Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 20.02.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 33/2026
Вид
Решение № 84
Подписан
20.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Кристиан Димитров Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Перник, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200033 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1158-003831 от 12.12.2025 г. на Началник група, сектор „ПП“ в ОД на МВР - Перник, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. К. Д. с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 500 лева (с равностойност в евро – 255,65 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител – адв. Т., обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Навежда аргументи, че описанието на обстоятелствата около нарушението в АУАН и НП не е точно, не е ясно и разбираемо изписан и диспозитива на постановлението.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. Т.. Същият излага становище за незаконосъобразност на постановлението, като подчертава, че в диспозитива на същото са посочени всички варианти на нарушението, което било неяснота на обвинението.

Въззиваемата страна С., редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ПО ФАКТИТЕ:

На 29.11.2025 г. в 18:04 часа, в С.ЯРДЖИЛОВЦИ на УЛ.Тодор Д., жалбоподателят М. К. Д. Управлявал собствения си лек автомобил Сузуки Лиана с регистрационнен номер ********, като бил спрян за проверка от свидетелите В. Б. на ул. Тодор Д. срещу дом номер 20. По време проверката жалбоподателят бил тестван с Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер arnj0035 и се установило, че управлява по- горе посоченото МПС след употреба на алкохол, като в 18:11 дрегерът отчетел положителн резутат от 0.88 промила на 1000 в издишания въздух с номер на пробата 04999.

Водачът заявил,че е изпил 2 бири. Бил сам в автомобила. Бил му зидаден талон за медицинско изследване с номер 0194635 придружен С 8 БРОЯ СТИКЕРИ.

Във връзка с установеното бил издаден процесния АУАН серия GA № 4753867, в който са изложени описаните по-горе обстоятелства.

Въз основа на този АУАН и въз основа на експертна справка № 364/05.12.25Г. на НТЛ при ОДМВР Перник, от която се установила крайна концентрация за наличието на етилов алкохол в кръвта 0,79 НА ХИЛЯДА, било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. К. Д. с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 500 лева (с равностойност в евро – 256,4 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.

В НП били възприети фактите, описани в АУАН, с изключение на концентрацията, по отношение на която била взета предвид информацията относно кръвното изследване на лицето, при което резултатът е бил по-нисък от този при проверката с дрегер.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични, произтичащи от достоверен източник и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на 2 закона.

Съдът не споделя възраженията на защита досежно неяснота в повдигнатото обвинение.

В диспозитива на постановлението действително е цитиран изцяло текста на нарушената норма, в който се съдържат няколко хипотези. В обстоятелствената част на постановлението обаче е посочено конкретно и ясно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, посочен е както това, така и моделът и регистрационният номер на автомобила.

При това положение съдът намира, че обвинението е повдигнато по начин, даващ възможност жалбоподателят ясно и без съмнения да разбере в какво е обвинен. Изложено е кога, къде и какво е извършил – посочени са марката, моделът, регистрационният номер на автомобила, конкретната концентрация на алкохол.

Трайна е съдебната практика, че ако в обстоятелствената част на НП изрично е записано, че лицето е управлявало лек автомобил (т.е. конкретен вид МПС), а в диспозитива е възпроизведен целият текст на нормата („МПС, трамвай или самоходна машина“), то няма неяснота относно фактическото обвинение и не е налице съществено процесуално нарушение, доколкото от цялостното съдържание на постановлението за нарушителя става ясно за какво точно се търси отговорност.

Би могло да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, ако липсва яснота какво точно е управлявано, ако има противоречие между обстоятелствената част и диспозитива или ако обвинението е формулирано така, че затруднява правото на защита. Процесният случай не е такъв. В обстоятелствената част са описани детайлно обстоятелствата около извършеното нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушение при издаването на АУАН и НП.

Въз основа на изложената по-горе фактичессак обстановка съдът прие, че жалбоподателят М. Д. е осъществил състава на административното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Фактите по нарушението се подкрепят от доказателствата по делото, а не се оспориха и от самия жалбоподател нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като и самият жалбоподател не го отрича, като правилно и законосъобразно същото е било възведено.

Управлението на лек автомобил от страна на жалбоподателя също се 3 доказа категорично. Следва да се посочи от съда, че автомобилът е пътно превозно средство по см. на §.6 т. 10 от ДР на ЗДВП, а и моторно превозно средство по см. на §.6 т. 11 от ДР на ЗДВП, и за жалбоподателя като водач на такова ППС важи въведената в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забрана да го управлява под въздействие на алкохол. Лице-водач на моторно превозно средство се намира под въздействие на алкохол, така че да бъде административно отговорен, когато тази концентрация на алкохол е в диапазона от 0.5 до 1.2 промила - в случая техническото средство е отчело 0.88 промила, а медицинското изследване – 0,79.

Правилно е определена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,79 промила. Тя е установена по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като в случая приложимо се явява правилото по чл. 6, ал. 10 от Наредбата, съгласно което концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство при неявяване в определения срок на посоченото място за медицинско и химическо лабораторно изследване.

Съдът не констатира и основания за ревизиране на размера на наложеното наказание, тъй като кумулативно предвидените в нормата на чл.

174, ал. 1, т. 1 ЗДвП наказания са във фиксиран размер, а именно глоба в размер от 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство. Тъй като в случая изследването е показало резултат над 0,79 на хиляда промила алкохол в издишания въздух съдът намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер на 500 лева, следва да бъде с равностойност в евро (255,65 евро), което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

Съдът не намери и основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете характера на същото - касае се за умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, по отношение, на която е налице изключително 4 висока обществена чувствителност и нетърпимост, предвид зачестилите подобни нарушения по пътищата и фаталните случаи, предизвикани именно от шофьори в нетрезво състояние. В случая концентрацията е не е близка до долния праг и съответно нарушението не се отличава съществено от другите нарушение от същия вид.

Ето защо, настоящият състав прие, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Доколкото правото на разноски съобразно изхода на спора е в полза на въззиваемата страна, а такива не са претендирани от нея, то и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1158-003831 от 12.12.2025 г. на Началник група, сектор „ПП“ в ОД на МВР - Перник, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. К. Д. с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 500 лева (с равностойност в евро – 255,65 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.

Перник в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5