Решение № 90 от 28.08.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Елин Пелин, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200059 по описа за 2025 година

" К. Б." ЕАД - София, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори М.Д. и Вл.А., чрез упълномощения по делото адв. К.И. е обжалвало наказателно постановление №232400644/05.02.2025г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда"- Софийска област, с което на ЮЛ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500.00 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи /Наредбата/.

С жалбата до съда се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като са били нарушени императивните разпоредби на чл.57, ал.1,т. т. 5,6,8 от ЗАНН. Твърди се, че не е извършено вменяваното с НП административно нарушение. Жалбоподателят твърди, че не е работодател на пострадалото лице. Сочи се с жалбата неправилно приложение на материалния закон. Счита, че са били налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

АНО, чрез юрисконсулт Г. поддържа становище по същество на спора , че издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ЕПРП, редовно призована, не е изпратила представител и не е депозирано становище по постъпилата жалба.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

По делото е приета в цялост административнонаказателната преписка водена при АНО във връзка с вмененото с НП на жалбоподателя административно нарушение.

1

От показанията на св.М. е видно, че след постъпил сигнал за настъпил инцидент на строителен обект в с. Равно поле, на 18.10.24г. .Извършили проверка в складовата база в с.

Равно поле. Пострадалото лице било работник на „А.“ ЕООД, като това дружество било подизпълнител на дружеството жалбоподател. На място установили, че жалбоподателят, в качеството на работодател не е изпълнил комплексни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. При проверката установили, че на обекта се намирали и други дружества подизпълнители на жалбоподателя. Свидетелката съставила АУАН на " КОРДЕЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за това, че в качеството на работодател и строител не е осигурило комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи при извършване на СМР на изпълнявания от него строеж, като не е изпълнил задължението да изработят и утвърдят съвместни инструкции за безопасност на строителния обект. На място имало външно фасадно скеле, изградено на повече от 20 см от сградата и работникът Кр. И. минавайки от вътрешната страна на скелето / между фасадата и скелето/, паднал между скелето и сградата от около 3 метра височина. Имало стълби, по които можело да се слиза от скелето. Следвало жалбоподателят, като строител да изгради това скеле максимално близо до фасадата.

Специфичното било, че извършваните монтажни работи по фасадата не позволявали закрепване на скелето към сградата и трябвало да има проект към скелето за начина на прикрепването му към сградата.

В показанията си св. Р. твърди, че работи на длъжност „Ръководител интегрирана система за управление“ в " К. Б." ЕАД. Функциите му включвали ръководство отдел безопасност и здравословни условия на труд. Към 18.10.24г. обектът все още бил строителен по ЗУТ. Не бил въведен в търговска експлоатация. В зоната на настъпилия инцидент работел единствено подизпълнител. Обектът представлявал склад за хранителни стоки, намиращ се в землището на с. Равно поле и към момента на инцидента обектът нямал административен адрес. По процедура те си правели вътрешно разследване, като заключението им било „човешка грешка“, неспазване базови изисквания за безопасност на труда.

Работникът тръгнал да слиза не по стълбата, а по елементите на скелето. Скелето било монтирано, но не било изрядно и не било дадено разрешение от тяхна страна за монтажа му като такова. Разполагали с правомощие да отстраняват оборудване на подизпълнителя и махнали скелето. Скелето трябвало да дойде със съпътстващи документи. Тази процедура не била изпълнена. Въпреки, че не било одобрено от жалбоподателя, скелето вече се използвало от подизпълнителя. На обекта имало двама технически ръководители, които трябвало да следят работата. Единственото според свидетеля несъответствие на скелето било, че се намирало на по-голямо разстояние от фасадата на сградата. Работникът не бил залитнал или паднал, а бил тръгнал да слиза между скелето и фасадата.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Установено е по делото, че лицето К. И. към на 18.10.24г. Е бил на длъжност „ работник“ при „ А.“ ЕООД, което дружество подизпълнител на " К. Б." ЕАД. На процесния строителен обект се извършвало монтаж на фасадни елементи, като строителното скеле на обекта било монтирано на разстояние от сградата повече от 20 см.. Въпреки наличието на стълби, И. предприел слизане между скелето и фасадата на сградата, като при опит да стъпи на една от напречните тръби на скелето, се подхлъзнал и от около 3 метра височина паднал на бетонната плоча, при което получил счупвания на четири ребра, и откаран в УМБАЛ “Св. Анна“ АД-София.

Съгласно чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. Установено е по делото, че пострадалото лице е било работник в дружество, което подизпълнител на дружеството жалбоподателя.

