Определение № 379 от 07.09.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Бургас, 07.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500313 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.А. А., процесуален представител на С. В. Д.Т. и С. Т., двете от гр.Н., против определение № 1072 от 19.04.2023г. по гр.д. № 2078/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което по молба на насрещната страна В. Т. е изменено в частта за разноските постановеното по делото определение №224 от 19.01.2023г., като е намалено присъденото в полза на адвоката възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 899,86 лв. без ДДС на 400 лв. без ДДС.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Изложени са съображения за защитени интереси на ответниците С. Т. и С. Д.Т. с депозираните пред БОС писмени възражения срещу подадената от В. Т. жалба против действия на ДСИ-Н., поради което разноски следва да се дължат за всяка една от представляваните страни. Посочено е, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.10, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВсАС е общо 800 лв., по 400 лв. за всяка от ответниците, с оглед осъществената защита на интересите на двете, макар и обективирана в един документ. Освен това, в случая обемът на предоставената правна помощ предполага присъждане на претендирания размер, който не е прекомерен и не следва да бъде намален. На следващо място е заявено, че сума от 400 лв. е присъдена без ДДС в нарушение на пар. 2а от горепосочената наредба. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение на искането за изменение на постановеното по делото основно определение в частта за разноските. При условията на евентуалност се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с включен 1

ДДС.

Подаден е отговор от В. И. Т. от гр.Б., чрез адв.А. С., в който излага становище, че частната жалба има характера на искане за изменение на атакуваното определение в частта за разноските, което е недопустимо, поради липса на приложен списък по чл.80 ГПК. Твърди се и неоснователност на обжалването. С основното си определение окръжният съд се е произнесъл с присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. А. за защитата на С. Д., като претендира такова и за защитата на С. Т., като според Т. последното не се дължи, тъй като липсва представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Освен това е заявено, че не са налице основанията на чл.38, ал.1 ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ на С. Т., която не е роднина или близка на упълномощения адвокат, нито е юрист. Претендира се оставяне на жалбата без разглеждане поради недопустимост, евентуално отхвърляне на същата като неоснователна, в едно с присъждане на съдебните разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Възражението на В. Т. за недопустимост на обжалването, тъй като частната жалба имала характер на искане по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на атакуваното определение, е неоснователно.

Въпросното определението не съдържа част, в която решаващият съд да се е произнесъл за направени съдебни разноски в проведеното производство по чл. 248 ГПК. Ерго, няма как частната жалба да съставлява искане за изменение в частта му за разноските. Касае се за жалба по чл.248, ал.3 ГПК срещу произнасянето на съда по основния предмет на спора в това производство, адресирана до въззивната инстанция – Бургаския апелативен съд, който е компетентен да разгледа и се произнесе по оплакванията срещу атакувания съдебен акт на първата инстанция и заявеното в жалбата искане.

В тази връзка оплакването за липса на списък на разноските по чл.80 ГПК е ирелевантно.

Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на В. И. Т. от гр.Бургас против действия на държавен съдебен изпълнител при РС – Несебър по изп.д. № 71/22г., образувано против Т. като длъжник по молба на взискателя С. Д.Т., като майка и законен представител на детето С. Т., р. на * и въз основа на изпълнителен лист от 23.08.2022 г. по гр.д. № 576/2014г. на РС-Несебър за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв.

Изпълнителното дело е образувано за сумата от 4 650 лв., представляваща издръжка за минало време от 01.09.2018г. до 01.04.2021г., датата на навършване пълнолетие на детето.

Писмено възражение по така подадената жалба е постъпило от С. Т. и С.

Д.Т., чрез адв.А. А., с изложени възражения за недопустимост и неоснователност на обжалването и направено искане за оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално без уважение, в едно с присъждане на съдебни 2 разноски по чл.38 ЗАдв, като В. Т. бъде осъден да заплати на адв.А. адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минималния по съответната наредба, с начислен ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие между С. Т. и С. Д.Т. като клиенти и адв.А. за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие по изп.д. № 71/2022г. на ДСИ при РС-Несебър, съгласно чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.

С определение № 224 от 19.01.2023 г. ОС-Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Т., като е осъдил последния да заплати на адв. А. А. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 в размер на 899,86 лв. без ДДС.

Последвала е молба от 01.02.2023 г., с която В. Т., чрез адв. А. Д., на основание чл. 248, ал.1 ГПК, е поискал изменение на горното определение в частта за разноските, които счита за прекомерно завишени, като същите бъдат намалени до размера от 200 лв.

