Присъда № 57 от 18.04.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр.№ 57/18.04.2024 г. по НЧХД № 105/2023 г.:

Делото е образувано по тьжби на М. Д. Д. от гр. Я. против А. Д. Т. от гр.

Я. за извьршени престьпления по чл.130, ал.1 от НК и чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК.

За сьвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявените от тьжителя граждански искове за заплащане на обезщетение за причинени от подсьдимия на тъжителя неимуществени вреди в р-р на 4500 лв. за причинената лека телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 19.10.2022 г. и за заплащане на обезщетение за причинени от подсъдимия на тъжителя имуществени вреди в размер на 500 лв. за повреждането на входната врата на апартамент, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 19.10.2022 г., до окончателното изплащане на двете обезщетения. Тьжителят бе конституиран като гр.ищец с повереник адвокат от АК-Я..

В сьдебно заседание тьжителят участва лично с повереник - адвокат.

Поддьржа обвинението против подсьдимия, така както е предявено с тьжбите. След описване на фактическата обстановка, която според повереника е била налице към момента на настъпване на инцидента се пледира подсьдимият да бьде признат за виновен по обвинението за извършени две престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по чл.216, ал.4 от НК, което счита за доказано от сьбраните по делото доказателства. Иска се на дееца да бъде определено наказание от 4 мес. ЛС с 3 год. изпитателен срок за деянието по чл.130, ал.1 от НК, а за деянието по чл.216, ал.4 от НК – 3 мес.

ЛС с 3 год. изпитателен срок. По чл.23, ал.1 от НК се иска да се определи общо наказание от 4 мес. ЛС, което по чл.66, ал.1 от НК се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от 3 год. Прави се искане й за приложението на чл.24 от НК, с оглед недобрите характеристични данни за подсъдимия, макар да има реабилитация за извършени от него инкриминирани деяния, защото от данните по делото било видно, че лицето не се е поправило. Иска се уважаване на гражданските искове в пълен размер като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото.

Подсьдимият участва лично в сьдебно заседание с упълномощен защитник от АК-Я.. Дава обяснения, в които сочи, че той е бил нападнат от пострадалата и нейните близки, които му нанесли побой, поради което е бил принуден да потърси помощ от полицията. Не се призвана за виновен по предявеното обвинение за две извършени престъпления и сочи, че е бил бит и ощетен от пострадалата. Чрез защитника си излага от фактическа страна своето виждане за станалия инцидент, като не приема и оспорва фактическата обстановка, изложена в тъжбите. Според защитата, след анализа на доказателствата по делото, е налице института на „реторсията“ по смисъла на чл.130, ал.3 от НК, т.к. е имало взаимно нанасяне на удари от двете страни и 1 причиняване на наранявания и на двете страни. Дори се прави извода, че подсъдимият е бил нападнат в дома на пострадалата и е бил принуден да се защитава и е причинил само една телесна повреда на пострадалата в положение на неизбежна отбрана, след което се е наложило да напусне бързо апартамента и потърси помощ от полицията, защото не е можел да си тръгне и е бил преследван от пострадалата и баща й. По отношение на предявеното обвинение по чл.216 от НК се прави извода, че няма категорични данни именно подсъдимият е повредил входната врата на апартамента, а са налице само твърденията на пострадалата и нейния баща. Прави се искане за кредитиране на показанията на съпругата на подсъдимия, която посочи пред съда, че по тялото на съпруга й е имало наранявания от станалия инцидент.

Прави се искане подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършените престъпения по чл.130, ал.1 от НК и чл.216, ал.4 от НК с всички правни последици от това.

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Д. Т. живее в гр. Я. и извърша ВиК услуги.

Тьжителят М. Д. Д. живее със своите родители в гр. Я., ж.к. ***, бл.11, вх.Е, ап.114.