Съгласно цитираната разпоредба, в задължение на строителя е вменено осигуряването на комплексни здравни и безопасни условия на труд на всички работещи на строителния обект, на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на Наредбата, в т.ч. за осигуряване на безопасност при работа на височина и със скеле.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказатена отговор в качеството на работодател по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ и §1,т.10 от Наредбата.

Съгласно § 1, т.10 от ДР на Наредбата "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово 2 правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).

“Строител” по смисъла на §1,т.2 от Наредбата е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а "Подизпълнител" е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва част от задълженията му/§1,т.7 от Наредбата/.

Според § 1, т. 1. от ДР на Кодекса на труда "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Съгласно специалния закон – ЗЗБУТ, "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията/§ 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ/.Следователно жалбоподателят има качеството на работодател, като юридическо лице възлагащо работа и носейки цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.), каквото се явява подизпълнителя по Договор за подизпълнение от 02.10.2024г., сключен между "К. Б." ЕАД и “ А.” ЕООД-София. В тази връзка понятието „работодател“ по смисъла на чл.413, ал.2 от КТ намира по-широко тълкуване с оглед специалния закон – ЗЗБУТ. Ето защо жалбоподателят е привлечен към АНО като работодател по смисъла на §1,т .2 от ДР на ЗЗБУТ и по смисъла на § 1, т.10 от ДР на Наредбата.

Според чл.413, ал.2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.. Тези задължения са формулирани именно в Наредбата, чл.89, т.1 , б.“в“, който с оглед процесната хипотеза гласи: Не се допуска използване на скелета, платформи и люлки, когато разстоянието между пода и стената на сградата или съоръжението е по-голямо от 0,2 м.. Това несъответствие с изискванията на Наредбата ясно е недвусмислено е било отразено, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, където изрично посочено, че разстоянието между пода на скелето и стената на сградата е около 40 см. Следователно жалбоподателят не е изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, като е допуснал работа на процесния обект със скеле, чиито монтаж не е отговаряло на изискването по чл.89, т.1 , б.“в“ от Наредбата. В последна връзка, при спазване на посочените с цитираната Наредба параметри за монтаж на скелето не би настъпил процесния инцидент с работника К. И. на 18.10.24г..

Липсата на анкериране на процесното скеле поради специфика при монтиране на фасадни елементи или липсата на приемо-предавателен протокол с отразяване на грешки подлежащи на отстраняване, не освобождава работодателя от задълженията произтичащи от разпоредбите на чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредбата. В този смисъл съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на "К. Б." ЕАД на основание чл.413, ал.2 от КТ.

Съдът приема, че настоящият случай не попада под хипотезата на чл.415в КТ при липсата на кумулативно предвидените в цитираната норма предпоставки, до колкото от нарушението са настъпили вредни последици.

Не са налице и предпоставките по чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като нарушението разкрИ. повишена обществена опасност, както с оглед известните на работодателя спицифики по отношение на монтажа на фасадните елементи и липсата на дължимо еквИ.лентно поведене от страна на жалбоподателя за осигуряване на специфично монтиране на скелето така, че да бъда спазени изискванията на чл.98, т.1 ,б.“в“ от Наредбата. Не са налице и предпоставките по чл.28 ЗАНН и с оглед настъпилите за работника на подизпълнителя вредни последици, изразили се в счупване на четири ребра при падането от скелето от 3 височина около три метра, които последици не биха настъпили при изпълнение разпоредбите на чл. 16, т.

1, б. "б" от Наредбата.

По размера на санкцията

Съдът намира, че са налице предпоставки за редуциране на наложената с НП имуществена санкция. Това е така тъй като от една страна в процеса се събраха доказателства, че след настъпилата злополука монтирано от подизпълнителя съоръжените е било премахнато от жалбоподателя. На следващо място по делото не се съдържат доказатлества за наложени спрямо жалбоподателя наказания за друго/ други нарушения на трудовото законодателство, което дава основание да се приеме, че нарушението е за първи път. От друга страна, като последица от допуснатото нарушение се явява настъпилата физическа травма за работника Кр. И., като се държи сметка и за факта, че с така допуснатя монтаж на работното скеле са били поставени в опасност здравето и живота на работниците и на други дружества - подизпълнители на " К. Б." ЕАД / вж. показанията на св. М.- В./. Горните съображения не могат да обосноват определяне на санкцията при абсолютния минимум предвиден с разпоредбата на чл.413, ал.2 КТ, поради което същата следва да се намали в размер на 2000.00 лева.