Решение № 56 от 26.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Велико Търново, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 218 от 11.08.2025 г., поправено с Решение № 250 от 14.10.2025 г., двете постановени по гр.д. № 597/2024 г. на Окръжен съд Габрово е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Р. К.

К. сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от образувано досъдебно производство № 258 ЗМ 188/2023 по описа на РУ Дряново и пр.пр. № 3351/2023 г. на РП Габрово, водено за престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК, което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.09.2024 г., влязло в сила на 21.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, като се сочи, че същото е неправилно и необосновано. Наведени са доводи за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото от първостепенния съд, изразяващи се в 1 неизпращане на уточняващата молба от 26.03.2025 г. и неправилно разпределена доказателствена тежест. Съдът е направил превратно тълкуване и непълен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, не е направен анализ на възраженията на ответника. Ищцата е с диагностицирано неврологично заболяване преди започване на наказателното производство, като по делото няма данни за влошаване здравословното й състояние след този момент. Твърденията на ищцата за реално настъпили негативни събития са недоказани. Наказателното производство се е развило само на досъдебна фаза, в разумен срок. Определеното от съда обезщетение не съответства на тежестта на престъплението, на броя и интензитета на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищцата. Влошеното състояние на налично заболяване не се доказва от изготвената експертиза, при липса на доказано настъпили вреди за ищцата отсъстват и доказателства за причинно-следствена връзка между влошаване на състоянието й и воденото наказателно производство. Не са съобразени обществено икономическите условия в страната, както и съдебната практика по аналогични случаи.

Отправено е искане решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск, евентуално се намали размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Р. К., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор по жалбата, в който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, 2 поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. К. К. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на образувано досъдебно производство срещу нея за извършено престъпно деяние по чл. 343б, ал. 3 НК – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, впоследствие прекратено. Счита, че от тези действия е претърпяла вреди, в по-голям размер от обичайните, тъй като е била задържана за 24 часа, автомобилът й е бил с прекратена регистрация за срок от 6 месеца, отнето й е било СУМПС, получено обратно на 13.09.2024 г., освен това страда от заболяване – специални епилептични синдроми, и наказателното преследване е довело до влошаване на здравето й. Тя няма криминални регистрации, проверката, която й била направена за наркотици, е абсолютно необоснована, ненужна и абсурдна, като ноторно известен факт е, че голям процент от тестовете Drug Check е некачествен и дава неверни резултати. Не е осъждана и счита, че в противоречие с принципите на правовата държава спрямо нея е наложена репресия. Студентка е във ВТУ, наказателното производство се отразило негативно и спрямо обучението й, била толкова депресирана и огорчена, че не успяла да вземе нито един изпит в периода, в който била обвиняема за нещо, което не е извършила. Не можела да спи, била изнервена, притеснена, изпаднала в депресия. Причинените вреди К. оценява на сумата 30 000 лв., която сума претендира, ведно със законната лихва от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане. С уточняваща молба ищцата сочи, че търпи вреди от момента на узнаване за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, в случая от 23.11.2023 г., когато е образувано досъдебното производство с първото неотложно действие, създало у ищцата трайното убеждение, че производството се води срещу нея, до датата на прекратяване на досъдебното производство – 09.09.2024 г.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Прокуратурата не носи отговорност за проведената полицейска операция и полицейско задържане на ищцата. Не са доказани твърдяните в исковата молба обстоятелства, няма данни за 3 качеството на ищцата на участник в наказателното производство.

Наказателното производство се е развило единствено в досъдебна фаза, в разумен срок, при съобразяване на презумпцията за невиновност, без ограничаване правата на ищцата. Ищцата е търпяла ограничения и от действия на други органи – МВР по приложената срещу нея ПАМ по ЗДвП, за които Прокуратурата не следва да отговаря. Твърдяните неимуществени вреди не са доказани; претенцията за неимуществени вреди е завишена, като не отговаря на тежестта на обвинението, на броя и интензитета на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищцата.

Третото лице помагач ОДМВР Габрово заема становище, че не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между настъпването им и прекратяване на наказателното производство. Не са доказани вреди с интензитет, съответен на претендираното обезщетение.