На 19.10.2022 г. свид. Д. Д./баща на тъж. М.Д./ се обадил по телефона, обявен във сайта „Ало, Я.“, т.к. трябвало да се смени едно кранче в банята на апартамента. На обаждането се отзовал подс. А.Т., който заявил, че ще посети адреса, като за посещението му, дори да не бъде извършен ремонт се дължи сумата от 25 лв. Около 15.30 часа подсъдимият пристигнал на адреса на тъжителя. Бил поканен да влезе в жилището, след което му било разяснено какво точно трябва да се направи в банята на апартамента. Той носел със себе си три водопроводни ключа. При опита да подмени кранчето в банята разбрал, че мястото не е удобно за работа и обяснил на бащата на тъжителя, че за да извърши ремонта е нужно да се разкърти около крана. Това било отказано от свид. Д.Д., който бил подразнен и от това, че врътката на спирателния кран след водомера се счупила, след като подсъдимият започнал да борави с нея. И тъжителят и баща му казали, че няма да се кърти нищо и заявили на подсъдимия с остър тон да си тръгва защото никаква работа не е свършил. Подс. А.Т. поскал да му бъде заплатена сумата от 25 лв., но това първоначално му било отказано, защото той не можел да издаде поисканата касова бележка за услугата. Подсъдимият се подразнил и започнал на висок тон да обяснява, че имало правила и независимо, че няма ремонт му се дължала сумата от 25 лв., като бащата на тъжителя му дал само сумата от 20 лв. А.Т. продължил с остър и висок тон да настоява да му заплатена цялата сума, поради което бил избутан от бащата на тъжителя и тъжителя от жилището и входната врата на апартамента била затворена. Подс. А.Т. недоволен от това, че не му е заплатена цялата сума нанесъл удар с единия от водопроводните ключове по външната част на входната врата на ап.114 и си 2 тръгнал. От удара част от врата, която влязла в съприкосновение с ключа хлътнала. Чул се силен трясък, като тъжителят и неговия баща излезли от апартамента и видели увреждането по вратата. Тъжителят извикал към подсъдимия защо е постъпил така. Подсъдимият слизал бързо по стълбите към входната врата на входа на блока. Тъжителят последвал подсъдимия, като успял да го настигне на площадката между първия и втория етаж и отново извикал към подсъдимия защо е ударил врата. В този момент А.Т. се обърнал и замахнал с единия от водопроводните ключове към глава на тъжителя. М.Д. вдигнала ръцете си, за да се предпази от удара, като ключът засегнал лявата предмишница в средната й част и третия пръст на дясната ръка. Бащата на тъжителя видял нанасянето на удара, развикал се и хукнал към дъщеря си, при което подсъдимият се уплашил изпуснал ключа и избягал. М.Д. се превивала от болка, а баща и взел падналия ключ. След това двамата излезли от входа на блока и видели как подсъдимият се опитва да отключи колата си.

Бързо се приближили към него като бащата на пострадалата бил много ядосан и държал ключа в здравата си ръка. Тъжителят също бил ядосан от нанесения му удар. Притеснен, че може да бъде бит подсъдимият побягнал към бензиностанция „Петрол“ в ж.к. Г.***. На телефон 112 били подадени пет сигнала за станалия инцидент – в 15.46 ч и в 15.51 ч. от пострадалата; в 15.46 ч., 15.49 ч. и в 15,52 ч. от подсъдимия.

На мястото на инцидента пристигнал автопатрул на РУ-Я. в състав – свидетелите П. А. и А. Е.. Пред полицаите подсъдимият не е показвал наранявания по тялото си, докато тъжителят показал следи от наранявания по двете си ръце. След като изслушали двете страни за станалото, П.А. останал пред блока с подсъдимия, а Ат.Е. с тъжителя и неговия баща се качили до апартамента им, където полицаят видял увреждането по външната врата.

Подсъдимият бил много ядосан и притеснен и искал да си ходи, като бил освободен от свид. П.А., който му съставил Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, който протокол не бил оспорен от подсъдимия.

Подсъдимият тръгнал с автомобила си.

