Решение № 151 от 12.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Видин, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100200 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба н а И. И. Д. от с. ******, обл. ****** против „МИКРО КРЕДИТ“ АД – София, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал.

1от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП във вр. с чл. 55, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е страна по договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 9042-00165080, подписан с ответното дружество на 14.12.2023г.

Съгласно раздел т.3 от към договор за допълнителни услуги към договор за кредит, именован „Предмет, срок и цена на договора", ответното дружество предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги, като пакетьт включва следните услуги: 1. посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество; 3. безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4.

Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в специални промоции. С цена на пакета от допълнителни услуги 473,83 лева. Ищецът твърди, че уговорката в т. 3 от договора е изначално неедйствителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на 1 предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Н а следващо място, по отношение па възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като споразумението, очевидно има общ, типов характер и не е индивидуално съставено. Цялото споразумение е било изготвено предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието му.

Сумата търсена на базата на този пакет от допълнителни у слуги е в размер на 473,83 лева и същата е недължима поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата в чл. 3 от сключения договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 904200165080, подписан с ответното дружество на 14.12.2023г., визираща заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 473,83 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и ответникът да бъде осъден да върне сумата от 50,00 лева платена такса по пакет от допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за кредит поради нищожността на клаузата за заплащане па пакет от допълнителни услуги по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ответникът чрез упълномощен процесуален представител в срока за отговор е оспорил исковете като неоснователни. Посочил е, че процесният договор отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП. Изложените в и сковата молба възражения са неоснователни, респективно и исковите претенции са изцяло неоснователни.

Искъ т с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен, предвид изложените вече съображения и фактът, че процесният договор е напълно действителен. В 2 този смисъл, в патримониума на ответника не са постъпвали суми без надлежно правно основание.

С протоколно определение от 11.02.2026г. по искане на ищеца е допуснато увЕ.чение в размера на осъдителния иск като същият се счита предявен за сумата от 476.05 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебносчетоводна експертиза и допълнителна такава.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен договор за заем № 9042-00165080 от 14.12.2023г., по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 700 лева, платима на 7 месечни погасителни вноски в размер на 113.94 лева при фиксиран лихвен процент по заема 40,48 % и ГПР- 48,90%.

Посочена е в договора и общата сума за погасяване – 797.58 лева.

На 14.12.2023 г. е подписан между страните и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № 9042-00165080 за предоставяне на заемополучателя на допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, за които е предвидено заплащането на възнаграждение с месечна вноска в размер на 67.69 лева за срок от 7 месеца. Пакет „Комфорт“ включва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;

Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експретиза е посочило, че размерът на общо дължимото по заема е 1271.41 лева, разпределна сума от 7 броя погасителни вноски, всяка от по 181.63 лева с начална първа вноска 14.01.2024г. и последна вноска 14.07.2024г. , като сумата се разпределя, както следва: 700.00 лева – главница, 97.58 лева – договорна лихва, 473.83 лева – допълнителни услуги.

От заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че Г П Р с включване на възнаграждението по пакет допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, е 10063.3461 %.

В допълнителното заключение, вещото лице е съобразило представени 8 броя вносни бележки от ищеца за извършени плащания и е посочило, че общият брой на плащанията е 1273.63 лева. С така внесените суми са предоставения заем е изцяло погасен, както следва:

700.00 лева – главница, 97.58 лева – договорна лихва, 473.83 лева – допълнителни услуги и 2.22 лева - други.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна 3 страна:

На 14.12.2023г. страните са сключили договор за заем, съгласно който на ищеца като кредитополучател е отпуснат заем от ответника като кредитор в размер на 700.00 лева за срок от 7 месеца. Уговорено е договора заема да бъде върнат чрез плащане на месечни вноски при посочена договорна лихва. На същата дата е сключен и договор за допълнителни услуги, с който на потребителя се предоставя пакет допълнителни услуги "Комфорт".

Съдът приема, че този договор не представлява отделен договор от договора за заем, който по своята правна същност е договор за потребителски кредит. Това е така, защото с подписването му, договорът за допълнителни услу г и , става част от договора за потребителски кредит, тъй като предмета му е неразривно свързан с предмета на основното правоотношение между страните. Задълженията, които възникват за потребителя се включват в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, защото задължението се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни вноски. Налице е противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действ и я , свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и дей ствието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги "Комфорт" се отнася до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито не съмнено са мястото на заплащане на сумите, безплатното предоговаряне, бързото разглеждане, начина на връщане на заема и информирането за промоции. Следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените в договора за допълнителни услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето.

Отделно от горното тези договорки са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй като елементите от пакета допълнителни услу г и са договорени като възможности за предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.

Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по договора за 4 кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.

Отделно от това, обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят единствено да доведат до значително увЕ.чаване на цената на кредита (на възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под формата на т. нар. „допълнителни услуги“. От съдържанието на клаузите за допълнителните услуги е видно, че всички включени в него „услуги” са средство за съществено увЕ.чаване на цената на кредитирането, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води по скрит за потребителя начин до увЕ.чаване размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/188dff6e-9562-4c47-a0f8-1846e4f23f7d