Определение № 1104 от 02.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. Варна, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900480 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от „Банка

ДСК“ АД срещу „Блок 5 Уотър Солюшънс“ ЕООД и В. М. Щ..

Съдът намира, че независимо от заявеното от ищеца с уточнителна молба с вх. № 28615/07.10.2025 г. евентуално съединяване, с исковата молба, респ. уточнителната такава е предявен един осъдителен иск, тъй като формулираните главен и евентуален петитум са насочени към присъждане на едни и същи вземания, въз основа на едни и същи фактически твърдения, без да е налице самостоятелен евентуален предмет на спора. Разликата в началния момент на законната лихва е последица от преценката на съда дали предсрочната изискуемост е била надлежно обявена, респ. поканитеуведомления са били връчени преди процеса или следва да се счита обявена с връчването на исковата молба и не формира самостоятелен предмет на иска.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от заявителя срещу длъжника – ответник в указания от заповедния съд срок от отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК с Разпореждане № 26773/28.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 6142/2025 г. по опис на ВРС, 35-ти състав.

Предвид естеството на предявените искове, производството по делото следва да се разгледа по реда на Глава „Тридесет и втора“ от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор единствено от ответника В. М. Щ.. Извън горепосочения срок са постъпили: молба с вх. № 9183/19.03.2026 г. и молба с вх. № 12009/14.04.2026 г. (представляващи по същество допълнение към процесния отговор), които се ценят от съда като становище по хода на делото и по същество на спора.

Посредством горецитираните молби (представляващи по същество допълнение към процесния отговор), ответникът е направил искане за разсрочено плащане на задълженията по процесния договор за кредит от 18.01.2024 г. С оглед обективираното в отговора изявление и съобразявайки разпоредбата на чл. 145 от ГПК, съдът намира, че следва да бъдат дадени 1 указания на ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да уточни дали сезира съда с искане по реда на чл.

241 ГПК за разсрочване изпълнението на съдебното решение. Доколкото искането за отсрочване/разсрочване е направено преди постановяване на съдебното решение и по същество представлява средство за защита, но не по съществото на спора (не е възражение относно основателността на иска), а по отношение изпълнението като последица от влязлото в сила съдебно решение, съдът намира, че същото би могло да бъде упражнено валидно и от назначен по делото особен представител. Като при утвърдителен отговор, следва да представи съответните доказателства.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК, съдът следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл. 374, ал. 2 ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно съединяване от „Банка ДСК“ АД срещу „Блок 5 Уотър Солюшънс“ ЕООД и В. М. Щ. осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1от ЗЗД, чл.82 от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно следните суми:

90 318,22 евро (176 647,08 лева), представляваща главница по договор за кредит от дата 18.01.2024 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

1 589,63 евро (3 109,04 лева), представляваща договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 10.12.2024 г. до 25.04.2025 г. (датата на настъпване на предсрочна изискуемост), дължима на основание Раздел II, т.

13.1. от договор за кредит от дата 18.01.2024 г.;

826,95 евро (1 617,37 лева), представляваща неустойка, за периода от 10.12.2024 г. до 25.04.2025 г. (настъпване на предсрочна изискуемост), дължима, съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия към договор за кредит от дата 18.01.2024 г.;

584,81 евро (1 143,79 лева), представляваща неустойка за периода от 26.04.2025 г. до 13.05.2025 г., дължима, съгласно чл. 20, ал. 2 от Общите условия към договор за кредит от дата 18.01.2024 г.;

647,59 евро (1 266,57 лева) – такса „управление“, дължима, съгласно чл.

7, ал. 3 от Общите условия към договор за кредит от дата 18.01.2024 г.

30,68 евро (60 лева), представляваща имуществени вреди изразяващи в заплатена такса за изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, настъпили в следствие на виновно неизпълнение на договор за кредит от дата 18.01.2024 г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното 2 право:

В исковата молба се твърди, че между страните – „Банка ДСК“ АД (като кредитор), „Блок 5 Уотър Солюшънс“ ЕООД (в качеството си на кредитополучател) и В. М. Щ. (като съдлъжник) е сключен договор за кредит от 18.01.2024 г. По силата на процесното съглашение, ищцовата страна е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер от 214 500 лева, със срок за погасяване 18.05.2028 г. Излага се, на следващо място, че неразделна част от договора за кредит са общите условия на „Банка ДСК“ АД към договори за кредити и договори за издаване на банкови гаранции на клиенти от сегмент „Малък Бизнес“. Сочи, че за предоставения с договор от 18.01.2024 г. кредит, кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс (СДИ) (референтен лихвен процент) плюс договорена надбавка в размер на 3,85 % (лихва), като размера на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 3,85 % (т. 13. 1 от договора за кредит).

Поддържа, че при неиздължаване на главницата по договора за кредит в срока за погасяване, кредитополучателят заплаща, освен договорената в т. 13. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на 7 %. (т. 17. 1 от договора за кредит).

Твърди, че при забава в плащането на част или на цяла дължима лихва по кредита в уговорения в уговорения в 13.2 срок, кредитополучателят заплаща освен уговорената лихва, и наказателна надбавка в размер на 3 %. (т. 17. 2 от договора за кредит). Изложени са твърдения, че от датата на предсрочна изискуемост на кредита или от датата на изискуемост на краен падеж, Банката начислява законна лихва върху размера на неиздължената главница по кредита, до окончателното погасяване, вкл. по принудителен ред. (т. 20. 3 от ОУ към договора за кредит).