На мястото на инцидента пристигнал и свид. Т. Т./дежурен по район в РУ-Я./ и автомобил на „Спешна помощ“, като след извършения медицински преглед на тъжителя било установено с Фиш за спешна медицинска помощ, че на М.Д. е причинена контузия на лявата предмишница.

След като се прибрал в дома си подсъдимият разказал на свид. М.

Т.а/съпруга на подсъдимия/ за станалия инцидент.

На 20.10.2022 г. съдебен лекар в гр. С. извършил медицински преглед на тъжителя и в СМУ № *** г. установил, че М. Д. Д. при възникналия инцидент е получила контузия на лявата предмишница с кръвонасядане, оток и болки в областта на средната част на предмишницата и контузия на третия пръст на дясната ръка с наличие на такива увреждания и в областта на посочения пръст. Оплакванията й от болки в областта на травмите продължавали.

Установените увреждания са причинили на лицето временно разстройство на 3 здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните увреждания са били получени вследствие действието на тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения по СМУ.

Тъжителят подал жалба до РП-Я. като била извършена проверка по жалбата от свид. С. Г./ПИ при РУ-Я./, които констатации били отразени по Преписка рег. № 1.... г. на РУ-Я., Преписка № ....г. по описа на РП-Я..

При разглеждане на делото от РС-Я. е назначена Оценителна експертиза/ОЕ/ за оценка на причинените вреди на входната врата на ап.114.

В заключение по ОЕ вещото лице/в.л./ е констатирало при извършения оглед на вратата, че се касае за блиндирана врата от масивно дърво „Чам“, облепена с кафява пластмасова обвивка и каса с размери 90/200 см. В горния десен край на вратата имало срязване на пастмасовата обвивка с размер около 10 см. Стойността на вратата към 19.10.2022 г. по средни пазарни цени била 470 лв. Стойността на имуществените вреди е 470 лв., като вратата не можела да бъде ремонтирана и не подлежала на ремонт.

Подсъдимият е осьждан за извършени престъпления от общ характер, но към момента на осъществяване на деянията е реабилитиран по чл.88а от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания по чл.78а от НК.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс.А. Т., отчасти от показанията на свидетелите М. Т.а, Д.

Д. и С. Г., както и от показанията на свидетелите Т. Т., П. А. и А. Е., които в кредитираната им част са логичини, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи сьс заключението на вещото лице/в.л./ по ОЕ и с приложените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства/фотоснимки на нараняванията, получени от пострадалата и уврежданията по входната врата на ап.114, както и аудиозаписи от подадени сигнали на тел. 112/.

Фактическата обстановка се установява и от прочетените на основание чл.283 от НПК в с.з. писмени доказателства – справка за сьдимост, бюлетини за съдимост на подсьдимия и Протоколно Определение за приложението на чл.68, ал.1 от НК; медицински документ на подсъдимия с приложен касов бон; Фиш за спешна медицинска помощ от 19.10.2022 г.; характеристични справки на подсъдимия и тъжителя; материали от Преписка рег. № .... г. на РУ-Я., Преписка № ... г. по описа на РП-Я. и в частност протокол за предупреждение на подсъдимия, СМУ, фотоснимки на пострадалата и входната врата на апартамента й, рентгеноскопия на ръка на пострадалата. От посочените писмени доказателства, както и заключение на в.л. по прочетената в с.з. ОЕ, което съдът приема за обективно, професионално и точно, се установи, че травматичните увреждания причинени на тьжителя представляват лека телесна повреда по смисьла на чл.130, ал.1 от НК, а 4 уврежданията по входната врата на апартамента представляват деятелност по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК. Обстановката се изяснява и от веществените доказателствени средства, предявени по чл.284 от НПК на страните – изслушаните аудиозаписи от тел. 112 и фотоснимки на причинените на тъжителя телесни увреждания и увреждания по входната врата на апартамента, като съдът не приема, че уврежданията по гърба на пострадалата, отразени във фотоснимка са били причинени в деня на инцидента, т.к. във Фиша за спешна помощ и СМУ такива увреждания не са посочени при извършените медицински прегледи.