Подаден е отговор от адв.А., с който оспорва искането като неоснователно и заявява становище за липса на прекомерност на присъдения размер.

С обжалваното определение № 1072 от 19.04.2023г. съдът е изменил основното определение в частта за разноските като е намалил присъденото в полза на адв.А. възнаграждение от 899,86 лв. без ДДС на 400 лв. без ДДС.

Изложени са съображения, че минималният размер по приложимия в случая чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВсАС е 400 лв., като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а писменото възражение по жалбата против действията на съдебния изпълнител е подадено общо за двете ответници и не трябва да се определя адвокатски хонорар за всяка една от тях.

Така постановеното определение е валидно и допустимо.

По същество:

Безспорно, на основание чл.78, ал.4 ГПК, В. Т., чиято жалба против действията на ДСИ при РС-Несебър е оставена без разглеждане, дължи разноски на насрещната страна. Няма спор и по осъщественото от адв.А. А. процесуално представителство на ответниците по жалбата С. Д.Т. и С. Т., съгласно приложените по делото пълномощни от страните и сключеният между тях като клиенти и адв. А. договор за правна защита и съдействие в производството по жалбата на В. Т., осъществявана безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.

При оказаната от адв.А. безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответниците по жалбата, съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв., В. Т. следва да заплати на адвоката възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата чл.36, ал.2 ЗАдв. Несъстоятелно е изразеното в отговора на частната жалба становище на Т. за липса на основание за осъществяване на безплатна адвокатска защита по отношение на С. Т.. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика за това, че наличието на основанията по чл.38, ал.1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски /вж. опр. № 43 от 10.02.2022г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021г., IV 3 г.о., ГК/.

Спорен е размерът на дължимото по чл.38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение.

В случая, при обжалване действията на съдебен изпълнител следва да се съобрази разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба № 1/2004г. на ВсАС /в редакцията след последното изменение с ДВ бр. 88 от 04.11.2022г., с оглед сключения по-късно на 10.11.2022г. договор за правна защита/, предвиждаща за процесуално представителство, защита и съдействие на страна минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Адвокат А. е осъществил безплатно адвокатска защита на две страни, но при сключен един договор, където е договорено адвокатът да получи възнаграждение в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв., т.е. договорен е един хонорар общо за двете страни. Дължимостта на един хонорар следва и от осъществената по делото безплатно помощ и съдействие за защита на един интерес по изпълнително дело, касаещо вземане за месечна издръжка на детето С. Т., присъдена през 2014г., когато детето е било малолетно и представлявано от неговата майка С. Т., а към момента на образуване на изпълнителното производство през 2022г. вече навършило пълнолетие. Освен това, процесуалното представителство от адв.А. е осъществено едновременно на двете страни, при еднаква защита, с изложени в общ отговор писмени възражения по жалбата. При това положение не следва да се определя поотделно адвокатско възнаграждение за всяка от представляваните страни, тъй като, както защитимият интерес, така и усилията на пълномощника, не са различни, независимо от броя на доверителите.

Производството по жалбата на Т. пред Бургаския окръжен съд не сочи на по-висока от минималната фактическа и правна сложност на разглеждания казус, предвид липса на изложени в жалбата обстоятелства, попадащи в обхвата на чл.435, ал.2 ГПК, изчерпателно посочващ подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, което очевидно води до извод на недопустимост на обжалването, а оттам и на искането за спиране на производството по делото, както и на изпълнителното дело. Поради това, в полза на адв. А. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в минималния размер от 400 лв., в едно с 20% ДДС, съгласно §2а от Наредба №1/2004г. на ВсАС, предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС, или общо 480 лв.

При горните съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, относно размера, до който е намалено присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. А. – 400 лв. без ДДС, като вместо него се постанови друго, с което същото бъде намалено до размера от 480 лв., с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Апелативен съд- Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 1072 от 19.04.2023г., постановено по гр.д. № 2078/2022г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която присъденото с определение № 224 от 19.01.2023г. по същото дело адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. Е. А. е намалено до размера от 400 лв. без ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на присъденото с определение № 224 от 19.01.2023г. по гр.д. № 2078/2022г. на БОС адвокатско възнаграждание до размера от 480 лв., с включен ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат А. Е. А. в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5