С обжалваното решение е прието, че Прокуратурата отговаря и за неоснователно причинена принуда срещу уличено лице, дори когато не е повдигнато обвинение, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личните й права, и след извършен анализ на доказателствата по делото е прието, че справедлив размер на обезвредата за неимуществени вреди се явява сумата от 30000 лв., което е обусловило уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва от 21.09.2024 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.

От събраните по делото данни се установява следната фактическа обстановка:

На 23.11.2023 г. е образувано ДП № 188/2023 г. по описа на РУ Дряново, въз основа на това, че при извършена проверка с Drug Test 5000 на водачката на л.а. Фолксваген Голф - Р. К. К., същият е дал положителен резултат за наличие на наркотично вещество метамфетамин, което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. К. е оспорила резултатите от извършения тест и е дала кръвна проба за химическо изследване. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, иззет е СУМПС, регистрационните табели на автомобила, както и лекия автомобил. Извършен е оглед на местопроизшествието, с участието на ищцата, тя е дала обяснения 4 на същата дата. На 20.08.2024 г. изготвена съдебна химико-токсилогична експертиза, като от изследването е установено, че в биологичните проби на К. няма наличие на наркотични вещества. На 27.08.2024 г. с постановление на наблюдаващ прокурор е разпоредено връщане на лекия автомобил. На 28.08.2024 г. е изготвено заключително мнение за прекратяване на наказателното производство. С постановление от 09.09.2024 г. на прокурор при РП Габрово е прекратено наказателното производство. Връчено на ищцата на 13.09.2024 г.

Ищцата е оспорила заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на управляваното от нея ППС за срок от шест месеца, отнемане на СРМПС и два броя регистрационни табели, като с Решение № 793/13.06.2024 г. по адм.д. № 292/2023 г. на Административен съд Габрово това оспорване е отхвърлено.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че Р. К. не е осъждана.

Същата е записана като студентка за учебната 2023/2024 година във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“, специалност „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба“, което се установява от приложеното уверение № 88950/20.09.2024 г.

Видно от епикриза, издадена от Отделение по нервни болести на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, Габрово, Р. К. е била настанена в лечебното заведение за периода от 06.07.2023 г. до 10.07.2023 г., с поставена диагноза „Специални епилептични синдроми“.

Извършено изследване електромиография в МБАЛНП „Св. Наум“, София, със заключение – неврофизиологични данни за усилен физиологичен тремор.

Медицинската документация е анализирана от вещото лице съдебен лекар. Установен е тремор /треперене/ на лява ръка в началото на м. юли 2023 г., с оплаквания и за световъртеж и епизодично главоболие. Приема се диагнозата „специален епилептичен синдром“, като е препоръчано болнично лечение в специализирана болница, с цел уточняване на състоянието.

Оплакванията са продължили, въпреки лечението.

Предписана медикаментозна терапия, без отчетен положителен ефект от нея. Няма налични документни данни за предписани медикаменти, диагностика и лечение след 23.11.2023 г. По тази причина вещото лице заема становище, че 5 не може да прецени въздействието на процесния инцидент по отношение на здравето й. Към момента на прегледа – 01.07.2025 г. има данни за тремор на ръката, без да може да се преценят негативни последици от това за общото й здраве. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че неврологичните заболявания с епилептиформен характер се повлияват от стрес, но не може да се определи в каква степен.

С оглед твърденията за наличие на неврологично заболяване при ищцата, във въззивното производство е изслушана експертиза от вещо лице, специалист Нервни болести и клинична неврофизиология. Вещото лице е извършило преглед на 11.01.2026 г. и на база изготвената медицинска документация е установило, че Р. К. не страда от неврологично заболяване. От проведените изследвания във връзка с оплакванията за треперене в лява ръка е доказан психогенен, усилен физиологичен тремор, но не е обсъждано и не са взети предвид органични причини за установения тремор. Същият е изчезнал спонтанно, като приеманата медикаментозна терапия не е имала ефект върху състоянието на ищцата. Препаратите са приемани в края на лятото и началото на есента през 2023 г., преди 23.11.2023 г. Приемани са различни диагнози – специални епилептични синдроми, а именно парциална непрекъсната епилепсия, епилептични припадъци, свързани с употреба на алкохол, прием на лекарствени средства, хормонални проблеми, както и други уточнени форми на тремор. Липсват изследвания, консултации, хоспитализации, предписана терапия или други медицински документи след дата 23.11.2023 г.