за периода 31.07.2012 г. – 14.07.2015 г., от които 377.49 лв. – върху главницата за топлинна енергия, и 11.54 лв. – върху главницата за дялово разпределение.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.07.2015 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 43842/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил исковете с три възражения: „Искът“ бил недопустим като предявен срещу ненадлежна страна, тъй като бащиното му име не било Петров, а П.; „Искът“ бил неоснователен, тъй като не били представени доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот; В условията на евентуалност е релевирал и възражение за погасяване по давност на вземанията.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частта, с която установителният иск за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е уважен за размера от 377.49 лв.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.

3

Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата е правилно в обжалваната част по следните съображения:

Противно на твърдяното в жалбата, с отговора на исковата молба не са релевирани никакви възражения и доводи във връзка с предявените акцесорни искове. В проведеното първо открито съдебно заседание пълномощникът на ответника е заявил, че не оспорва нито количеството доставена топлинна енергия, нито сумите, начислени от ищеца въз основа на тези количества, и тези факти са приети за безспорни между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това не са допуснати и поисканите от ищеца СТЕ и ССЕ.

Дори да се приеме, че отделеното като безспорно не касае стойностите на исковете за лихви за забава, ищецът е провел възложеното му с чл. 154, ал.

1 ГПК доказване на претенцията си за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия. Размерът на главницата от 1 655.32 лв. е установен със сила на пресъдено нещо между страните с влизане в сила на първоинстанционното решение в необжалваните части.

Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.

По делото са приети относимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, в сила от 13.02.2008 г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, в сила от 13.02.2008 г., действали в част от процесния период - от м. 06.2012 г. до 11.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят; Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., действали в останалата 4 част от процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Следователно за по-голямата част от процесния период с ОУ е определен срок за плащане и покана не е необходима, а потребителят/клиентът изпада в забава от деня, следващ изтичането на срока и дължи обезщетение за забавата си в размер на законната лихва. Видно от приетото и неоспорено счетоводно извлечение по партидата на ответника, лихви за забава върху главницата за топлинна енергия са начислявани до м.

01.2014 г., след което лихви в размер на 11.80 лв. са начислени върху изравнителния резултат по общата фактура от 31.07.2014 г., със срок за плащане 14.09.2014 г.

По изложените съображения въззивният съд намира, че доводите в жалбата са неоснователни и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053002 от 14.08.2022 г., постановено по гр.д. № 87124/2017 г. на Софийски районен съд, 123 състав в обжалваната част, с която предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, срещу С. П. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за размера от 377.49 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за периода от 31.07.2012 г. до 14.07.2015 г.

ОСЪЖДА С. П. Х., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78 ГПК с у м а т а 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В необжалваните части решението по гр.д. № 87124/2017 г. на Софийски районен съд, 123 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Д.Е.“ ЕООД (преди „МХ Е.“ ООД), ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6