Ищецът посочва, че размерът на главницата, върху която е начислена наказателната надбавка (1 617,37 лева), съгласно чл. 20, ал. 1 от общите условия към процесния договор за кредит, е в размер на 21 029,40 лева.

Размерът на главницата, върху която е начислена наказателната надбавка (1 143,79 лева), съгласно чл. 20, ал. 2 от общите условия към договор за кредит от дата 18.01.2024 г., е в размер на 155 617,68 лева. Такса управление (1 266,57 лева) се дължи на основание чл. 7, ал. 3 от Общите условия към договора за кредит. При кредити, изплащани на вноски, размерът на таксата се определя в договора, като таксата се начислява върху договорения размер на кредита. За първата година от срока на кредита таксата се събира върху договорения размер на кредита след подписване на договора за кредит и преди усвояване на кредита. За останалия срок на кредита, до пълното му погасяване таксата се начислява върху непогасения остатък от кредита и е дължима ежегодно на датата, на която е сключен договора за кредит. В този смисъл, таксата е дължима ежегодно, на 18.01. Размерът е определен в т.14.1 от договора за кредит, а именно 0,75 %, както е посочено в ОУ, върху непогасения остатък от кредита и е дължима ежегодно на датата, на която е сключен договора за кредит. За 2025 г. е начислена такса управление 1 324,85 лева. На 29.01.2025 г. е имало частично плащане по такса управление – 58,28 лв. След извършеното частично плащане, дължимата сума за такса „управление“ е в размер на 1 266,57 лева.

Излага, че кредитополучателят не е заплащал месечните вноски, поради 3 което на основание т. 23, ал. 1, т. З от общите условия към договор за кредит от 18.01.2024 г., Банката предприела действия по обявяване на кредита в предсрочно изискуем поради неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. Сочи, че били изготвени покани – уведомления до кредитополучателя и съдлъжника, чрез ЧСИ Христо Георгиев, peг. № 892 на КЧСИ (съобразно с дадените му правомощия по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ).

Твърди, че същите са редовно връчени видно от представените по делото разписки. Намира, че при вземане на решение за обявяване на предсрочна изискуемост, изборът на способ за връчване на волеизявлението за преобразуване на кредита, е въпрос на суверенна преценка на кредитора, който в настоящият случай е избрал това да стане по възлагане на ЧСИ. След като кредиторът е избрал уведомяването за предсрочна изискуемост да се извърши чрез възлагане на ЧСИ, по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, то спрямо връчването по този начин са приложими правилата на чл. 37-58 от ГПК.

Поддържа, че видно от представените към заявлението доказателства, служител от кантората на ЧСИ Христо Георгиев, peг. № 892, с район на действие ОС – Варна, посетил адреса на „Блок 5 Уотър Солюшънс“ ЕООД, посочен както в договора за кредит, така и в Tърговския регистър. Твърди, че не е открит служител, на когото да бъде връчено уведомлението, както и че било установено обстоятелството досежно липсата на табели, респ. други знаци и обстоятелства, които да сочат, че дружеството се помещава там.

Предвид което, излага, че е залепено уведомление на входната врата, като след изтичане на двуседмичния срок, съдебният изпълнител удостоверил, че книжата се считат за редовно връчени и били приложени по делото. Изложени са твърдения, че видно от представените по делото доказателства, служител на кантората на ЧСИ Христо Георгиев, посетил адреса на В. М. Щ. 3 пъти, с интервал – поне 1 седмица между посещенията и в неработен ден, както следва – на 12.03.2025 г., 22.03.2025 г. и 10.04.2025 г. Поради което и сочи, че на 11.04.2025 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. След изтичане на двуседмичния срок, ЧСИ удостоверил, че книжата се считат за редовно връчени. Счита, че длъжниците били уведомени за настъпване на предсрочна изискуемост по кредита, при условията на фингирано връчване, с оглед разпоредбите на чл. 47, ал. 1 във вр. с ал. 5 и чл. 50 ГПК, с което задължението на кредитора по чл. 418, ал. 3 ГПК вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е изпълнено.

Твърди, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост не са били погасени общо 5 вноски, с падеж 10- то число, както следва: 10.12.2024 г.

– главница в размер на 4 520,20 лева, в това число и включена договорена лихва; 10.01.2025 г. – главница в размер на 4 851,72 лева, в това число и включена договорена лихва; 10.02.2025 г. – главница в размер на 4 831,18 лева, в това число и включена договорена лихва; 10.03.2025 г. – главница в размер на 4 782,92 лева, в това число и включена договорена лихва; 10.04.2025 г. – главница в размер на 4 844,76 лева., в това число и включена договорена лихва.

Евентуално, ако съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната дата и на основание представените покани – уведомления, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя, респ. съдлъжника, заявява, че с предявяването на 4 настоящата искова молба, обявява предсрочната изискуемост по договор за кредит от 18.01.2024 г. на ответниците, в размер на пълния му неизплатен остатък, по арг. от чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия към договора за кредит.