Решение № 5354 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5354 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110162051 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от В. Р. Р., В. Р. Р. и С. Р. Р., действащ лично и със съгласието на майка си- Д. Г. С., срещу „С В“ АД, с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на следните суми: сумата от 2037,66 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 03.09.2012г. до 06.01.2016г., мораторна лихва в размер на 181,48 лева за периода от 04.10.2012г. до 06.01.2016г., 352,05 лева- разноски по делото, а именно: 44,38 лева, държавна такса и 307,67 лева, възнаграждение за юрисконсулт, както и 1921,82 лева, законна лихва за периода от 29.01.2016г. до 21.10.2024г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците- Р В Р., ЕГН **********, на 25.04.2016г. по ч.гр. дело № 5160/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 202486304011048 по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 към КЧСИ с район на действие СГС.

Ищците В. Р. Р., В. Р. Р. и С. Р. Р. твърдят, че общият им наследодател- Р Р., бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2037,66 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 03.09.2012г. до 06.01.2016г., ведно със законната лихва за периода от 29.01.2016г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 181,48 лева за периода от 04.10.2012г. до 06.01.2016г. и 352,05 лева, разноски по делото, от които 44,38 лева държавна такса и 307,67 лева, възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на издадения изпълнителен лист по гр. дело № 5016/2016г. било образувано изп. дело № 20168630400582 по описа на ЧСИ С Х, по което последното изпълнително действие било извършено на 16.01.2017г. Сочат, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК след което въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело № 202486304011048 отново по описа на ЧСИ С Х. Твърдят, че Р Р. бил починал на 13.09.2022г. и бил оставил за свои законни наследници ищците, които били 1 конституирани по изпълнителното дело и им била изпратена покана за доброволно изпълнение. От ищците се претендирали процесните суми по 1/3 от всеки. Считат, че сумите са недължими като погасени по давност. Поддържат, че в конкретния случай последното изпълнително действие, което прекъсвало давността, било извършено на 13.09.2018г. съгласно удостоверение на ЧСИ С Х и петгодишната давност била изтекла на 13.09.2023г.

С уточнителна молба от 06.11.2024г. е посочено, че законната лихва за период от 29.01.2016г. до 21.10.2024г. върху сумата от 2037,66 лева била в размер на 1921,82 лева и предявяват иск за недължимост на тази сума. Искането към съда е да уважи предявените искове и да признае за установено, че ищците не дължат процесните суми. Претендират разноски.

Ответникът - „С В“ АД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че делото е образувано на 26.02.2024г. по молба на „С В“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2016г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5160/2016г. по описа на СРС, 82 с-в, след прекратяване на изпълнително дело № 20168630402742 по описа на същия съдебен изпълнител, по което последното изпълнително действие било извършено на 05.09.2018г. Независимо, обаче, че от тази дата до датата на образуване на процесното изпълнително дело - 26.02.2024г., били изтекли повече от пет години, задълженията не били погасени по давност. Посочва, че с приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давностните срокове били спрели да текат за периода на действие на обявеното извънредно положение, а именно за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Поддържа, че законът бил обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностния срок било възобновено на 21.05.2020г., с оглед на което процесният давностен срок бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. При тези доводи счита, че давността за погасяване на вземането не била изтекла към датата на образуване на второто ново изпълнително дело. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищците. Моли за отхвърлянето на исковете.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищците е да докажат наличието на издаден срещу тях изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е 2 обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че срещу Р В Р. е бил издаден изпълнителен лист на 25.04.2016г. по ч.гр. дело № 5160/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 202486304011048 по описа на ЧСИ С Х с район на действие СГС, рег. № 863 за посочените в исковата молба суми и основания, както и че Р В Р. е починал на 13.09.2022г. и е оставил за свои законни наследници- В. Р. Р., В. Р. Р. и С. Р. Р..

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетото удостоверение за наследници с изх. № 1861 от 03.10.2022г., издадено от Столична община, район Връбница, съобщения за образувано ипълнително дело № 20248630400582 по описа на ЧСИ Х, както и препис от изпълнителен лист от 25.04.2016г., издаден по ч.гр. дело № 5160/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав.

По делото не се твърди и не се установява да са погасени процесните суми чрез изпълнение. Поради което при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищците е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми.

При това положение и с оглед наведеното от ищците възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за подаване на възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно 3 вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В конкретния случай с определението от 19.01.2025г., в което е бил обективиран проектът за доклад, съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на „С В“ АД, че не сочи доказателства, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист. Независимо от разпределената доказателствена тежест и дадените изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ответното дружество не е ангажирало доказателства за гореописаните обстоятелства.

С оглед гореизложеното съдът следва да приеме, че последното изпълнително действие по изп. дело № 20168630402742 датира от 05.09.2018г., в какъвто смисъл са твърденията в отговора на исковата молба, както и удостоверението, издадено по изпълнителното дело на 18.09.2024г., в което ЧСИ Х е посочила, че последното изпълнително действие е извършено на 05.09.2018г.- л. 14 от делото.

Действително, както е посочил ответникът, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че считано от 05.09.2018г. /датата, на която 4 се твърди да е извършено последното изпълнително действие по изп. дело № 20168630402747/ и като се вземе предвид спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, погасителната давност за процесните вземания е изтекла на 13.11.2023г.- преди образуване на изпълнителното дело № 202486304011048 по описа на ЧСИ Х. За периода от 05.09.2018г. до подаване на молбата за образуване на ново изпълнително дело /26.02.2024г./ не са ангажирани доказателства от страна на ответното дружество да са били подавани искания от страна на кредиторавзискател за извършване на изпълнителни действия, респ. такива да са били извършвани.